Коментар на Наделина Анева, в. „Преса”
При всеки дъжд у нас никнат наводнения като гъби. А при всяко наводнение се изсипват куп оправдания на властите, че вината е на друг, не е тяхна. Най-често е на природата, демек на оня горе.
Това, което се случи в карловското село Дъбене, през което мина голяма вълна с човешки ръст, е трагедия за едни и обичайно явление за други.
„Виновен" язовир няма. Дъбене няма да стане Бисер, макар че хората от Карловско с подгизнали къщи и удавени животни ще преживеят същата мъка като тези от Хасковско. Просто там размерът на пакостта е по-малка и ГЕРБ няма да даде 1 млн. лв. от субсидията си, нито Цветанов ще грабне кирка за първа, втора и еди-коя си копка. Но каква е гаранцията, че утре пак няма да има удавени?
Дъбене и Бисер нямаше да се случат, ако си бяхме извлекли поуките от Ихтиман, Дълго поле, Лисичево и Цар Калоян. Наводненията у нас стават по две прости причини. И не е нужно да се изхарчат стотици хиляди левове от Комисията по бедствия за анализи, за да се установят те. Първата причина е огромният водосбор над някои селища, заради който и при обикновен дъжд може да се събере критично количество вода. Така е и при Дъбене. Така беше и в Цар Калоян.
Много поточета и рекички, разположени на голямо пространство, се - стичат на едно място и при проливен дъжд се събира критично количество Н20. Но това е решим проблем, ако има система „за управление" на тези води. Тоест канали, почистени корита на реки или други кризисни решения, при които високата вълна да се отведе извън селището. Цар Калоян беше удавен, защото никой не беше предвидил това. Там даже нямаха канавки край главния път, който разполовява градчето. А заради стръмните му улички се беше получило фатално ускорение на вълната, която удави осем души.
Ако водата от един такъв голям водосбор не идва направо в селото, а първо влиза в язовира над него, значи там трябва да има алгоритъм. При запълнен обем над 70% на един водоем и при такова бързо стичане на хиляди кубици вода е очевидно, че трябва да има изпускане. Сигурно така е станало и в язовирите над Сопот.
Така през 2005 г. изпуснаха голяма вълна от язовир „Тополница" и регламентирано „удавиха" селата по поречието на реката. В този дух се произнесе и прокуратурата. Защото аварийното изпускане на вълна с височина 1,50-2 м няма как да не нанесе поражения на хора и имоти. Иначе при преливане ще има поражения върху язовирната стена, а това може да доведе до неконтролируемо бедствие.
Защо у нас изборът продължава да бъде между контролируемо и неконтролируемо бедствие?