/Поглед.инфо/ Сякаш започнахме да свикваме с честите гафове и парадокси в сектор «Сигурност и отбрана», независимо дали са допуснати от дилетанщина, партийна партизанщина или безотговорно угодничество. Тревожното е обаче, че се появява известна доза безразличие, от там като че ли нежелание за търсене на отговорност и в крайна сметка и за това монипулирането на общественото мнение изглежда все по–лесно. Става дума за сигналите, които се излъчват на три нива– министерства– парламент– президент.
Докладът на Прокуратурата по заявеното от министъра на отбраната Ненчев в интервю за вестник «Сега», че му е искан подкуп за ремонта на двигатели на самолети МиГ 29 и че е бил заплашван в телевизионно предаване, бе възприет повече като изобличаване в лъжа както за размера от 80 милиона за несъществуващ договор, така и за някакво тройно увеличение на цената. В действиетелност обаче, по–важна е констатицята, че министърът умишлено е спрял и е дал указания за задържане в касата на заместник министър двата подписани вече договори с руската фирма, които били дори финансово осигурени за 2015 г. в размер на 7,5 млн лева. От това произтича увреждане интересите на националната сигурност поради забавяне на ремонта и излагане на риск живота на пилотите. Тази вина се мултиплицира и от постоянното отлагане на големия проект за многоцелеви изтребител, поради което се налагаха тези ремонти на старите самолети, в противоречие с поетите към НАТО ангажименти за постигане на определени способности през 2016 г., срок, който е вече неизпълним.
На този фон неизбежно възниква въпросът, защо прокуратурата прави обществено достояние тези и още много други наистина интересни подробности, вместо да се самосезира във връзка с направените от нея разкрития за нанесени вреди от умишленото спиране и задържане на подписаните вече договори. Останалите лъжи са вече в сферата на морала. Единственият логичен отговор е, че прокуратурата може би не е имала възможност за това, ако над уличеното лице има политически чадър, но поради големия обществен интерес се чувства задължена да покаже резултатите от разследването. А този или тези, които държат чадъра, да се оправят, щом лицето е недосегаемо за съдебната система. Още повече, че досега имаше поредица от други случаи с този министър, заслужаващи вниманието и на съдебна система и на премиара. Няма друго обяснение. Ако това съждение е вярно, то става дума за прехвърляне на топката от прокуратурата към политиците. Но тогава ще се получи неприятното усещане за подминаване на закононарушението в съдържанието на информацията, а търсене на източника й, както беше в сагата с вестник «Галерия» и други случаи.
Вариантът за изход от създалата се ситуация със самолетите МиГ 29 след забавяне на основния проект за многоцелеви изтребител, чрез сключване на договор с Полша за ремонт на двигатели и удължаване на ресурса им, беше оценен от експертите още от самото начало като нереалистичен. Въпросът обаче е, от незнание ли се прави това или е опит за заблуждаване, че решаването на проблема се придвижва, докато изтече срокът на рамковия договор с руския производител през септември т.г., след което се премине към ускорено изпълнение на защитаваната от политическия кабинет и някои представители в парламента идея за поемане на функцията «Еър полисинг» от съюзническа страна на НАТО, смятайки че с това ще се отхвърлят и двата проблема – както ремонта на МиГ–те, така и проекта за нов изтребител, за който нямало пари.
След като се появиха резултатите от разследването на прокуратурата, в което е засегнат и въпроса за преговорите с Полша, Министерството на отбраната отново промени сроковете по тях: няма да е края на юли, а през септември. Причината е, че горките съветници на министъра едва сега се усетиха, че докато не изтече срокът на рамковия договор с руската страна, не могат да влизат в договорни отношения с друг изпълнител. Само че не това е основното. Полша няма лиценз за руските двигатели и самолети. Аналогичен случай имаше в периода 2004–2007 г., когато България трябваше да прекрати договора с частната израелска фирма «Елбит системс» за ремонт и модернизация на вертолетите Ми–17 и Ми–24, защото се оказа, че тя няма лиценз за това. Оказа се, че това важи за всички продукти на руската военна промишленост. Така действията на министъра на отбраната Свинаров струваха на България 12 милиона лева предплатени и 3 милиона лева неустойка. Но какво от това, би казал някой, правителството на Иван Костов не ни ли докара до там да бъдем осъдени от Гад Заеви да платим 10 милиона, а той бе купил българските авиолинии на цената на два апартамента? Днешният министър Ненчев уверено върви по същия път с израелската фирма, ако преговорите с поляците не са съмо блъф, докато изтече рамковия договор с руснаците.
