/Поглед.инфо/ Залисани в световните дела често подценяваме някои уж малки детайли, които могат да доведат личните ни финанси до пълна бъркотия и персонални загуби.

Малко са тези от нас, които при паричен недостиг правят истинско маркетингово проучване, за да вземат най-изгодното за себе си решение. Става дума за преддоговорните отношения между клиенти и банки.

Съгласно Закона за потребителския кредит, който е в сила вече 5-та години всеки един кредитор трябва да предостави определен обем информация на клиентите си преди сключване на договора. Именно тази част от процеса при получаване на кредит бе обект на проучването на Асоциация "Активни потребители", коeто обхвана 19 банки, с по три клона на всяка от тях и още 5 финансови къщи.

Ще се опитам да визуализирам проблема. Ако аз търся кредит, то една брошура, сложена на видно и достъпно място във фоайето на банката или на гишето на финансова институция, не ми е достатъчна, за да бъда информиран. Законодателството изисква офертата на кредитиращата институция да съдържа определени реквизити, в това число и т. нар. стандартен европейски формуляр, който представлява една таблица. В нея се залагат всички основни компоненти на кредита и точно тя ни е необходима. Смисълът на това е, че ако искам да взема кредит, да мога да мина през няколко кредитни институции и да си направя сравнение на офертите. Стандартизираният формуляр трябва да ми помогне, за да избера най-изгодната за мен оферта. Лошото обаче е, че много потребители не си познават правата и не изискват такъв формуляр.

От нашата Асоциация "Активни потребители" установихме, че около една четвърт от банките изобщо не предоставят такива формуляри. Четири от петте финансови къщи също не ни дадоха такъв формуляр. А те са длъжни по Закона за защита на потребителите да дават такава информация, с таблици. Проверените от нас и в нарушение на правилата излизат с различни аргументи – едните казват: ами, трябва първо да подадете молба за кредит, да си платите таксите, да бъде разгледана молбата ви и ако сте одобрени, тогава ще ви дадем такъв формуляр, който се нарича стандартен европейски формуляр. По този начин ме товарят да чета километрични общи правила и договори, но не получавам най-важното. Или като "добър ден" ми дават една листовка, която казва само най-ценното за кредита, но не ме информира, че имам такси за поддръжка на сметка и пр. други разходи. А с европейския формуляр бих получил максимално пълна информация и то във вид, в който мога да сравнявам с условията в други финансови институции. Защото банките много обичат да кръщават едни и същи инструменти и услуги с различни имена и човек се обърква. Примерно, в една банка отчислението се нарича такса, в друга - премия, в трета - компенсация, а то е едно и също. Иначе в таблицата си е посочено точно, по редове различните компоненти - лихва, годишен процент, такси за предсрочно погасяване, такса за поддръжка на сметка и т.н. Искам да подчертая, че е изключително важно за клиентите на банките да могат да сравняват продуктите и да вземат точното решение за себе си.

Очаквам след тези резултати от нашето проучване контролният орган, който е Комисията за защита на потребителите да повтаря нашето упражнение по-често. Както ние сме проверили с доброволци –тайни клиенти, така утре техни инспектори - тайни клиенти като отидат в различните банки да искат тези формуляри и ако не им ги предоставят да приложат санкциите от закона. За да можем да научим финансовите институции сами да предлагат формуляра дори и без специално запитване.

За съжаление, ние като потребители сме малко като в приказката за неволята - викаме неволята, тя не идва, накрая сядаме под сянката и чакаме безнадеждно. Проблем е и нашата ленивост за собствените ни финанси, странно е това състояние, защото тук се засяга директно джоба ни. А е логично да сме по-активни и взискателни, да четем, да питаме, да си търсим правата.

Държавните институции много обичат да декларират ангажимент, че ще се погрижат за нас като клиенти, едва ли не ще контролират целия пазар, а това просто е невъзможно. Да, било е по силите им някога, когато, примерно, имахме три вида хляб и 20 хлебозавода. Днес това не е така. И затова най-големият контрольор е потребителят. Затова той трябва да залива контролните институции със сигнали и да ги насочва там, където има проблеми. А не да стои и да очаква те да отгатнат къде има "късо съединение" на пазара.

-----------------

Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска национална асоциация "Активни потребители" (БНААП).