/Поглед.инфо/ В предпразничните дни на най-светлия български празник (24 май) министър Вълчев реши да използва празнично-туристическата обстановка и да обяви за обществено обсъждане на проект за изменение на „Закона за предучилищното и училищното образование“. Удобен момент с оглед на това все по-малко хора да вникнат в същността на един от най-важните проблеми на българското общество и бъдещето на българската нация и етнос.
Водещите политици и български учени, обсебени от фейсбукарството, заредиха поредица от изтъркани фрази за делото на Кирил и Методий за славянската писменост и култура и т.н. Представлението бе подгрято от няколкодневните предишни словоизлияния на министъра за въвеждането на нов учебен предмет за религия и добродетели. Възникна що-годе по-масова дискусия за това трябва ли, ако трябва – как и по какъв начин, кой да обучава по по идеята за разделението на новия учебен предмет и т.н. Съвсем естествено достойният български патриарх Даниил горещо подкрепи изучаването на религия в училището като може би се надяваше това е да е православието. Останаха скрити другите въпроси, записани в безкрайно обемния проект за изменение на закона. А дали не трябваше да се предложи нов закон при толкова много промени? Има към него безброй въпроси, умело скрити зад празни културно написани думи и ново въведени термини, правоведски параграфи, алинеи, букви, точки и запетаи. По подробното запознаване с проекта за изменение на този закон разкрива някои странни неща.
Първо. Няма задълбочен анализ на действието на нормите на действащия закон и обосноваващите промените мотиви. А без подобен подробен и качествен анализ на това действие няма как да се определи, това, което трябва да се промени. Главните изменения в проекта за закон би следвало да са много добре и ясно, на разбираем български, а не на юридически и на административен буквоедски език, мотивирани. За общественото обсъждане се предлагат без ясен и верен анализ на образователната ситуация в страната и отговор на естествения въпрос (Защо?) промени. Това се дължи вероятно на няколко скрити цели от соросоидите, написали и предлагащи този проект. Няма официално прогласени мотиви за промените, т.е. какво ги налага сега и веднага. Първият възможен скрит мотив като вероятен отговор е, че се бърза да се претупа общественото обсъждане, то да се ограничи сред тясна група просветни дейци и някои общественици от дясното джендъристкото направление (последователите на Демократическата партия на САЩ) в България. Има достатъчно обосновани предположения, че същите тези министерски експерти прокараха чрез министерски наредби и указания множество действия сред децата, пряко кореспондиращи с идеите на джендъризма. Вторият вероятен скрит мотив е яростен натиск от Брюкселската администрация да се атакува непряко православието като опора на българската народност и бавно и постепенно обезличаване на българския етнос, национална култура и стремеж към знание. Третият вероятен скрит мотив е стремежът да се покаже активност пред обществото и избирателите, че правителството е ГЕРБ министърът активно работи за просветата и за народа. И може би мотивът е амалгама от тези три възможности.
