/Поглед.инфо/ Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.

Джордж Оруел

Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата.

Милан Кундера

Публикацията в „Свободна Европа“ за интеграцията на имигрантите и стихотворението „Аз съм българче“ не е изолиран феномен, а поредната изява на един системен и масиран проект, един “кръстоносен поход“ срещу българската идентичност. Стихотворението на Иван Вазов е своеобразна квинтесенция - сакрален символ на онези изконни архетипове – родолюбие, любов към родната земя и природа, а оттам и по-значимото, принадлежността към всичко българско и родно любя, тача и милея.

Проблемът, според неолибералната Соросидната логика, внушаваща мантрата за неприкосновеността на индивидуалните права, както и идентичности, естествено за сметка колективните (демос, мнозинство) е, че това стихотворение предизвиква добрия политкоректен тон, тъй като се явява своего рода манифест на българщината. Този манифест особено дразни, след като в последно време българските радетели на евроатлантизма очевидно имат неотложната и скоропостижна задача да изкоренят принадлежността към всичко българско и родно.

Нима това е възможно?

Според Милан Кундера, “борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата“. Забравата е именно онова, към което сегашната власт има особено неутолим пиетет. Забравата, а от там - обезличаването на националната идентичност (обезбългаряването) е в основата на разрушаването на паметници, премахването на национални дати – 3 март, поругаването на най-значимите символи на националната ни памет, като започнем с откровено карикатурния “филм“ за Васил Левски, с политкоректна “амнезия“ на СОС (за първи път в историята на модерна България) за смъртта на Христо Ботев, преминавайки през изхвърлянето на редица български класици от учебниците, тоест систематичното изчъгъртване на знакови исторически референции от национално значение, дати, имена, символи, с цел постигането на една колективна и най-важното монолитна историческа амнезия.

Списъкът е потискащо дълъг, както се казва “The writing is on the wall“ (Надписите са на стената) и очевадната истина е, че кръстоносният поход срещу българската идентичност е изключително богато финансиран процес много преди скандалната публикацията в „Свободна Европа“.

Малко факти.

Ако се вгледаме в логото на основните (казионните) медии като НОВА и БТВ - те са на латиница, не на кирилица. Ако слушате Българското национално радио, то излъчва основно не-българска музика, ако бъдем по-конкретни: едва 11% на български език, останалите 89% са основно на английски. Този процент е дори по-висок, когато става дума за телевизионните канали от предлаганите пакети на А-1 и Виваком, в които американските филми, сериали, сит-коми, „реалити“ и всякакъв тв пълнеж (оставям на страна тяхното качество) изцяло доминират. На практика оказва се, че по своето съдържание в страната се гледа основно американска телевизия… на български език. Що се отнася до самия българския език, една кратка разходка по стъргалото на Витошка е достатъчна да се отбележи, че в самия център на столицата надписите на магазините са повече на английски, отколкото на български. Звучи парадоксално, но е факт (?!) че кметства (райони) към Софийската община предпочитат да отговарят на запитване на граждани от тези райони на английски. Да оставим всевъзможните фейсбук групи, в които английският странно защо отново доминира. Вече не буди учудване, ако в обществения транспорт станете свидетел как подрастващи българчета свободно общуват изцяло на английски, все едно се намират примерно в някой щат на Америка, а не в една далечна страна в Балканския полуостров, дала писменост на близо 500 милиона, в най-големия континент на планета - Евразия .

Обезбългаряването е функция на добре конструирана и поддържана историческа амнезия, на една табула раза, върху чийто недокоснат пергамент историята се пренаписва според поръчката на силните на деня, тоест на геополитическите победители. Нима отказът да защитим националната ни идентичностпри спора със РСМ, само и само за да изпълним поръчката на силните на деня, не бе най-значимото национално предателство, престъпление, което ще остане в историята, имащо реалния потенциал за непредсказуеми гео-политически последици.

