/Поглед.инфо/ В Клуб Журналист в Съюза на българските журналисти, на 9.11.2019 г., се състоя конференция на тема „Стоп на ювеналното законодателство в България. Пипалата на глобализма“. Събитието бе организирано от национална група „Родители обединени за децата“ (РОД). В конференцията взеха участие проф. доктор на философските науки Нако Стефанов от СУ „Св. Климент Охридски“, Севина Хаджийска председател на Национална гражданска инициатива „Граждани в защита на семейството и детето“, Румен Дечев, политолог и журналист, председател на „Народно социално движение“, който откри конференцията с въведение за глобализвма и борбата му с християнската цивилизация и Николина Кирилова. Проф. Нако Стефанов говори за Истанбулската конвенция и за ювеналното законодателство като хибридна война срещу България. Севина Хаджийска запозна присъстващите с пагубните последици за семействата и децата от Закона за социалните услуги и изказа мнение, че с него държавата абдикира от социалната политика и от грижата за децата като ги предоставя на чужди НПО-та, фирми и организации, за отглеждане. Особено наблегна на проблема кои деца са „деца в риск“. Николина Кирилова говори за връзката на НПО и медии като изтъкна фактите, че през 2018 г. медиите са отразили дейността на Националната мрежа за децата с над 570 публикации и 56 интервюта, лобиращи за ювеналното законодателство.

Член 47 от Конституцията на Република България постановява, че “отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители”. 

За проблемите свързани с новото социално законодателство се изговори много. Поради медийния похлупак интересът е огромен. Фейсбук групата Национална група “Родители обединени за децата” вече надхвърли 204 000 члена! В същото време чуваме изказвания от рода на: “Няма да вземаме масово деца!”; “Какво ще ги правим тези деца, като ги вземем?”, които силно напомнят за култовата реплика “Истанбулската конвенция не противоречи на Конституцията!” Както тогава, така и сега, управляващите отказват диалог с хората.

Става дума за пари, власт, деца и национална сигурност

В този материал ние ще обърнем внимание на някои ключови концепции на действащото и ново законодателство за закрила на детето. За съжаление няма как да минем без цитирането на текстове от закони. Tе са важни за изясняването на четири ключови понятия: “дете в риск”, “насилие над дете”, “мултидисциплинарен екип” и “частен доставчик на социални услуги”!

Конституцията гарантира неприкосновенност, но не и при наличие на “дете в риск”. Не само по нашата Конституция, а и по много международни конвенции, държавната машина няма право да се намесва в родителското право как си възпитават децата. Това е така за всяко дете, освен ако детето не попадне в категорията “дете в риск”. “Дете в риск” се явява границата, от която нататък държавата има право да се намесва. А едно дете става “дете в риск” след сигнал (включително анонимен) и преценка на социален работник... Съгласно закона няма дете, което да не може да бъде обвявено за дете в риск.

Какво според закона е “дете в риск” и “насилие над дете”? 

От Министерството на труда и социалната политика може би ще посочат, че има ясни критерии кога едно дете попада в тази опасна категория. Ще говорят за деца, жертви на тежки престъпления. Но, за да сме точни, нека видим какво пише в закона:

"Дете в риск" [1] е дете … което е жертва на … насилие, ... или наказание[2] в или извън семейството му.”

Гореописаният текст е сам по себе си много широко скроен, но нека видим какво разбира законодателят под термина “насилие на дете”:

"Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, … което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.[3] "Физическо насилие" е ... включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. "Психическо насилие" са всички действия, …  като подценяване, ..., както и неспособността на родителя ... да осигури подходяща подкрепяща среда.[4]

Всеки, който е възпитавал дете е запознат, че взаимоотношенията родители-деца не винаги са хармонични. Особено когато детето чуе думичката “не”. Дори на неопитни родители става ясно, че съгласно закона НЯМА ДЕТЕ, КОЕТО ДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЯВЕНО ЗА ДЕТЕ В РИСК. А това автоматично би разрешило на социалния апарат да се задвижи. Ако поиска. Дори по анонимен сигнал! От тук нататък решава социалния работник и впоследствие неговия “мултидисциплинарен екип”. В съда може да се обжалва много по-късно. Това е процедурата и когато става дума за задължителните социални услуги като извеждане на дете от семейството.

