/Поглед.инфо/ Забелязали ли сте колко много нашенските борци срещу "комунизма" са влюбени в същия този "комунизъм"? Горките. Просто не могат да дишат без него. Под път и над път, току някой идеологически зомбиран демократ вземе та изпъшка нейде в сластен любовен стон все нещо за него, за "комунизма". Не го забравят. Помнят го със страшна сила. И, което е най-странно в цялата тази любовна история - колкото повече време минава от онова време, което те наричат "комунизъм", толкова повече хлътват. С други думи - истинска любов, която ръжда, не хваща. Не като мимолетен флирт, а после кой откъде е и далече от очите, далече от сърцето... Не! Демократичната любов към "комунизма" е любов дълбока и необяснима!
Всъщност, дали е чак толкова необяснима?
Хайде да мислим: защо нашичките "демократи" толкова много се взират в огледалото за обратно виждане? Защо говорят непрекъснато за "комунизма", защо постоянно размахват мераците си да рушат паметници, защо го развяват в качеството на плашило из т. нар. публично пространство? (А пропо, това "публично пространство" не ви ли напомня все повече най-обикновен виртуален публичен дом?) Нали "комунизмът" си отиде? Вече 26 години, повече от четвърт век, имаме всички атрибути на любимата им демокрация: парламент с "народни" представители, разделение на властите, президент, избиратели, корупция, подкупване на избирателите, олигархия, съсипване на образованието, промиване на съзнанието, права на "малцинствата", обезправяване на мнозинствата и прочее реквизити на ТЯХНАТА политическа система. 
А те все хипнотизирани в ОНАЗИ и пак се пънат да разрушават, и пак да забраняват, и пак да пишат в учебниците колко било лошо, страшно и ужасно до припадък тогава с безплатната медицина, безплатното образование (включително висше), липсата на безработица... а бе, въобще кошмар! Кошмар, от който те самите са се облажили по пълна програма чрез вече споменатите безплатно образование и безплатна медицина - а и сега продължават да извличат дивиденти от него, опитвайки се да плюят срещу зловещия исторически вятър, който бил лъхал от там, и се опитват да осребрят плюнките си чрез помощ от соросоидна Америка за соросоидите в България.
Но нали комунизмът свърши? Край, вече сме щастливи, щото сме демократични с всичките атрибути и т. н. Защо непрекъснато е в устата им?
На пръв поглед - загадка. На втори поглед - не чак толкова.
Наистина е странно, докато човек не се замисли. А като се замисли, не е трудно да стигне до логичния извод за похотливото им търкане в скелетите от гардероба на миналото. И този извод гласи: а с какво друго ще се оправдаят?
Да, какви са моралните им аргументи им за това, което сториха с България?
Какви са оправданията им за унищожената промишленост, смазаното селско стопанство, за жалката наемническа банда, наречена "армия" с две ръждясали ламарини, наричани "самолети", за чудовищната етническа престъпност, за олигархията, за заличаваното национално самосъзнание, за осквернената памет на героите ни от национално-освободителните борби срещу турското робство? Ах, пардон, за тях и робството не било робство, а "присъствие", "владичество" и даже "съжителство"...
Какво им е оправданието за всичко това?
Нормалното оправдание би било следното: да, вярно е, че разрушихме, продължаваме да разрушаваме и ще продължим да разрушаваме - но все пак на мястото на разрушеното построихме... това и това, и това, и това... първо, второ, трето... И, ето, гордеем се, че разрушихме - значи, за да построим на мястото на разрушеното първо... второ... трето
Това щеше да е нормалното оправдание на идеологически зомбираните демократи за всичките злини, които причиниха на България - и най-вече за гибелния "цивилизационен избор", към който тласнаха страната и който сега се изправя пред нас с цялата си страховита перспектива за окончателното унищожение не само на държавата, но и на българите въобще като народ или, както зомби-демократите предпочитат, "етнос".
