/Поглед.инфо/ „Къщата в Барселона” доразцепи българското общество на две – на такива, за които това е поредно, но не и единствено доказателство за доста мафиотския характер не само на мутренското минало на премиера, но и за ролята му на покровител, ако не вдъхновител на престъпните схеми за ограбване на държавата от храненици на режима, които знаят как да се отблагодаряват. И другите, които с голи гърди застанаха на барикадата да бранят моминската девственост на своя любимец и повелител. Те подхванаха хорово припева, че това си е най-долнопробна клевета, изфабрикувана в Москва, че ни отмъщават за това,че София неотдавна изгони четирива руски дипломати и, по-лошо – стои разкрачена между Кремъл и Белия дом.
Това че някои могат да пръскат милиони /щото притежавали милиарди, според клюките/за благоденствието на скъпи на сърцата им хора, не може да не предизвиква възмущението на онези почти петдесет процента от българите, които са на или под прага на бедността, да не говорим за клошарите, дето се прехранват от съдържанието на боклукчииските кофи, за непосилната за мнозинството медицинска помощ и грижа, за просяците пред централните софийски хали и пред вратите на църквите.
Другите са влюбените в Батмана от Банкя, който ги утешава „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”. Не е нужно при това непременно да са получили кебапче като премия, че гласуват за ГЕРБ. Влюбени бабички го даряват с изплетени от тях жилетки, щерките им отиват на фризьор когато научат, че предстои негово посещение, та ако се доберат да ги гушне за снимката, да са красиви.
Но това е на битово равнище. Трябваше да гръмне един испански вестник с новината за спретната къщурка в Барселона, та да забоботи тежката артилерия. Тона, естествено даде набеденият: „Дето се вика, почти съм сигурен, че идва /информацията за малката спретната къщурка в Барселона,б ел.авт./ от Изток”. Красавицата в правителството, външната министърка Захариева, прозря отмъщение на Москва за изгонените неотдавна четирима руски дипломати. В някои сайтове хорово се скандира, че това не е нищо повече от фалшива новина, подета от „рубладжиите” у нас. По адрес на „рубладжиите”, преобладават отзиви като този на „Империалист”:” Като колят свинете за Коледа, щом заквичи първото прасе, заквичават и останалите, дори преди да дойде при тях колячът. Благодаря ти господи, че ме запази жив да чуя комунистите как квичат”.
Или „Радован” : „Комунистите не могат да си намерят място, мятат се от ъгъл на ъгъл”.
Компетентничи „Монитор” и не само той :”Прокремълската ТАСС за часове задейства по команда целия мейнстрийм”. И саркастично добавя, че това е „претоплена манджа”. Миналия петък централна българска тлевизия докладва за анонимна справка за испанския вестник „Ел Периодико”, публикувал историята с барселонската къщица. Според „Монитор” този вестник „е свързан с руските служби, а на всичкото отгоре е на хранилка на престъпния картел „Меделин”. На този „Ел Периодико” явно не му е чист косъмът – той е „агент на каталунските сепаратисти. В случая, изпълнявал заповд, дирижирана и финансирана от Русия за сваляне на Борисов”
Справедливото възмущение обвзе герберите по места и на най-високо ниво: в Народното събрание. Самата му председателка Цветето Караянчева отсече пред БНР, че това е фалшива новина и подкрепи подозренията на вожда за „почти сигурността” за пръста на Москва. Как да не вярваш на такава проницателна дама, която разби вековната заблуда, че Пекин е столица на Китай, когато този град открай свят светува винаги е бил главен град на Виетнам.
Всъщност справедливостта изисква да признаем, че увереността на премиера ни, намерил широк отзвук сред всички негови симпатизанти – били те частни лица, ръководители на институции, неподкупни български медии, че става дума за най-долна диверсия на Москва, осъществявана от руските специални служби и не е „врата у поле”. Та нима руските тайни служби не са признати за едни от най-добрите в света, ако не най-добрите. Цяло поколение български телезрители се заковаваше пред малкия екран години наред, когато течеше сериалът „Седемнайсет мига от пролетта”. В него руският шпионин въртеше на малкото си пръстче абвера, гестапо и всички други германски спецслужби по време на Втората световна война. Но да речем, че седемнайсетте мига са художествена измислица. Съвсем реална личност е Доктор Зорге, съветският суперазузнавач, който сигнализира за това, че Хитлер се готви за война срещу СССР. Не му се доверяват и вермахтът прегазва рехавата руска гранична отбрана. Впоследствие Сталин му се доверява, когато той съобщава, че японската армия не готви операции срещу Съветския съюз в Далечния изток. Това позволява да се прехвърлят цели армии от този район към бойното поле в Европа и да се осигури по-бързо победата в 1945 година.
На този фон не е нужно да се протяга цялата „ръка на Москва” за изфабрикуване на „фалшивата новина” за къщурката в Барселона. Май не биха си хабили и кутрето.