НПО-та ще решават съдбата на “дете в риск” 

Мултидисциплинарните екипи  (новите тричленки; в сила от 1 януари 2020 г.) са комисии, които решават какво да се прави с дадено “дете в риск”. Ето какво пише в последните промени на Закона за закрила на детето и новия Закон за социалните услуги:

„Защитата на дете в риск ... се предприема след проучване на случая от мултидисциплинарния екип и съгласно предложения от него план за действие. По преценка на водещия на екипа се канят за участие .... и представител на доставчик на социална услуга.“[5]

Доставчик на социални услуги?

Не са ли това общините? Да, ама не съвсем. Ето какво пише в новия Закон за социалните услуги:

„Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги. … Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез … възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги [ЧДСУ]“.[6]

Конфликтът на интереси е очевиден 

И какво излиза - НПО и частни фирми ще предлагат социални услуги, включително и задължителни. От тях ще печелят милиони. Държавата (т.е. ние, ще плащаме). Те (НПО и частни фирми) също така ще решават дали детето има нужда от тези услуги или не. Това не е ли конфликт на интереси?

Националната сигурност е под заплаха 

Според новите закони НПО и частни фирми, както ще предлагат социални услуги няма нужда да са регистрирани и лицензирани в България! Т. е. Норвежец, представител на норвежка фирма, ще има право да участва в “мултидисциплинарния екип”, който решава съдбата на българско дете? Големият въпрос е: какво по-ценно имаме от децата?! Ако не можем да ги защитим, за какво са ни и Българската армия, и службите за сигурност?

Заключение 

И така нека да обобщим. При “добро желание” (разбирай “финансов интерес”) всяко дете може да бъде обявено за “дете в риск”! Дали е заради наказание, дърпане на ухо, пренебрегване или “липса на подкрепяща среда”. От тук нататък решава социалният работник и неговият мултидисциплинарен екип. А в него може да участва и представител на частно НПО, което предлага социални услуги. Включително такива услуги, които ще бъдат наложени на конкретното “дете в риск”.

Потъпкани са основни права и свободи гарантирани от Конституцията!

Съдебно решение - в началото на процеса не се изисква.

Правила срещу конфликт на интереси - няма.

Отговорност за неправомерни действия на чиновника - няма.

Отговорност на ЧДСУ – няма!

Има ли все още някой, който да твърди, че всичко със социалното ни законодателство е наред? Че промените влизащи в сила на 1 януари 2020 г. “били само козметични”. Ако има такива би трябвало да ги заподозрем или в наивност или в алчност, породена от 290-те милиона лева предвидени в бюджет 2020 г. [7] за социални услуги.

Остава въпросът за медийното затъмнение

Не е ли съмнително, че популярни телевизионни водещи, министри и представители на НПО повтарят в скъпи телевизионни студия твърдението, че “няма проблем със законите за детето”. В същото време те не рискуват да започнат публичен диалог с нарочените от тях “паникьори”.

Не, дами и господа телевизионни водещи, министри и представители на НПО-та! Не ние сме паникьори. Вас ви е страх от темата!

Бележки:

[1] §1, т.11 от допълнителните разпоредби на ЗЗД.

[2] Възпитанието на децата е ключов елемент от религиозните доктрини. Така например ортодоксалните евреи се придържат към учението на Стария Завет, в който еднозначно се казва, че “който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство”. Отхвърлянето на наказанието от ЗЗД, по този начин се явява в пряко противоречие със свободата на живот съгласно религиозните убеждения.

[3] §1, т.1-4 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗЗД.

[4] Тази дефиниция в България е много опасна. Обрязването като религиозен ритуал съществува при евреи и мюсюлмани. Обрязването причинява болка на детето. Кой гарантира, че това няма да се превърне в основание то да попадне в категорията “дете в риск”? В Западна Европа точно това се случва.

[5] Чл. 36д от ЗЗД  (влиза в сила на 1.01.2020).

[6] Чл. 29 до 31 от ЗСУ (влиза в сила на 1.01.2020).

[7] https://business.dir.bg/ikonomika/30-mln-lv-poveche-za-sotsialni-uslugi-prez-2020-g


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели