Наша Богородица прави чудеса в Дамаск

Икона, купена от храма "Св. Ал. Невски", е обявена за свещена в Сирия заради множество чудеса и изцеления. Фотокопието на "Казанската Богородица" в пластмасова рамка започнало да пуска миро в къщата на сириец, който минал през България през 1981 г. Жена му пък имала видения на Дева Мария, придружени с рани по тялото - белег за стигма.

Икона, купена от храма "Св. Ал. Невски", е обявена за свещена в Сирия заради множество чудеса и изцеления. Фотокопието на "Казанската Богородица" в пластмасова рамка започнало да пуска миро в къщата на сириец, който минал през България през 1981 г. Жена му пък имала видения на Дева Мария, придружени с рани по тялото - белег за стигма.

"Света Богородица, когато пожелае, може да даде особена благодат на някоя икона", каза Ловчанският митрополит Гавриил. Първата нейна икона била нарисувана приживе от свети апостол евангелист Лука. Когато я видяла, Дева Мария казала: "Благодатта на моя син и моята да бъдат с тази икона."

Стигмата в православието е знак, че всеки носи кръста си, страданията, а не раните от гвоздеите в ръцете на Христос, както тълкуват католиците. "Затова в православието приемаме стигмата за прелест, а не за признак на святост", каза дядо Гавриил.

Никой не предполагал, че една малка икона в пластмасова рамка, купена за броени стотинки от храма "Св. Ал. Невски" в София, ще предизвика много чудеса в Сирия, поставяйки началото на култ, който проповядва обединението на църквите по света.

В края на ноември 1982 г. в скромния дом на християнското семейство Назур от Дамаск започват да се случват невероятни и необясними неща. Мирна е католичка, а мъжът и Николас е православен. Неотдавна той се е завърнал от България, където е купил за подарък на близки и приятели иконки - фотокопия на прочутата "Казанска Богородица". Една от тях останала за семейството. Тя е висока 8 см и широка 6.

В събота, на 27 ноември 1982 г. от иконата започва да тече благоухайно миро. По-късно множество изследвания показват, че става дума за изключително чист зехтин с аромат на майоран.

За чудото се разчува бързо и в къщата на семейство Назур започват да прииждат тълпи богомолци, търсещи изцеление, както и обикновени любопитни. Православната църква изпраща владика на име Павел Бандали и двама монаси, за да проверят на място чудото. По-късно свои хора изпраща и папата, а патриархът на Антиохия Григорий III (на снимката горе вляво) прави специални литургии, носейки уголемено копие на иконата от къщата на семейство Назур, която става известна като Богородица Суфания.

Иконата е кръстена така по името на улицата, на която в Дамаск се намира къщата на Мирна и Николас. Някои изследователи на чудото обаче правят и друга връзка. Името случайно или не е свързано с българската столица София, което на арабски се изговаря "суфия", гръцката дума софос - мъдър, и "соф", което в кабалата е неизречената премъдрост Божия.

След като иконата започва да мироточи, с Мирна, младата стопанка на къщата, започват да се случват необясними неща. Тя има видения, а след това ръцете, краката и челото й започват да кървят - белег за стигма - една от най-впечатляващите религиозни мистерии.

Кървавите рани се появяват по тялото на Мирна за пръв път в петък, на 25 ноември 1983 г., към 16,30 ч. следобед и зарастват отново малко преди полунощ. Кървят дланите й, краката, челото, а една резка се отваря и под ребрата й. Според изледователите това е типичен белег за стигма - съпреживяване на мъките Христови на кръста.

Ватиканът и различни църковни организации започват да изпращат лекарски екипи и учени, които подлагат тялото на Мирна на най-различни изследвания и тестове. Някои от сеансите, в които Мирна получава видения и разкъсвания на целостта на кожата, придружени с кървене, и процесът на зарастване са фотографирани и заснети с видеокамери.

След първата стигма Мирна изпада още четири пъти в подобни състояния и те са документирани. Това се случва винаги в четвъртък преди Разпети петък през 1984 г., 1987 г., 1990 г. и 2001 г. Това всъщност са годините, в които различните християнски църкви са отбелязвали Великден заедно.

Когато католици и православни празнували по отделно, Мирна казва, че не чувствала нищо, а иконата, купена от България не пускала миро.

Вероятно заради всичко това Мирна Назур днес е един от най-горещите привърженици на обединението на църквите. Тя обикаля света с послание за мир между мюсюлмани и християни и проповядвайки единение на католици, православни и всякакви други християнски култове.