Относно лъжите за цените на ремонти и на нов двигател трябва да се знае, че те са съответно: за ремонт на 1 двигател– 520 000 щатски долара, за 1 нов двигатнел 3 милиона щатски долара. Но политици и коментатори пропускат да обяснят на хората и защо е необходимо всичко това. защо се налага не само замяна на МиГ 29 с многоцелеви изтребители, а защо толкова честа е смяната и ремонта на двигателите, което струва съответните пари на данъкоплатеца. Животът на един двигател на МиГ 29 е 350–400 часа , а този на многоцелевия изтребител е 1600 – 2000 часа. Простичко и популярно казано руският самолет има предназначение само за въздушен бой, докато многоцелевият има поне 5–6 функции във всеки даден момент. Поддържането на МиГ 29 до 2029 г. може да излезе около 450 милиона, с които бихме купили половината от новите многоцелеви изтребители. Да не говорим за цената на 1 летателен час при МиГ 29 С– над 50 хиляди лева, а при 1 «Грипен»– малко над 3000 евро.
Няма логично обяснение за закъснението по проекта «Многоцелеви изтребител», заради което изпаднахме в критичното положение със старите «МиГ–29», а изявлението на военния министър, че не сме били притеснени от времето, е абсолютно неприемливо. През 2016 г. трябваше да сме в състояние дза предоставим при нужда 8 многоцелеви изтребители в рамките на НАТО. Проектът впрочем, бе преминал първите два етапа от подготовка– проучвателен и финансово–технологична обосновка още в началото на 2008 г., но поради липсата на приемственост от правителствата и спиране на всички проекти от това на ГЕРБ, се проточи във времето. Възлагането на мандат на министър Ненчев от сегашното правителство е отвличащо вниманието ход или евентуално залагане единствено на втора ръка изтребители, чийно живот и без това е само 10–15 години. Какви разговори, какво проучване? Предложение се внася в МС, той внася доклад в НС и се стартира процедура по Закона за обществените поръчки.
Липсата на средства не е единствената причина, защото пристрастените политици и коментатори винаги удобно изпускат две неща: че договорите се реализират с кредити за 10 години напред и 2–3 години гратисен период и второ, че никога не отговарят на контравъпроси за това, защо продължават да изтичат 1 милиард само от нелегалната търговия с цигари, 3 милиарда отклонени от американските централи, няколко милиарда от отдадените на безценица концесии, включително и за злато и още много, много други, които биха дали глътка въздух и за пенсии и за здравеопазване и за образование. Затова логиката сочи към други две по–вероятни причина за постоянното отлагане на проекта и за сегашния театър с ремонта на МиГ–те:
Първата причина е по–скоро в протовоборството на определени лобита. Силно е лобито за американския Ф–16, а производителят е претоварен с поръчки до 2020 г. Но «Грипен» е безспорен фаворит по отношение на лесна и евтина подръжка. «Еврофайтър» пък съчетава най–големите технологични постижения, но наистина е много скъп, за това няма много защитници.
Втората причина за подценяване на сроковете за изпълнение на проекта „Многоцелеви изтребител” е изключително погрешното схващане в някои лица от политическия кабинет и от Комисията по отбрана в парламента, че винаги сме можели да поискаме от съюзниците си да поемат задачата по „Еър полисинг”. ВВС обаче не съществуват само заради тази задача. Те са един от трите вида въоръжени сили. А днес операциите често се налага да са съвместни– СВ, ВВС–ВМС. България би осакатила военната си мощ. Никой от политиците и кабинета на министъра не си дава сметка, че губим и най–ценното – подготвени пилоти със 180 летателни часове годишно по натовски норматив, които и сега са на границата на изчезване като такива. Ако един ден закупим нови изтребители, няма да има, кой да се качи в тях. Едва на трето място е необходимостта да заплащаме тази услуга, тя не е безвъзмездна. Необходимо е и дислоциране на около 160 души от съответната чужда армия на българските летища, както и технологично обновление на наземното оборудване на летищата. Възразяват, че щом сме в НАТО това не било загуба на суверенитет. Но не в това е проблема. Има изолирани случаи на такава практика, но балтийските страни например никога не са имали авиация, а ние сме първите с света използвали самолет в бойни действия– при Одрин, имали сме дори самолетостроене за известен период. Това наистина ще е срам за България, но разбира се не и за онези, които се изпълват с възторг при мисълта веднъж завинаги в страната да се настанят съюзнически сили, или както каза един бивш председател на НС, не 2, 202 танка да дойдат, и ядрено оръжие да настанят тук. Само че в Североатлнватическия договор преди параграф 5 има един друг, който изисква от всяка страна–членка да осигури сама способности за своята отбрана. А ако няма кой от екипа на Ненчев да го извади и му го поднесе в рамка преди вземането на решения по бъдещето на българската авиация, тогава трябва вкупом да си ходят. Няма да стане, нали? Защото и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбрег каза в интервюто си за БНР, че алиансът само би спечелил от силна българска авиация, но министърът на отбраната Ненчев пак не го разбра като призив за ремонт и модернизация на МиГ-овете и ускоряване на проекта «Многоцелеви изтребител» и пак пусна плочата за преговори с поляците. Една държава трябва да се самоуважава, иначе е обречена. А армията е стълб на държавността. Вродената некадърност не зависи от това, в кой съюз си и какви ценности се споделят в този съюз, а страна, която е ръководена от такава, винаги ще е аутсайдър.
