/Поглед.инфо/ В навечерието на Нова година американската разузнавателно-аналитична компания Stratfor публикува доклад с прогнози за политическата и икономическа ситуация в света през 2016 г. Съгласно разчетите на аналитиците от Stratfor, отношенията между Русия и Турция през тази година ще продължат да се изострят. Нещо повече – агенцията счита, че въпреки че Русия се старае да избегне конфронтация с Турция, конфликтът изглежда неизбежен.

„Философският клуб“, който обединява независими български учени от всички области на науката, изкуството и културата, хора, съпричастни на идеята за демократизация и модернизация на българското общество, в руслото на европейските ценности, където прочее е изконното място на 1400 годишната ни държава, като една от най-старите на Балканите и в Европа – с дълбока загриженост следи напрежението, създало се между Турция и Русия.

Ние си даваме ясна сметка, че апокалиптичните внушения за изхода от един раздухан конфликт е преследвана цел на ястреби, „облитащи“ София за последните години. С амбицията да изправят един изстрадал, но героичен народ, какъвто е българският, като „буфер“ между Оксидента и Ориента, респ. Русия и Запада.

Това е нереалистична и непосилна „мисия“ на второразрядна евроатлантическа политика. Такава, каквато я разбират 80 на сто от българите, за разлика от сегашния режим в България, отчаяно търсещ легитимност в неоимперски амбиции и сили. В присламчването към силните на деня с цената на националните интереси, превърнати в залог за политическо оцеляване на една корумпирана камарила, изплувала на гребена на вълната на прехода.

„Философският клуб“ би искал да заяви, че мирът, изстрадан с нашия недоимък, лишения, съзнателно примирение, ако щете, с взискателния критерий на толкова европейски народи, като стандарт, самочувствие, финансови, че и духовни възможности – винаги е бил над всички наши ценности. В името на този мир са били и нашите компромиси. Днес тази философия на „оцеляването“ не стига, за да се наредим не само де юре, а де факто като членове на ЕС и НАТО. С всичката отговорност за общото европейско семейство, но и нашите семейства преди всичко и най-вече.

Пълзящата ислямизция по нашите земи, опитите да се „мобилизира“ пета или дори шеста „колона” в лицето на русофили и русофоби, български мюсюлмани и мимикриращи „джихадисти“ сред най-социално уязвими български роми – са безразсъден опит за дестабилизация на страната. Един криворазбран евро-атлантизъм, сервитюдно преотдаване на суверенитет на Брюксел, респ. други „велики сили“, за гарантирането на националната сигурност и териториална цялост на България изглеждат в дъното на тази безотговорност.

Затова „Философският клуб“ призовава всички национално отговорни българи и българки, хора на съзидателния труд, на свободния бизнес, на интелектуалния и културен фронт, да дадат своя отпор на авантюристичната безгръбначна външна и вътрешна политика на сегашния управленски режим в България.

За нашите аналитици, сред които видни представители на авангардни клонове на науката, военното дело, държавното строителство, няма ни на йота съмнение, че този режим не е в състояние да опази и гарантира целостта и сигурността на България.

Флиртът на „великите сили“ с Турция на Ердоган и Давутоглу, обсебени от идеята за паносманизъм и връщане на някогашни „сфери на влияния“, двойният аршин с който бива подвеждана и страната за евентуално членство в ЕС, респ. натискът да бъде обърната в острие срещу Русия – са диаметрално противоположни на българските национални интереси. Това трябва ясно да изразим пред цивилизования свят!

Нашата народностна памет помни, знае и не може да забрави жертвите на османското насилие, мрака, в който българите тънеха 500 години под гнета на ятагана. Като се почне от изкланите по нивите на Ново село, Плевенско, и се стигне до Батак, когато дедите ни събличаха елеците си, за да останат чисти за внуци, преди да положат глава на дръвника. За едната Права вяра българска. Християнска.

Оттогава сме доказали своята европейска идентичност, дух, воля и посветеност на Свободата. Не сме и искали възмездие и обезщетения, понеже добре знаем, че всичко е право на личен избор. А то значи и един инстинктивен демократизъм, на който българинът винаги е бил верен и който е движил нашите съдбини. Знаем ние цената му, знаем и какво губим, когато други мислят, че „печелят“.

Ние чуждото не щем, но и нашето си не даваме. По това си приличаме с швейцарци, баварци, италианци, гърци, испанци, че и колко още достойни европейски народи. И това трябва да проумее управляващата българска класа, както и Брюксел в своята несигурна политика тук на Балканите, че и отвъд нашите географски предели. Провалените модели за интеграция са логичен завършек на един нереалистичен план, поредна утопия, която оставя милиони в безпътица, духовна бъркотия и стрес.

