/Поглед.инфо/ Д-р Николай Михайлов, специалист е по психиатрия, магистър теолог; преподавател в НАТФИЗ и Нов български университет; депутат в 40-ото народно събрание, в интервю за "Труд"
- Д-р Михайлов, как ви изглежда политическият сезон след първите 9 месеца от втория мандат на Бойко Борисов и преди местните избори? Кои са най-важните изводи и какво очакваме да се роди наесен? Оправда ли се поривът за край на предишното управление и очакванията за промяна от протестите?
- Вторият мандат на Борисов е ефект на протестите и тяхната еволюция от граждански радикализъм към политически опортюнизъм. Това е разочароващо, а може би неизбежно. Идеята за съюз с Борисов дремеше в недрата на протеста от самото начало, но решението дойде след морални терзания. Победиха тези, които твърдяха, че съюзът с Борисов не е проблем, а решение. Съображението "власт" надделя. Така от бунт срещу олигархията изобщо протестите деградираха до бунт срещу "червените боклуци " в частност. Премиерът беше върнат в играта като "антикомунистическа" резерва и муле за реформаторски багаж. Неотдавна Борисов заяви, че без него протестите биха били "нищо". С днешна дата това звучи напълно убедително. Ключовата дума на този сезон е реформа, а съотношението между нейното произнасяне и нейното осъществяване е загадката на това, което предстои.
- "Исторически компромис" - заключението е на Радан Кънев, а поводът - изстраданата конституционна реформа, която остана полуцяла и подкрепена от ДПС. Кое е историческото, кой направи компромисите и кой ще плати сметката за тях? Имате ли обяснение защо БСП се изолира от опита за компромис за съдебна реформа и губи или печели от това?
- Има "компромис", но квалификацията "исторически" е силно преувеличение. Думите са произнесени под голямо емоционално налягане и не трябва да бъдат тълкувани, а извинявани. Съгласието за реформа е изтръгнато под външен натиск, реформата е директива. Компромисът минимализира щети, основно за прокуратурата и ДПС. Реформаторите жертват радикалния й вариант в името на минимален, но единствено възможен. Подозрението е, че компромисът е капитулация. Кафето с Местан дразни дясната чувствителност и трови живота с подозрения за колаборационизъм. Впрочем не всички страдат, има и доволни. БСП има през септември поле за маневри.
- Променя ли се и как ролята на ДПС от началото на мандата - започна се със заявки и от РБ, и частично от ГЕРБ за ограничаване на влиянието на движението, но ДПС участва в ключови гласувания, част е от "тематични мнозинства" - законите за банките покрай фалита на КТБ, избора на нов гуверньор на БНБ, на негови подуправители, станал възможен благодарение на ДПС, конституционната реформа, макар и модифицирана?
- Изолацията на ДПС е утопия, реторическо упражнение. ДПС разполага с реална власт по етажите на държавната йерархия. Никой не може да преодолее партийната фиксация на турския етнос, нито стратегическото му значение на балканската карта. ДПС не понася посегателства срещу партийно-корпоративния интерес. Веднага развиват сърцераздирателна реторика, превръщат се в разтревожени гаранти на евроатлантическите ценности. Борисов има респект към ДПС, към политическия инстинкт на лидерите. ДПС е незаменимо за междинни договаряния и задкулисна подкрепа. Майстори са на "историческите компромиси". Като нашето момче Радан.
- Каква е целта и коя е проактивната страна в търсене на тези плаващи мнозинства? И какъв е залогът?
- Силовите полета на реалната политика не съвпадат с партийни граници и нямат нищо общо с декларираните принципи. Реалната политика е олигархична игра, тайна власт. Вижте КТБ. Грабеж без последствия. Искров вън, подуправителите вътре. Цветан Василев карантиниран. Четири милиарда неизвестно къде. Политическите сили на плаж. На такъв фон съдебната реформа изглежда детска игра. Вътрешният политически разказ няма нищо общо с официалния. Това трябва да се има предвид и с него трябва да се свиква.
- Ключовата дума е реформа, но самият вие преди няколко месеца казахте, че реформите няма да се случат - защо и още ли имате това усещане?
- Не възразявам срещу реформата, а срещу еуфорията. Еуфоричната реформа няма да се състои. Моето убеждение е, че без риск, жертва и граждански натиск нищо не може да се промени. С "играчи" не става. Реформата започва с удар на закона върху недосегаем и с ехото на този удар. Ще трябва да се повярва, че акт на правосъдие е възможен в България. Независимостта на съдебната власт е конституционно гарантирана, но публично недоказана. Реформа в умопостигаемото поле на конституцията е радост за реформаторския ум, но въпросът е как да се слезе на земята. Трябва да се помни, че съдебната система се управлява по две "конституции" - по официалната и по "тефтерчето на Златанов". Ако дейците с инициали от това тефтерче днес правят съдебна реформа, то това трябва да бъде наречено подозрително, за да не казвам перверзно. Ако разделят ВСС на две, което само по себе си изглежда за предпочитане, то самото няма да промени навиците, нито начина на реагиране - при пряк или косвен политически натиск. Иначе и дотук би било различно. Припомням, че властта бие, а парите съблазняват. Моето убеждение е, че този риск не може да бъде елиминиран с настаняване на "наши хора" на мястото на лошите, което витае във въздуха. Тази кадрова поправка решава въпроса само на "нашите хора" и обслужва илюзията, че обществото се дели на "красиви и интелигентни" и на леви и турци. Подозирам, че е по-сложно.
