Валентин Златев, генерален директор на „Лукойл България”, в интервю за в. „Преса”

- Г-н Златев, смятате ли, че цената на бензина може да достигне 3 лева тази година?

- Искрено се надявам това да не се случи. Но за съжаление възможни са и такива сценарии. Те основно зависят от международната цена на нефта. В момента, общо взето, има тенденция да се успокои. Но не може да не ни безпокоят слуховете за възможен военен конфликт в Иран. Казвам го не от политическа гледна точка, а тъй като редица страни - производителки на нефт, не изнасят в пълен обем продукция. Ирак работи с ограничен износ на нефт. Либия все още не достига равнището на своите квоти за експорт. Изваждането на един от основните нефтопроизводители от световните пазари несъмнено ще се отрази неблагоприятно върху цената на нефта.

- При каква цена на барела (159 литра) сорт „Брент" трябва да очакваме 3 лева за литър бензин?

- Честно казано, не пресмятам това, защото при нас това прави компютърът. Но no-скоро подходът би трябвало да бъде друг. По-скоро трябва да се търси къде е границата на покупателните възможности на населението когато нефтът, респективно цените на едро прескочат границата на реалните финансови възможности на хората. И това беше нашата идея, когато отидохме при министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Делян Добрев. С него проведохме много смислен и съдържателен разговор.

- Какво може да се направи?

- Зависи за какъв сценарий разсъждаваме. Ако съдим по прогнозите на някои аналитици за нефт с цена на барел от порядъка на 150-170 долара, тогава ситуацията става кризисна и тя би предполагала и кризисни мерки. За съжаление ние не бихме могли да направим кой знае колко в тази ситуация. Ако нефтът тръгне да пада надолу, тогава ще имаме добра новина и няма за какво да се притесняваме. И третият сценарий - ако се задържи от порядъка 120-130-135 долара за барел. Там вече бихме могли съвместно с правителството да търсим варианти, в които да облекчим финансовата тежест върху българския потребител.

- Каква е логиката вие да предлагате мерки, след като всички петролни фирми печелят от течните горива?

- Неправилно е схващането, че нефтените компании печелят от високите цени. Точно обратното. Високите цени намаляват продажбите ни. Затова с нашите клиенти в случая сме в една лодка. Ние сме заинтересовани заводът „Лукойл Нефтохим Бургас" да работи с максимално натоварване. Това е един от начините да се поевтини продукцията. Разбирате, че ако постоянните разходи като ток, пара, работни заплати се разпределят върху обем от 7,5 милиона тона нефт годишно, те са значително по-ниски на единица продукция, отколкото ако ги разпределяме върху 5 милиона тона нефт преработка, колкото е сега.

- А през 2011 г. колко бяха?

- След всичките ситуации с Агенция „Митници", лицензи и т.н., за миналата година са преработени 5,804 милиона т нефт. През 2010 г. - 6,8 милиона тона.

Спадът е сериозен. И през 2009 п са 6 милиона. Тогава също имаше спад. Общо взето, ние винаги сме били между 7 и 7,5 милиона тона нефтопреработка, което е и оптималното натоварване на мощностите на завода. Единствено високите цени ли са причината за това?

- Причините са три. Едната е свиващото се потребление в страната. Защото реално България все още се намира в условията на сериозна икономическа криза. Ние само за първото тримесечие на тази година имаме 24% спад на пазара. Това число не е за нашия пазарен дял. Това е свиване на целия пазар и съответно на всички компании дистрибутори. Втората причина е високата цена. Естествено, когато на хората им е скъпо, те зареждат по-малко. Виждаме това по бензиностанциите. Размерът на едно зареждане на среден условен клиент преди години беше 17 литра, падна на 11 литра, сега е вече и под 11 литра. Тоест хората пестят всяка стотинка, наливат точно толкова бензин, колкото им трябва да отидат от вкъщи до работата, и не могат да си позволят повече. И третата причина, разбира се, са недоразуменията с Агенция „Митници", които 3-4 месеца повлияха сериозно върху работата на завода.

- Приключи ли епопеята ви с Агенция „Митници"?

- Ние винаги сме поддържали идеята да има пълен контрол и прозрачност върху пазара на горивата в България. Това е четвъртото правителство, на което ние съвместно с останалите компании в Асоциацията на нефтените и газовите търговци предлагаме подобни мерки, факт е, че първото правителство, което сериозно се отнесе към това, е кабинетът „Борисов". Друг е въпросът, че ние технически не можехме да изпълним условията по Наредба № 3 в срока, в който тя предвиждаше - една година. Искам да направя едно уточнение: рафинериите поначало

имат перфектно изградена система за контрол

Няма рафинерия в света, която да работи без такава система. Идеята на Наредба № 3 е ние с наши средства да изградим паралелно втора такава система, която да работи за Агенция „Митници". Ние не възразяваме срещу това. И затова Вагит Алекперов (президентът на „Лукойл"-Русия - б. а.) каза след срещата с премиера Бойко Борисов: „Ние нямаме конфликт с правителството. Ние имахме технически спор с Агенция „Митници" колко бързо можем да осъществим това нещо. Ако сме фирма, в която има три склада с по два резервоара, ще го направим." „Лукойл България" го направи със своите нефтобази - с много усилия, с по-скъпо финансиране, защото нямаше време да изчакваме нормални доставки, но успяхме да го направим. При завода не е така. Там върви технологичен процес. Един продукт минава през няколко инсталации.