Впрочем, трябва да благодарим за решението на Прокуратурата по случая Ненчев да стане достояние на обществото, защото в него се съдържат и много други примери, които заслужават внимание. Защо не е прието конструтивното предложение на командващия ВВС генерал Радев, къде е ролята и къде остава скрит началника на Щаба на отбраната, откога принципът е „пропорционално” разпределение на средствата за видовете въоръжени сили, когато основният принцип е изграждане на способности, а не този на разпределението в детските градини, как рабоги министърът със зам.министрите си и генералите, като те по същество са дали показания срещу неговото поведение и още много други.
За съжаление, шестващата некомпетентност и безотговорност продължават и в Парламента. Защото няма как иначе да си обясним, че след толкова експертни препоръки, съвети, коментари по проектозаконите за разузнавателните служби, продължиха да се внасят най–невероятните предложения между първо и второ четене. Просто няма смисъл отново да обясняваме, защо едно военно поделение като това на военното разузнаване не може да се ръководи от цивилно лице. Без отговор останаха справедливите въпроси, как е възможно за охраната на политиците да се дава двойно по–голям бюджет и разширяват пълномощията на службата за охрана, а външнополитическото ни разузнаване в тази сложна международна среда за сигурност да е далеч от такова финансово обезпечаване. На тези депутати, за които народът казва „не вдяват”, дори не направи впечатление позоваването на признанията и предупрежденията на западноевропейските разузнавателни служби за избягване на грубата грешка за партийно парцелиране в сектора за сигурност. Вместо да вървим напред ние се връщаме в първите години на прехода.
Във външнополитическата област тройката президент–външен министър–министър на отбраната продължават да внасят хаос, поради липса на координация и прозрачност в политиката, а след това незаслужено да обвнивят българите в „истеричност”. Внесеното объркване за прословутите танкове вече бе обилно коментирано. Въпреки посланието на генералния секретар на НАТО Столтенберг, че няма непосредствена заплаха, включително и за Блгария, българският министър на отбраната заявява след това: „Не можем да се чувстваме сигурни”. Министърът на външните работи пак започна да говори като министър на отбраната, което впрочем може и да не е случайно. Макар, че ако се въртят двама готвачи около казана, яденето загаря. Свикнахме и вече не коментираме разминаванията и на президента с действителността. Европа оказва натиск и върху Киев за спазване на споразуменията от Минск–2, а Плевнелиев възражда изказваната от крайната украинска десница теза за Крим, която дни след неговото посещение надигна отново глава. Учудващо е, че президентът едва ли си дава сметка, какво би се случило, ако руската база там бъде нападната. Ако префразираме мисълта на Чърчил, че дипломатът е човек, който ще помисли два пъти, преди да не каже нищо, то тя би изглеждала така: Нашият президент ще каже 10 неща, преди да помисли и един път. В серията изявления на министър на отбраната, министър на външните работи и президент в продлъжение на няколко дни отново се поражда съмнението, че в тях има много малко европейска политика, европейски позиции, а много повече такива на едно определено крило в САЩ в настоящия характерен политически момент, наричано крилото на ястребите. В поведението на политиците ни има инерция на хора, които нямат нито своя, нито държавна позиция, а изчакват чуждата, но не успяват да превключат на скорост, когато тя като по–гъвкава се променя.
Ако гледаме футбол на стадион „Васил Левски” на един неподготвен отбор, един отбор–менте, сигурно възмущението и недовоството ни ще минат всякакви граници. Но отбора на управляващи–ментета търпим, въпреки че един мач може да се преиграе, но една сгрешена енергйна политика, изолирала ни за десетилетия напред и една външна политика без български почерк и достатъчна сигурност няма как да бъдат преиграни като футболен мач.
Трябват хилядолетия за да бъде създадена една държава, а са достатъчни броени дни и месеци тя да бъде разрушена. Дано повече хора си зададат въпроса за формулата на политиката, с която можем да попречим, това да се случи.