- Стабилността на коалицията ГЕРБ - РБ - ПФ - АБВ изглежда съмнителна - АБВ редовно "играят" с опозицията, ГЕРБ и РБ се обвиняват едни други - последно бе за осакатяването на референдума. Краят на този политически сезон може ли да доведе до нова криза в началото на следващия и от какво зависи това?
- Реформаторският блок не може да завърши този мандат по метода на историческите компромиси. На някакъв етап ще трябва да обявят, че им се пречи. Без вувузели няма да мине. От друга страна са силно изкушени да останат във властта - заради нея и за да завършат "реформите". Реформаторската представа за бъдещето предполага партньорство с ГЕРБ и ДПС от задкулисното пространство. Тази схема беше експериментирана с проекта за конституционна поправка. АБВ е сложно позиционирана в управлението, но със самообладание и нещо подобно на компетентност. Пенсионната реформа е факт. ПФ плаши неубедително и рецитира чути неща. "Атака" отсъства.
- Като става дума за референдума - как оценявате отхвърлянето на два от въпросите, зададени от президента Плевнелиев - дали част от депутатите да се избират мажоритарно и дали да се въведе задължително гласуване? Въпросите не минаха с явно гласуване против от реформаторите и "тайно", обяснено странно с техниката, гласуване от ГЕРБ. Мнозинството бламира президента, президентът не беше убедителен и сам сбърка, имаше "сделка" с опозицията - кое е по-вярно и кое не е?
- Идеята за референдума възникна в разгара на протестите, "на пияна глава": искате ли да избирате, когото си поискате, искате ли да удавим гласовете на ДПС в задължителния вот на българите, а гласовете на БСП - в електронния вот на емигрантите. Идея за решаване на българския политически въпрос с хитрост и процедурно насилие, наречено глас на народа, е демагогска идея. Накрая всички, с президента начело, изтъргуваха официалния провал на това нелепо начинание. Подкрепиха референдум за електронно гласуване с "повредена" електронна система. Абсурд дебне отвсякъде. Президентът изглежда увлечен от идея за втори мандат, а това без ГЕРБ и ДПС не може да се случи. И без глупостта на избирателя, но то е лесно изпълнимо.
- Лакмус за края на кабинета "Орешарски" освен протестите бяха резултатите от европейските избори. Как ще повлияят местните избори наесен на сегашното управление и коя от партиите в парламента пред какви рискове е изправена?
- Силен резултат за ГЕРБ и слаб резултат за партньорите би стабилизирало управлението. Ще стане ясно очевидното: на терена са Бойко Борисов и всички останали. Тъй като залогът е голям, местните избори протичат като борба за вот и борба за интерпретация. Накрая обявяват подкрепените кандидати за партийна победа. Местните избори са невъзможни без шашма и превратни впечатления. Но залогът е голям. Ако ГЕРБ спечели още местна власт, а БСП загуби и тази, която има, ще стане ясно, че левите са свлачище, а ГЕРБ магистрала, както би казал премиерът. В управлението ще настъпи мир, защото са безалтернативни.
- Има ли разлика между образа на Бойко Борисов като премиер в първия и във втория му мандат? Сякаш опитът е да виждаме един добронамерен Борисов, готов на компромиси и на търсене на консенсус. Убедителен ли е този образ?
- След като получи църковен орден, върху него слезе благодушие и допълнителен разум. Има нови нюанси в начина му на самовъзприемане, нищо изтерзано, лека монархическа умора. От премиера бяха целунати много европейски лидери, а и той самият беше целунат. И от Могерини, мисля. Бойко Борисов е еротически осъществен лидер, с големи постижения в допирната политика. Обича, обичат го, обича се. Такова нещо не е било. Образът му не е убедителен, а свръхубедителен. Борисов е триумф на масовия вкус, поискан е от "референдум".
- Докато в медиите се говори за политика, забравяме ли да реагираме на страшни неща, които се случват - престъпления от омраза - напрежение в ромски махали, бой над хора заради "предположение", че са от друг етнически произход, напрежение заради бежанците у нас, деца бият бебета... Какво се случва и имаме ли сили да се противопоставим?
- Човешкото същество живее в конкуренция със себеподобните за престиж и притежания. Насилието извира от драмата на неосъщественото желание, от конкурентния провал. Либералната цивилизация демократизира щастието като човешко право. Има невероятен ръст на очакванията. Огромни имигрантски маси нахлуват в Европа с идеята да получат част от това, което има и което е европейският човек. И едните, и другите са покорени от светската религия на успеха, от утопията на индивидуалното осъществяване. Глобалното съревнование за щастие по консумативен образец, в среда на травматично неравенство поражда насилие. Тероризмът е екстремен вариант на справяне със скандала на неравенството, "психотичен" изход от ситуацията на загуба и унижение. Такъв е глобалният фон. Това, което плаши в българските новини, са прецедентите на "наивно", развлекателно насилие. Изходът? Един от най-големите антрополози на съвременността Рене Жирар на въпрос дали политиката може да ни спаси, отговаря така: "Политиката не може да ни спаси. Ние сме отвъд политиката". "Какво тогава" - питат? Неговият отговор е: "Молете се".