/Поглед.инфо/ Защо:

- В раздел 2.В.2 местно развитие е наблегнато основно на решаване на проблемите с ВиК, но как ще се коригира ситуацията, че от 265 общини в България 177 (66,7%) с 1315 населени места (около 26%) са в риск. Следва ли, че с този вариант на плана ги обричаме на загиване?
https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557
Трябва специален фонд за намаляване на диспропорциите в регионалното развитие.

- Как този план ще кореспондира с финансовия ресурс по структурните фондове на ЕС за периода 2021-2027. За регионално развитие се предвижда да получат финансова помощ само 50 общини с население над 10 000 жители. А за останалите?

- Как ще се осъществи развитие на бизнес в населените места в риск на база кредити и за иновативни проекти? Кой в тези места може да разработи иновативни проекти?

- В т.3. Прилагане на нормативните промени по отношение на териториалните стратегии за развитие (Q1/2021) е записано: „Възприетият подход и времеви график предполага да бъдат изготвени интегрирани териториални стратегии за развитие (ИТСР) на всеки от шестте региона за планиране от ниво 2, които ще играят ролята на териториални стратегии за прилагане на инструмента ИТИ“

В момента има разработени Планове за интегрирано развитие на общините „т.н. ПИРО) и Интегрирани териториални стратегии за развитие. Следват ли, че те отиват в „кошчето“ и трябва да се разработват нови? Ако „да“: в какъв срок и за чия сметка? Ако трябва да се разработват нови стратегии/планове как ще изпълни заложеното, че:„Въз основа на прогнози на бенефициента е направено разпределение на средствата в размер на 21.4 млрд. лева по години. Направена е също експертна оценка на разпределението по компоненти на търсенето. Основна част от средствата ще бъдат реализирани под формата на публични инвестиции, част също е разпределена за публично потребление, а частното национално съфинансиране е включено под формата на частни инвестиции. По отношение на разпределението по години се очаква в периода 2021-2023 г. да бъдат усвоени близо 50% от разходите. Очаква се най-голямата сума да бъде изразходвана през 2023 г., след което делът на усвоените средства ще се понижи“( стр.280).

  • Не е ясно как този план колерира с действащите стратегии в различни

сектори-енергетика, селско стопанство, демография и т.н.

  • Залагането на “ИТИ“-интегрирани териториални инвестиции и привличане

на частни инвестиции, означава, че трябва да се прилага инструмента на публично-частното партньорство, а не на концесиите, за да има повече прозрачност и по-добър контрол на поетите ангажименти. Законът за публично-частно партньорство беше отменен на 15.11.2017 г. в парламентарно заседание само с гласовете на управляващата коалиция и без обсъждане. Следва ли, че трябва да се приеме нов закон или да се преработи закона за концесиите, тъй като концесии се допускат само за строителство и услуги и не е възможно за да се прилагат за съвместно производство, научно-изследователска дейност. С този закон е невъзможно да се реализира частно-публично партньорство, т.е когато публичната власт(община) наеме изоставени частни имоти за ползване, за развитие на местен и специфичен туризъм.

  • Намаляването на диспропорциите в регионалното развитие не може да се

осъществи без регионални, областни и дори общински планове за индустриално развитие, на база на които да се изгради един базов индустриален профил на страната. На негова база да се търсят целенасочено инвеститори, а да не се разчита на случайни попадения. Същевременно държавата да влезе в ролята на предприемач ( инвеститор с минимално делово участие, продаваемо с печалба след успешно развитие на инвестицията). Нещо подобно като проекта за производство на електромобили, като държавата съдейства за осигуряване на необходимата инфраструктура, човешки ресурс, поддоставчици и т.н. Трябва да се развие индустрия с оптимално национално участие, за да се постигне по-добра устойчивост чрез по-слаба зависимост от чужди интереси (в ЕС се въведе скрининг на чуждите инвестиции, а у нас още не),

  • Устойчивост с изключителен висок процент на предприятията с заети до 10

лица – 96% ( в развитите страни той е окол 38-40%) не може да се постигне. Те не могат да инвестират в НИРД, за пазарни пробиви, те са силно зависими от конкуренцията, от финансови, икономически всякакви други кризи и т.н. Следва, че трябва да има стимули, данъчни облекчения за окрупняване, за реинвестиции.

Следва, че успешното и ефективно осъществяване на Плана за възстановяване и устойчивост изисква и промени в нормативната уредба и те трябва да бъдат отчетени в графика за реализиране Плана за възстановяване и устойчивост. Тя трябва има и възможности за гъвкавост във времевите и количествените параметри за неговото изпълнение.

Трябва да се отчетат въпреки тези бележки положените усилия да се промени нещо, което беше заченато погрешно.