/Поглед.инфо/ Един бъдещ външен заем, за който непрекъснато говори Бойко Борисов и политици от неговата партия, в цифри, различаващи се с милиарди, ще бъде наливане на пари в пробита бъчва.
Част от тях ще минат през едни ръце и ще изчезнат безвъзвратно, а за обикновените българи ще остане само сметката за плащане. Реалното състояние на държавните финанси е известно на много тесен кръг хора. Различните цифри, които се подхвърлят в публичното пространство следва да бъдат разглеждани с по-голяма или по-малка доза скептичност, която варира спрямо източника на тази информация и служи като коректив.
Доскоро БНБ се водеше като един от най-надеждните източници на информация. След кризата с КТБ предполагаме за две възможности - или БНБ умишлено подава грешна информация (сценарий, при който трябва да се разгледа възможността за търсене на отговорност от управителното и тяло-бел.а.) или прави това поради некомпетентност. Логичен е въпросът- ако БНБ дава грешна информация за една банка, то следва ли да се вярва на данните, които тя предоставя за останалите? И още по важния въпрос: трябва ли да имаме доверие на БНБ , когато предоставя цифри за цялостното състояние на държавните финанси? Вторият възможен източник на информация е Министерството на финансите. Напълно възможно е данните, излизащи от там, да бъдат "адаптирани" съобразно политическата сила, която го управлява. И в този случай нещата трябва да се преценяват внимателно. На трето място, горните две групи данни следва да се пречупят през данните, подавани от КФН и НОИ. Само подобен комплексен подход би гарантирал, че решение за взимане на нов външен заем е обосновано и стъпва на истинските икономически потребности на държавата, а не на нечии, да ги наречем "капризи".
За съжаление, не съм видял да е направен подобен анализ, който да бъде представен по адекватен начин. Публичното говорене за евентуален нов държавен дълг е разделено на два радикално противоположни лагера: едните казват: "няма пари - трябва заем", другите твърдят точно обратното: "не е страшно - няма нужда от нов заем". В подобна ситуация въпросът за ново външно финансиране преминава от плоскостта на безпристрастния експертен анализ към плоскостта на нечии политически, групови или дори лични интереси.
Задаваме си и въпроса кому е необходимо преговорите за нов дълг да бъдат стартирани от служебното правителство? По този начин е налице нарушение на Конституцията, която изрично определя, че служебно правителство няма право да влиза в заемни отношения. Разбира се, подобни преговори могат да бъдат стартирани от служебния кабинет и да бъдат довършени от редовното правителство след изборите, но не мисля, че кабинетът "Близнашки" следва да се разфокусира от основната си задача - провеждане на максимално честни избори.
Интересно е заключението, че пари в бюджета няма и не се очертава да има. Бюджетните приходи подлежат на структурни и сезонни флуктуации, а това, че в момента може да има недостиг не означава, че до края на годината той не може да бъде наваксан. Особено като се има предвид, че фискалните приходи винаги имат един времеви отрязък, в който се наблюдава динамиката на стопанската активност.
А приказките за "апокалипсиса в държавните финанси" не могат да се приемат за чиста монета. Макар да съм склонен да приема крайни оценка не само за финансовата система, но и за състоянието на държавата като цяло, страхувам се, че сегашното положение е плод на груповите усилия на цялата политическа класа. Повтарям- на целия политически елит. В този смисъл, предложение на една от политическите сили да се тегли нов дълг единствено може да носи дискомфорт и пълзящо отчаяние.
……………
Десислав Данов, експерт от Българския финансов форум