Ние от „Философският клуб“ следим с тревога този дефицит на културна съпричастност, залята от егоцентризма на всадения неолиберализъм, който продължава да върти във вертепа на безотговорността и нашата управляваща „класа“. Тя прочее отдавна се обърна от класа в „каста“ за себе си, ако използваме алегорията на онзи с бялата брада, от чийто косъм не мюсюлмани, а атеисти, че и правоверни християни животуваха раболепно има-няма 70 години.

„Философският клуб“ би искал да посочи, че в резултат на свои задълбочени анализи от последните месеци – резултат от критична рефлексия на глобалната ситуация и в частност това, което става на Балканите – не вижда заплаха от страна на Русия, каквато се внушава от пропагандни кресльовци. Заплаха няма в смисъла на военна интервенция и от Турция. Но тя не може да бъда изключена като риск в сегашната ситуация на пълна или частична парализа на българските институции, безхаберието, ширещата се корупция по високите етажи на властта, отслабената държава, армия, раздираната от вътрешни кризи полиция.

„Философският клуб“ би искал да припомни на стара Европа, улисана в своите „прагматични“ цели, потребности и преформатиращи се визии, че нашият принос към Европа е в българското историческо и културно дело на жив бараж срещу исляма.

Нещо повече – българските книжовници бяха тези, които спасиха чак в Киевска Русь, ценните християнски книги, когато Рим гореше, за да опазят християнството. О тогава датира и повече от 1000 г. духовна връзка с Русия. Това трябва да се знае, да се зачита.

Делото на българските богомили, отишли и при катарци и албигойци, за да им кажат същото – че иде мрак за Европа, бе платено през вековете с кръвта на нашите предци.
Това е подвиг и извор за наше национално достойнство, културен принос в опазването на Европа. Такава, каквато е – днес жива, достолепна в своя хуманизъм и алтруизъм. Въпреки двойния стандарт, който също е част от политическата ѝ култура. Това ние виждаме, разбираме.

Но ние, наследниците на богомилите, на жертвите на Батак, си даваме още сметка, че историята не може да се повтаря (дори и във фарсова форма). Също така, че максимата „преклонена главица сабя я не сече“, не може да бъде наше кредо за по-достойно място в глобалния свят. Защото след толкова исторически перипетии, илюзии ако щете, върху попрището на политиката, разбирана от нашите първенци като „гечинмек“, сиреч занаят – нищо демократично, още по малко рационално и модерно, отговарящо на българските национални интереси, не може да се създаде.

Нашата външна политика не е само „беззъба“ (както я нарече Путин и не без право). А безгръбначна. И без характер. Тук облечени в дипломатически ливреи случайни момчета и момичета доведоха нещата до пълния абсурд на васално блюдолизство. В изпълнителната власт се нароиха „калинки“, непотизмът – прочутата балканска шуробаджанащина, прояде и малкото вяра останала в справедливостта. Водачите на политически партии и протести мутираха във високоплатени държавни служители и „евробюрократи“. А за нас тук вече е пределно ясно, че служат само на личните си фамилни интереси.

„Философският клуб“ с омерзение следи и слуша скудоумията на тези, амбицирали са да водят България, без сами да знаят къде отиват. На тази вакханлия трябва да се сложи край. Веднъж завинаги. Защото България е и остава в руслото на ЕС, но трябва да предефинира наново своята модерна идентичност, европейска по дух, но национална по форма и съдържание.

И не питайте колко струва България. Повече, отколкото ѝ „дават“ за да ни обърнат във вилает, или васално княжество. Защото е една за всички. И над всички.

България е идеал, за който си струва да се изправим всички рамо до рамо срещу насрещните ветрове. Откъдето и да веят. За да ни бъде и да преминем още едно Горнило.

„Философският клуб“ пожелава крепко здраве на всички свои членове, съмишленици, на техните семейства по случай настъпващата 2016 г.

Нека бъде мирна, градивна, каквато винаги си я пожелаваме. И с поглед и вяра в бъдещето.

За нас и всички приятели на България от всички краища на света.

Но този път ще трябва да я направим такава. Ден за ден, с нови дела, с нови отговорности. На всеки пред всички. И на всички пред всеки.

И когато падат страниците на календара, да можем да кажем: Нищо не бе напразно. Всичко бе за България.

Илюстрация – Патриарх Евтимий се прощава с българския народ – картина на Никола Кожухаров, масло.