Безспорен факт е, че “историята“ се пише от победителите: в тази връзка трябва ли да се учудваме, ако в бъдеще в учебниците срещнем следното обяснение: България е освободена от 5-века руско робство благодарение на 6-ия американски флот?, както преди време постави въпроса една известна българска публицистка. (Един малък, но показателен фактоид - моите студенти, следващи политически науки, не са чували за Червената армия…)

Мнозина биха казали, че това е абсурдно, тъй като подобни фалшификации с историята просто не са възможни, защото са напълно неправдоподобни.

Съмнявам се.

Един паралел близък, както по време така и по място.

Само на 100-тина км от София в това, което навремето се наричаше автономна провинция Косово в състава на Федеративната република Югославия бяха премахнати, разбирай, взривени, булдозирани сто и петдесет( 150) православни църкви, манастири, параклиси, някои от които на близо 1000 години със статут от ЮНЕСКО на световни паметници на културата. Православните гробища също не бяха пощадени, те бяха булдозирани… една паметна плоча не бе оставена.

Така тази земя с право считана за люлката на сръбската идентичност, основаваща се на православието, само за броени месеци бе преформатирана в мюсюлманска конфесионална принадлежност на бъдещата държава Косово. Оказва се, че в Европа, парадираща с върховенството на човешките права и прочие, една хилядолетна история може изобщо да бъде заличена, по-точният израз е пулверизирана, без особени притеснения от т.н международна общност, особено ако това се извършва с мълчаливото (не)одобрение на КФОР (KFOR-Kosovo Force, ръководена от НАТО международна мироопазваща сила).

https://www.youtube.com/watch?v=OstopJI9pck

Извинения винаги ще се намерят, но едно от тях изглежда убедително – а именно, че изконният, геополитически “грях“ на коренното население на Косово е, че изповядва същата религия на основният враг на Запада - Русия.

Оставям настрана още по-драстичния казусът с Украйна.

Но да се върнем към Вазовото стихотворение “Аз съм българче“ и към платформата, която реши да публикува този меко казано провокативен текст – “Свободна Европа“.

Малко контекст.

Радио Свободна Европа (RFE) е създадена от един от архитектите на Студената война - Джордж Ф. Кенън (Държавен департамент), авторът на т.н. “Дълга телеграма“, “Long telegram“, превърнала се в Манифест за поколения експерти, чиято основна цел е борбата срещу Москва и страните от Варшавския договор. Другата институция е Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Основното финансиране идва именно от ЦРУ, но и от средства от обществената кампания със знаковото име “Кръстоносен поход за свобода“. Дейността на Радио свободна Европа е прекратена след падането на Берлинската стена и разширението на НАТО в Източна Европа. От 2019 г. “Свободна Европа“ продължава дейността си в България като уеб-сайт на, който, както твърди радиото, да “насърчава демокрацията“, независимо че са минали 20 години след края на социализма.

Сега няколко думи за самия автор на публикацията в Радио свободна Европа.

Вярна на мисията за подкрепата на евроатлантическите ценностите на “демокрацията и плурализма“ и “взаимното разбирателство между народите“, авторката Светла Енчева, позовавайки се както на демографската така и на кризата с работни места, задава въпроса: "Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им". („До какво води страхът от загуба на идентичност“, Радио Свободна Европа, 4 януари, 2024).

Но тук се натъкваме на един трудно заобиколен проблем - като знаем, че именно общите спомени са “архитектурата на нашата идентичност“, подобен призив към културно, конфесионално акомодиране, което предлага авторката, означава акцентът да бъде преместен от интеграция към мултикулутрализъм, което неизбежно би довело до ерозирана и разпад на национална идентичност. В “Четвъртата политическа теория“ Дугин между другото споделя: “Историята е местна. Споделеното усещане за история е възможно само на основата на господството на едно общество над друго и налагането на собствената му история.“

Нима именно това не е историята на съвременността, на националните държави, на това, което най-общо наричаме модерност. Дори в страни, конструирани в резултат на масова имиграция като САЩ идентичността е функция на така наречената “Melting Pot theory“ (Теория на претопяването), независимо откъде пристигат имигрантите, те се “претопяват“, придобивайки една единствена идентичност – американската. Авторката предлага различен модел, загърбвайки интеграцията, тоест давайки предимство на евентуалното капсулиране по етнически и конфесионален принцип. Модел, който Западна Европа познава отдавна и за съжаление прекалено добре и който модел е в състояние основно да реформатира националната идентичност и да взриви гражданския мир в тези страни. Това ли е предлаганият модел, който България трябва да следва?

