/Поглед.инфо/ Тенденциата е плашеща. Пагубна за България! Общият брой на емигриралите е почти два милиона. Предпочитаните държави сред нашите сънародници са – Германия, Обединеното Кралсво, Холандия, Испания и други. В тези страни българите са се превърнали в „бели роби“, ако не всички, то 95 процента от тях. Работят там, за да живеят тук. Средното им заплащане варира от 6 до 12 евро на час, или средно 72 евро на ден, което е близо 140лв.
Тук обаче въпросът не е в това кой колко печели или в това кой с какви спестявания се връща след 3 или 6-месечния си гурбет. А, той, гурбетът – дъжд, мрак, сурови условия, кал, недоспиване... а, те, гурбетчиите, гаснещ пламак, умиращи души...
Причината е в това, че българските управницине подсигуряват добро бъдеще, както финансово, така и социално. Финансовото положение в страната ни е под всякаква критика ( имайки предвид - 510лв минимална заплата или 250евро). Демокрацията донесе със себе си едно задкулисие и сделки на тъмно. Липса на всякаква прозрачност. Демокрацията беше тази, която централизира властта, наблюдавайки се обратна ответна реакция. Тя позволи бъдещето на България да се решава от шепа хора, управници, които са както бивши, така и настоящи мафиоти(тук слагаме по-голямата част от всичките 240 депутати), ментета, пожарникари/бодигарди(Бойко Борисов), хора с ниско IQ (Валери Симеонов).
Бюджетът, подобно на всичко, се разпределя от неколцина, които първо удовлетворяват своите нужди, а ако остане, може и на народа.
Попаднал в безизходна ситуация, едвам свързващ двата края, българинът решава, че ще търси помощ в друга страна от Евросъюза. Вече почти 12 години България се намира в перманентна финансова криза. Гърция беше пред напускане на еврозоната, Испания беше на ръба. Изправиха се, положението там се стабилизира. А, ние, бедний народе, сме потънали до колене. Отговорността тряба да бъде поета от властта, защото финансовият проблем е на политическа основа.
„Полиция в Самоков посети момче заради пост във „Фейсбук.“ Тази статия беше публикуване на 15 ноември 2018г. в онлайн медията „Novini.bg“. В нея се разказва как 19-годишно момче уж подтиква други граждани към – цитирам – „провеждане на бунт“. Органите на реда са посетили тинейджъра, защото споделил във фесбук страницата си „Национален протест“. През последните дни са били посетени и още шестима човека.
Тук можем да засегнемм темата за свободата на словото.
Миналият ден, на 14 ноември 2018 Борисов коментира пред медиите свободата на слово у нас. По негови думи стана ясно, че България е едва ли не в десятката по отношение на свободата на словото. Този пример, който току-що разгледахме, ни кара да се усъмним в думите на Премиера. 25 април 2018г. в “OFFNews” беше публикувата статия, която сочеше, че България е на 111-то място по свобода на словото след Македония и Боливия. От 35-то място през 2006, до 111-то място през 2018. Това е един утвърден политически модел на управление, потискащ четвъртата власт. Казва се “Слаб народ, слаба държава“ – в нашия случай е – „Подвластни политици, липса на свобода на словото“. Поклонението към „великите“ в света, към Европейския съюз нанесе жесток удар върху медиите. Да сте чули един упрек към ЕС? Да сте чули една хула? Да сте чули, прочели един единствен негативизъм към НАТО? Кой сме ние? Къде са нашите ценности? А оттам, къде е свободата? Къде? Забелязахме, видяхме промяна през периода 2007 – 2018. Разбрахме, че свободната журналистика е неудобна за силните на деня. Тя не се толелира и приема. Тя бива потъпквана. Тя няма поле за изява.
Станахме свидетели и на трусовете в Нова ТВ, когато разследващият журналистически материал на Васил Иванов не бе публикуван. Беше неудобен! Говорим за тази журналисическа демокрация, в която редакции на медии се палят, убиват се, заплашват се журналисти. Извършиха се две убийства в рамките на 5 месеца – в Малта и в Словакия.
Това е само една част от материала, който смятам да посвета на 30 години демокрация.
Демокрацията, подобно на революцията, изяжда децата си!