/Поглед.инфо/ Президентът Росен Плевнелиев отказа да разсекрети стенограмата от консултациите, проведени с парламентарните партии за КТБ на 29 юни т.г. с мотива, че информацията не е от значим обществен интерес.
Това става ясно от отговора на президентската администрация до Стефан Стойков, който поиска да му бъде предоставен документът по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), съобщи вестник "Сега".
Стойков е юрист, един от активните участници в протестите миналото лято.
Консултациите бяха свикани спешно от държавния глава след кризата с КТБ и опитите за дестабилизиране на банковия сектор и на тях присъстваха премиерът, представители на парламентарните партии, управителят и подуправителят на БНБ. Разговорите завършиха с общо становище, че банковата система е стабилна, а влоговете на гражданите и фирмите са гарантирани. За разсекретяване на стенограмата от това заседание настояваха и от БСП, тъй като имаше разнопосочни информации за позициите, застъпени от присъстващите представители на партии.
В отказа на президентството, подписан от главния секретар на президента Росен Кожухаров, се посочва, че информацията, изнесена от БНБ по време на заседанието, представлява "професионална тайна" по Закона за кредитните институции и достъпът до нея е ограничен.
Отделно от това стенограмата представлявала и "служебна обществена информация" по смисъл на чл. 13 от ЗДОИ, което също я поставяло под специална защита. Достъпът до подобен тип информация можело да бъде ограничен, "когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение". Според юристите на Плевнелиев изразените на заседанието мнения, становища и препоръки нямат самостоятелно значение. Законът допуска изключение само за случаите, когато е налице "надделяващ обществен интерес". Правистите на Плевнелиев обаче преценили, че казаното по време на консултациите не е от чак такъв обществен интерес. Стефан Стойков обжалва отказа пред Софийския административен съд.
БГНЕС припомня, че откакто се развихри сагата "КТБ" БНБ излиза с непрекъснато противоречива информация за състоянието на банката, скандални и противоречащи изявления по време на кризата. Управителят на БНБ Иван Искров първо обяви, че КТБ не е фалирала банка, а десетина дни по-късно съобщи, че ще бъде отнет лиценза й. При последната си пресконференция в БНБ той покани само отбрани медии за да съобщи поредните си заключения за кризата около КТБ.
По казуса с КТБ бяха задържани четирима души - главният касиер на КТБ Маргарита Петрова, Орлин Русев, заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова и главният счетоводител Мария Димова. Всички бяха освободени с мярка "подписка", а Русев срещу 10 000 лева.
Прокуратурата също се оплете с теориите за липсващите 206 милиона лева от КТБ – като първо бе обявено, че са изнасяни с чували, след това че са източени в продължение на години. Според съда пък - не става въпрос за изчезнали 206 милиона лева от централната каса на КТБ, а за прехвърляне на тази сума по сметките на "Бромак" във връзка с договор за кредит.
По делото "КТБ" обвинения имат още Цветан Василев, Илиан Зафиров, Георги Христов, и Александър Панталеев, Георги Зяпков и подуправителят на БНБ Цветан Гунев.
Днес от БНБ заявиха, че няма условия за излизане на КТБ от специален надзор.