Родината й Сирия се оказва и най-подходящото място за това. В страната живеят мирно хора от различни религии. Мюсюлманите сунити, които са най-много, толерират както по-малките групи, изповядващи шиитския ислям, така и християните, които са разделени на православни и католици, а те пък от своя страна имат няколко различни църкви.

Когато папа Йоан Павел II пристига в Сирия през 2001 г., се превръща в първия Божи наместник на Светия престол в Рим, който прекрачва прага на мюсюлмански храм. Но мястото не е безцелно избрано. Омаядската джамия е свещена и за християните, защото вътре в нея е параклисът, в който се твърди, че е главата на Йоан Кръстител. Дамаск пък е градът, в който един от най-ревностните гонители на Иисусовите последователи се превръща в апостол на християнската вяра. Става дума за фарисея Савел, който видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? Аз съм Иисус, когото ти гониш". Според светите писания тогава Савел пада от коня, покръства се, става най-ревностният разпространител на християнската вяра и днес е тачен като апостол Павел - един от най-големите християнски светии.

В специалната литургия, която отслужва в Омаядската джамия, папата използва една чаша, която е дарена от Мирна Назур.

Миналата седмица в Сирия хиляди християни отбелязаха с тържества из цялата страна края на годината на свети Павел. На молитвите и шествията, организирани заедно от всички църкви, участваха хора, дошли от различни страни, включително от България.

Едно от първите места, които посещават, е манастирът на свети Муса Хабаши в градчето Набек, на стотина километра от Дамаск. По същото време, когато в къщата на семейство Назур започват първите чудеса, един италиански младеж, току що дал монашески обет, достига до една забравена обител, закътана в чукарите на Набек. Той отива да се помоли на това отдалечено място, но остава запленен от духовната му енергия и остава. Днес отец Паоло Далолио е вече игумен на манастира и благодарение на непрестанните му усилия мястото е доста облагородено, а до подножието на обителта води безупречен асфалтов път. Нагоре следват 345 каменни стъпала, но усилията на богомолците и обикновените туристи си заслужават. В манастирската църква от XI в. са запазени уникални фрески, които съхраняват ценна информация за раннохристиянската църква. Такава, каквато е била преди разделението. Вдясно от олтара е поставено уголемено копие на Богородица Суфания - чудотворната иконка от България.

"Вярвам в това, което се е случило в дома на Мирна Назур, и вярвам, че тя наистина е получила тези видения на Божията майка. Уважавам всичко, което Мирна прави, защото тя искрено се бори за обединението на църквите и е посланик на мира", казва отец Паоло.

Според него единението е възможно и всички трябва да се стремят към него.

"Може би не в рамките на моя живот, но вярвам, че един ден християнските църкви ще се обединят, защото Бог е един и чудото на Богородица от Суфания е само един от многото знаци, които нашият Господ ни дава", продължава да говори убедено италианският монах в Сирия.

По-късно за същото обединение ще стане дума и по останалите места, предвидени за поклонение по време на празненствата на св. Павел в Сирия. А те са много - например в църквата в Саидная, където в мраморните стълби чудодейно се е появил образът на Богородица, а също и в Маалула - едно от трите селища в Сирия, където и до ден днешен местните хора говорят на арамейски, както по времето на Иисус.

На 29 юни папа Бенедикт XVI отбеляза деня на Св. Павелq като обяви в Рим, че след изследвания на саркофаг в криптата под Ватикана е било установено, че в него наистина е положено тялото на светеца. Същия ден в Сирия пратеник на папата заедно с патриарсите на всички местни църкви участваха в обща литургия в катедралата в Баб Тума, християнския квартал на Дамаск.

Недалече от там, в къщата на Мирна Назур, също има молитва пред иконата на "Богородица Суфания". Около 30-ина души повтарят "Отче наш" на арабски, а после службата продължава с молитви, написани специално за чудотворната икона от България. Службата обаче не е свързана с големите чествания, които цяла година събират стотици хиляди богомолци в Сирия. Тя е част от всекидневните поклонения, каквито в дома на Мирна има вече повече от 25 години.

Вратите на тази скромна къща са отворени постоянно и хора от цял свят могат да влязат, за да се помолят пред иконката, поставена в неголям олтар, вграден в стената.

Семейството не приема дарения. Всички поклонения и визити в къщата се правят безкористно. Всъщност църквата е направена в хола на къщата, защото по време на едно от виденията Божията майка казала на Мирна да отвори вратите на къщата си и да не спира никого. От началото на 80-те години на миналия век до днес пред малката иконка, купена от "Св. Ал. Невски", са се изредили хиляди хора. Мнозина твърдят, че молитвите им са били чути, а други свидетелстват, че са получили изцеление.