Да, щеше да е нормално оправдание. Само, че го няма. Никой зомби-демократ не посочва поне едно нещо, нещичко, построено след 1989 г. в България, трансформирана от тях във великомъченица. Нищичко... Всъщност, посочват две неща, макар и имагинерни: възможност да избягаш от същата тази България и, естествено, прословутата "свобода на словото".
Колкото до възможността да избягаш от България, това е вярно; но не щеше ли да по-добре да направят така, че българите да нямат желание да бягат от България?
А що се отнася до свободата на словото, те, с обичайната си наглост, я превърнаха във възможност българите да бъдат манипулирани вместо от "Работническо дело" и БНТ - от 2-3 частни телевизии и БНТ. Да не говорим за възприетата с умилителна готовност от Запада практика да бъдат уволнявани журналисти, които са неугодни на тамошните управляващи; достатъчен е пресният пример с набързо деконструирания Петър Волгин.
И така: нашенските "демократи" не се оправдават с нищо построено, изградено след 1989 г. по простата причина, че няма такова. Възможността да се плямпа във форумите и фейсбук надали може да се сметне за "свобода на словото" - като имаме предвид и цензурата, която се вихри дори и там, срамежливо замаскирана като "модерация".
И какво остана? Какво им остана на "демократите", което да им послужи като оправдание за разрушаването на България?
Как какво? Ами, то е пределно ясно: свалиха "комунизма". Събориха, значи, "тоталитарната диктатура". Донесоха, сиреч, свободата и демокрацията! (Между другото, за демокрацията... Виждали ли сте статуята на демокрацията в София, в градската градина пред Народния театър? Многозначителна статуя: някакво хвъркато същество, с криле, но... без глава! Без глава! Един от най-многозначителните символи на българската демокрация, пък и въобще на тази политическа система).
Сега вече ясно ли е защо "демократите" са толкова влюбени в комунизма? Нямат изход и няма как да не са влюбени: просто това е единственото им алиби за разрушаването на България.
Единственото алиби.
Нямат друго. Когато някой започне да им задава неудобни въпроси и да тика лъжливите им нахални носове в развалините, сътворени от тях, те имат готов отговор: да, обаче разрушихме тоталитаризма! Комунизма, значи, заличихме. Хоп, готово! И това ни оправдава за всички злини, които причинихме на България.
Но, независимо, че оправданието е намерено, все пак такова оправдание подлежи на историческа забрава. Тоест, не е достатъчно ефикасно. Извод: трябва да бъде обновявано. Иначе хората може и да забравят, че "демократите" имат алиби. Обаче, когато един престъпник остане без алиби, той вече не е "борец срещу тоталитаризма" - а най-обикновен бандит.
Именно това е истинската причина зомби-демократите непрекъснато да споменават, и припомнят, и напомнят комунизма под път и над път, ни в клин, ни в ръкав. Чисто и просто припомнят, че имат алиби.
Защото са гузни.
И страхливи.
И защото винаги идва време да се иска сметка на разрушителите. Рано или късно. Затова и нашенските "демократи" превантивно припомнят своето алиби. Без "комунизма" те са за никъде - освен за затвора. А пък, ако ситуацията се закучи, може и до стената да ги изправят, не дай, Боже - историята е пълна с подобни примери на историческо възмездие.
Затова страхливо и влюбено прегръщат, целуват, лижат и ближат до лъскане плашилото на "комунизма" - то е единственото, което им дава илюзията, че може да бъдат предпазени от възмездието.
Влезте в който искате форум, блог-портал или направо във фейсбук - и ще видите, и прочетете как не могат да забравят "комунизма", и все за него пишат, и все него споменават, и все това им е в устата.
И все така продължават да си въобразяват, че историята ще им прости. Ще забрави какво са сторили. И живеят с утешителната заблуда, че като разрушават паметници, с това ще заличат и паметта на хората. Въобще не им хрумва елементарната мисъл, че истинските паметници хората ги носят вътре в себе си.
Затова и на "демократите" няма да им се размине.
Колкото и да са влюбени в комунизма, собственото си алиби.