В тази връзка в социалните мрежа се появиха всевъзможни интерпретации на “Аз съм българче“ като: Аз съм Афганистанче и силна майка ме е родила.

Но истината е, че това, което ни очаква, изобщо не е смешно и изисква по-сериозен анализ. Защо мисля така. Да припомним - идеята за приемането на 100 000 имигранти не откъде да е, а именно от Афганистан и Сирия (в резултат тяхното ‘‘демократизиране") според авторката е предизвикано поради острата криза на пазара за работна ръка в резултат на демографската катастрофа. Отговорът защо поощряването на раждаемостта не е решение, а именно внасянето на имигранти, откриваме в същата статия. Цитирам:

„Широко разпространено е убеждението, че ако се създадат подходящи условия, раждаемостта ще се повиши. Например повече детски градини, по-големи надбавки за деца, по-дълга платена отпуска след раждане, гъвкаво работно време за родителите. Раждаемостта в развитите страни обаче намалява не поради липсата на стимули, а защото родителството вече не е единствената житейска перспектива за една жена. Колкото в по-голяма степен жените имат достъп до образование и професионална реализация, толкова повече са склонни да раждат по-късно и по-малко деца. (“Демографска криза? Мигрантска криза? До какво води страхът от загуба на идентичност“, Радио Свободна Европа, 4 януари, 2024)

Тук авторката допълнително развива тезата относно причината за демографската криза в България. Проблемът не е в застаряващото население и емиграцията, в значителната бедност (доходите на една трета от българите са официално под прага на бедността), в галопиращата инфлация, не - причината е в това, че страната е изостанала в разбирането на новите реалности на това, което се нарича социален пол, поради закостенели традиционни разбирания на обществото в резултат на едно демодирано и остаряло законодателство. Как иначе да разбираме следните редове:

“Ако всички социални роли са биологични и опират до възпроизводството, то Конституцията надминава и най-смелото порнографско въображение.“ (“Третият пол" е конституционен. Как политическата употреба на основния закон води до абсурд, Радио Свободна Европа 8 юни 2023)

Тук трябва да спомена една малка подробност - авторката е собственик на сайта  Джендърландия (Genderland) и е активист на джендър идеологията, а от там и на взаимното разбирателство между народите“. Зад този евфемизъм разбирай един особено либерален мултикултурализъм.

В тази връзка бих искал да завърша темата за цената на мултикутурализма през историческата оптика на страната, в която живея - Канада.

Какво имам предвид.

В столицата Отава се намира най-импозантният музей в страната, а и в Северна Америка - “Музей на Цивилизацията“, прекръстен в последните години в “Музей на Историята“. В него се намира най-богатата колекция - над три милиона артефакти на коренното индианско изкуство и култура: огромни тотеми, маски, лодки, типита (индиански тип палатки), както и всевъзможни предмети от бита. Всяка година “Музеят на Цивилизацията“ е посещаван от близо милион и половина (1 500 000) туристи от цял свят, което го прави най-посещавания обект в столицата.

Проблемът е, че огромните величествени тотеми хвърлят дълга сянка.

В преносния смисъл на думата.

Тя се нарича културен и физически геноцид над коренното население на Канада, придобило в разговорната реч термина индианци.

Геноцид е зловещ термин, още повече, когато става дума за страната с най-успешния експеримент с мултикултутрализма изобщо – Канада. Но правните критерии и правната формулировка на този термин бе потвърдена от “Комисията за истина и помирение“. В публикувания през 2015 г. доклад на Комисията заключението е, цитирам: “Канада е виновна за извършване на културен геноцид срещу коренното население.“

Да обобщим: артефактите са в музея, а това, което е останало от коренното население – в резерватите.

Подобна съдба изглежда е отредена за България.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.