Самото изработване на проекта - къде точно да се сложат тези уреди, на коя тръба, за да не се мери два пъти един и същи продукт, изисква време. Изисква разрешение от противопожарни служби, стандартизация и т.н. Рафинерията е едно голямо изключение. Ние и в момента продължаваме да работим върху пристанището. Ще го направим, но ще го направим за реалния срок. Американската фирма изпълнител „Хъниуел" заяви на вицепремиера Симеон Дянков, че реалните срокове, за които може да изпълни това нещо, са тези, за които говорим в случая.

- Какви бяха реалните срокове?

- Голяма част от уредите сме ги поставили. Единствено съоръжението бряг-море на пристанище Росенец продължава и в момента да се оборудва. Пак казвам: при съществуваща наша система, която мери. За 10 години ние абсолютно съзнателно сме платили на българската държава 21,9 милиарда лева косвени данъци и около 140 милиона лева преки данъци. Ако не ги е имало тези измервателни уреди, как е изчислен нефтът и как са прибрани тези данъци? Така че спорът тук според мен е технически и, за съжаление, по някаква причина придоби тези обществени измерения. Друг е въпросът, че заради този спор ние не преработихме определено количество танкери. По груби наши изчисления пряката загуба на българския бюджет от това е около 320 милиона лева. Е, въпросът е заслужаваше ли си бюджетът да загуби тези 320 милиона лева?

- Проведохте консултации с икономическия министър Делян Добрев и с премиера Борисов. Предложихте пакет мерки за поевтиняване на горивата. Към днешна дата какво е решението за тях?

- Разговорът с министър Добрев беше по-глобален. Ние се постарахме да обясним предлаганите от нас мерки и аз съм благодарен на господин министъра за разбирането. Нещо повече - впечатлен съм от неговото разбиране на ситуацията - да се направи първо анализ. Защото цената на горивата е много важна, но в по-глобален аспект е доста по-важно как тя ще се отразява върху българската икономика. Има редица международни методики, които позволяват да се направи анализ - качването с един цент примерно на цената на нефта, съответно на горивата, с какви стотни от процента намалява брутния вътрешен продукт и забавя растежа на българската икономика. Това е нещо, което основателно притеснява министър Добрев. Високите цени на енергоизточниците водят до спад на брутния вътрешен продукт и респективно до забавяне на

растежа на националната икономика. В тази насока разменихме положителни мисли и идеи и очакваме неговата роля да се предприемат някакви мерки.

- А за цените какво да очакваме?

- Ние се опитахме да предложим група мерки. Едни - по-лесно осъществими, други - по-трудно. Но не можем много. Защото в себестойността на един литър бензин 41-42% са данъците други 40-41% е стойността на суровината, на нефта. Оттам нататък има стойност на преработка, транспорт, стойност на дистрибуция. Това са процентите, в които можем нещо да направим. Имахме подобна ситуация и миналата година и мерките, които тогава министър-председателят наложи, оказаха своя положителен ефект. Ние спряхме за няколко месеца биокомпонентите, което, естествено, сваля цената.

- С колко стотинки?

- Биокомпонентът е в порядъка на 6 ст. в цената на литър. Плюс-минус, защото и цената на биогоривото се променя. Намалихме с 10 дена съхранението на задължителните запаси, които не касаят военновременните. Това също дава 2-4 ст. на литър. Разбира се, те са по европейска директива и тя трябва да се спазва. Но като антикризисна временна мярка е допустимо. Това също дава отражение, защото при обема, който ние реализираме, това е огромен ресурс, който стои замразен в резервоари. Това са оборотни пари, извадени от обращение, и съответно те имат своята цена. Миналата година направихме и мораториум върху цените. За един месец ги фиксирахме.

- Ако всичките мерки, които дискутирахте с властите, бъдат приложени, колко ще бъде намалението на цената на литър по бензиностанциите?

- Ако приложим всички краткросрочни мерки в рамките на няколко месеца, очаквам намаление на цените между 9 и 10 стотинки на литър. Толкова е възможността. Пак казвам: без да се пипат данъчната основа и акцизите и без негативни промени в курса на долара.

Роден е на 8 декември 1965 г. в Правец. Член на надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас". Ръководител на Балканското лгеждурегионално обединение „Лукойл". Доктор на политическите науки на Руската академия на науките. Доктор хонорис кауза на „Сити юнивърсити"-Сиатъл, САЩ. Женен, с две деца.