/Поглед.инфо/ „Лоената топка” ,„Дамата с камелиите”, „Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски”, „Мъртви души”, „В очакване на Годо” – класически произведения, създадени от Гогол, Мопасан, Александър Дюма-син, Алфонс Доде, Самюъл Бекет, писани в различни епохи, чиито герои са станали нарицателни заради своята изключителност. А ние си ги имаме накуп, те са наши съвременници, веселят ни, но и ни натъжават малко всекидневно.

Героинята на Мопасан Лоената Топка, „преждевременно надебеляла млада жена”, попада в компанията на представители на аристокрацията поради форсмажорни обстоятелства, породени от поредна френско-германска война. Те пътуват с автобус в окупирани от врага земи, първоначалното високомерие към Лоената топка, известна с лекото си поведение, се стопява, когато тя буквално ги спасява от глад, като споделя провизиите, с които съобразително се е запасила. Тя става „свой човек”, направо я ухажват, но възниква проблем: германски офицер поставя условие, че автобусът ще продължи пътя си само ако той се възползва от прелестите на Лоената Топка. С общи усилия спътниците й я убеждават да отстъпи в името на общия интерес, тя се жертва и за отплата... получава общото презрение.

Съвсем естествено се налага аналогията със заявената от видна отвсякъде наша сънародничка готовност да се жертва в името на националния интерес на целокупния български народ, като се съгласи да продължи да бъде министър на европредсдателството поне шест месеца след 1 юли, когато изтича срокът, в който Родината ни е началник на Стария континент. Убедени сме, че за разлика от неблагодарните спътници на Мопасановата Лоена Топка, министърката ще бъде заслужено възнаградена с всенародна обич за тази нейна жертвоготовност.

В Маргьорит Дювал, куртизанка, главна героиня в романа „Дамата с камелиите” на Дюма-син, се влюбва младият Арман Дювал. Тя също се влюбва в новия си обожател и прекратява стария си начин на живот. Намесва се обаче бащата на Арман, който от страх от скандал, убеждава Маргьорит да напусне сина му. От мъка ли, от туберкулоза ли, тя си отива от този свят.

Жертва на любовните си политически лутания не стана ли Антон Тодоров. Заглавието на книгата му „Задкулисието на прехода” говори само по себе си. Последва през 2013 г. истинският политически сатър: „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите”. Кой точно е изиграл ролята на Дювал-старши не е съвсем ясно, но Маргьорит Готие, пардон, Антон Тодоров, се изметна на 180 градуса и се влюби до уши в чистата и непорочна „Шайка”. Стана неин депутат и дотолкова се увлече в новата си чиста страст, че заплаши един журналист с низвержение от телевизионния екран, ако сквернослови с чувствата му. И понеже никое добро не остава ненаказано Маргьорит трябваше да напусне любовното ложе на Дювал: ГЕРБ се раздели с депутата Тодоров. Но за разлика от госпожица Дювал той не бе оставен на улицата да умре от туберкулоза, а пое тежкия кръст да води двучасово телевизионно предаване по ТВ Европа, в което разкрива позорни истини дори за още неродените.

Следващият ни герой е, както казват литературните критици, двупластов. От една страна той сякаш е бил прототип на един от героите от „Мъртви души”, от друга – неговото красноречие може да се сравнява единствено с излязлото изпод перото на Самюъл Бекет. Когато се появи на телевизионния екран, а това се случва почти всеки ден, а понякога и два пъти, не изниква ли в съзнанието ви образа на Собакевич:”Природата не е мъдрувала много при неговото сътворение и не е използвала „дребните инструменти. Просто е дялкала с пълен размах:ударила с брадва веднъж, станал носът; ударила втори път – станали устните; с един голям свредел изчовъркала очите и, без да го огледа, го пуснала на белия свят като казала:”нека живее”.

А блестящото му красноречие, заради което го опричават на древния Цицерон, ни радва, както споменахме дори по два пъти дневно от телевизионния екран. Просто взимаме съвсем напосоки: „Това което мога да заявя към това което говорих преди малко когато лицето е извършило престъпление трябва не приемаме че лицето е чак толкова болно за да му променим мярката”. Или:”Днес имаме много ясно разграничаване между партиите формиращи парламентарното мнозинство и реалната опозиция която сами виждате как се позиционира БСП лява партия ДПС и със съпричастността и изказванията които съвпадат като позиции с тези две партии”. Ето само един малък откъс от тирадата на Лъки /не, за съзвучието с „Цвъки” не можем да виним Самюъл Бекет: „В очакване на Годо” е писана през 1952 г./:”накрая въпреки напредъка в храненето което човекът накратко и на елиминирането на отпадъците слабее и същевременно не се знае защо поради възхода на физкултурата практикуването на спортове такива такива такива като тенис футбол бягане каране на велосипед плуване езда авиация тенис на трева и на море и във въздуха пеницилинът накратко подновявам същевременно и паралелно...” и така повече от три страници без каквито и да било запетаи, точки и други препинателни знаци. Никой който не е чел „В очакване на Годо” не е загубил нищо, ако редовно гледа по българските телевизии двойника на Лъки.

И накрая за венец – Тартарен. Като ненадминат майстор в стрелбата по каскет го характеризира Алфонс Доде. Тартарен е загубил разсъдъка си от четенето на прекалено много приключенски романи, стрелбата по каскет престава да го задоволя и той тръгва на лов за лъвове в Сахара. Фантазията на този хвалещ се бъбривец и герой на думи е безгранична при описанието на ловните му подвизи.

За разлика от Тартарен, прекалил с приключенските романи, нашият човек е чел само „Винету”, но богатото му въображение не е пострадало от това. Ту открива газови хъбове край Нос Калиакра, ту закрива гьолове в Белене, за да ги открие отново срещу някой и друг милион неустойки, ту не знае нищо за ЧЕЗ и намерението на Гинка да го купи, ту обратното, няма да ни стигне вестникарската страница да изброим всичките му тартаренщини. Е, няма как да пропуснем, щом става дума за ловни страсти, как се разпореди да се купят едни свръхлуксозни /и свръх скъпи/ джипове, предназначени за ловуване по чукарите, които кой друг да подкара, ако не той. А има и предимство пред героя на Доде да е гледал трийсетина пъти филма „Кръстника”, та си държи като Марлон Брандо главата артистично, леко килната надясно. Напоследък, обаче, родината се оказа тясна за фантазията му и се огледа къде навън може да развихри въображение и таланти. И тъй като в Сахара лъвове май не са останали, влезе в ролята на лъв сред европейските и световните лъвове, които редят съдбините на човечеството. Някакви са там Вашингтоновци ли, Линкълновци ли били създали Съединени американски щати. Ние пък с ей тези, собствените си ръчици, ще изпипаме такива СЪЕДИНЕНИ БАЛКАНСКИ ЩАТИ, че светът ще ахне и въобще няма да може да си затвори устата от изненада и възхищение.