Второ. От предложеният проект за изменение на закона личи почти пълна понятийна главоблъсканица за това към какво се стреми и какво ще действа МОН. В ключови понятия, въведени в проекта за закон, има многопластово тълкуване, независимо от опитите да има някакво прилично тълкувателно за потребностите на закона разбиране. В допълнителните разпоредби е дадено тълкувание на понятието „благополучие“ като: „динамично състояние, позволяващо реализиране на потенциала на децата, учениците и педагогическите специалисти, развиване на заложбите и способностите им и устояване на ежедневните стресови ситуации.“ Благополучието е вътрешно личностно (субективно) усещане за щастлив живот без материални затруднения и без неприятности, със задоволеност от живота в определен момент. То е определено като „динамично състояние“, т.е. твърде променливо в различни не само фази от живота, но и в определени моменти дори в един и същи ден. Хем благополучието е „динамично“ (променливо), хем е „развиване на заложбите и способностите“. Развитието на децата в училище е цялостен и продължителен труден личностен и образователно-възпитателен процес, който не може да се определя чрез благополучие. Благополучието е израз на начина на живот и степен на задоволство от него. То не винаги е резултат от развитието на индивида
Не по различно е положението във въведеното проектозаконово определение на понятието „сегрегация“ и произтичащите от него „вторична сегрегация“, „сегрегирани училища“ и „образователна десегрегация“. За всеки средно грамотен и културен човек в България е ясно, че самият термин „сегрегация“ е с напълно отрицателна конотация (разбиране). „Образователната десегрегация“ в проекта за закон се обяснява с „ефективна интеграция“, т.е. въвежда се ново изкуствено чуждоезиково понятие вероятно с цел дезориентация на ползващия закона. В България „сегрегация“ не е имало в миналото и в настоящето на расова и етническа основа няма. Никой никога не е сегрегирал арменците в България. Единственото изключение е фашистката сегрегация спрямо евреите през 1940-1944 г. Българските турци, българските гагаузи и каракачани винаги са имали равни права с българите. В момента има отделни случаи на самоизолиране на чужденци-емигранти и малки групи от български цигани (роми). Невъзможността на българските власти да въвлекат в пълноценно участие в образователния процес на децата с „небългарски майчин език“ не води до „сегрегирани училища“. Това са квартални училища в места с голяма концентрация на деца с „небългарски майчин език“ като тези във Факултета в София и Столипиново в Пловдив и т.н. Там роля има близостта на сградата на училището, неговото местоположение, а не невъзможността, забраната за учене в тези училища на други деца от различни етноси. Не трябва явления по-характерни за страни като ЮАР и САЩ да се приписват на България.
Трето. В проекта за изменения на закона и в множеството кратки изявления на министър Вълчев се прави акцент на ценностите и възпитанието в добродетелите („ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели“ по проекта за закон). От проекта за закон и министерските изявления не става дума за кои и за какви добродетели става дума. В България живеят представители на различни етноси, религии, култури. Техните ценности са различни. Ценноста – това са неща (явления, процеси, обекти, предмети, вещи – материални и духовни), които имат значение за определена личност, група от хора, съсловие, класа, бранш, етнос, нация, държава, цивилизация). Всяка цивилизация в света има своите ценности, всеки народ има своите народностни ценности, които са продукт на миналото историческо развитие, на културата и традициите и т.н. Ценностите на православието са едни, на исляма са други, на будизма са трети, на индуизма и т.н. са твърде различни (виж: Сблъсъкът на цивилизациите от Хънтингтън). Добродетелите са твърде различни и зависят от специфичното личностно, групово, съсловно, браншово, класово, политическо, националистическо, либерално, консервативно и т.н. съдържание на понятието „добро“. За търговеца и производителя (бизнесмена, капиталиста, буржоата, чорбаджията) високата цена на стоката е добро. Но същата тази висока цена за потребителя, особено за бедния е безкрайно лошо. „Доброто“ и „добродетелта“ се определят от различни позиции – икономически, политически, нравствени, културни, религиозни и т.н. Не може в един учебен предмет да съчетаваш различни, често противостоящи се ценности, както и индивидуално и групово благополучие при различна материална и финансова осигуреност на родителите на децата. А добродетелта зависи пряко от начина на живот и от материалната и финансова осигуреност и се формира в предимно в семейната среда. В протестантството добродетел е егоизмът (личен успех и просперитет), но в индуизма – алтруизмът (безкористната грижа за благополучието на другите).
Четвърто. В Конституцията на Република България (чл.13, ал. 3) е определено, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Мястото на религията в училището е ясно! Идеята да има възможност в училището да се учи религия по избор на родителите от първи клас е крайно непродуктивна. Какво обучение по ислям, католицизъм, протестантсво и т.н.? Дори Българската православна църква много отдавна е отделена от държавата.
Образованието е система за даване и получаване на научни знания, а не за вяра в неща, които не съществуват реално в природата и в обществото. Как учителят по биология ще преподава и обяснява еволюцията на живота на Земята (Произходът на видовете по Дарвин) и религиозното учение, че Бог е създала Адам (мъжа) от земята, а жената (Ева) от реброто на Адам? А как учителите по физика, геология и по география ще обясняват произхода на земетресенията – като освобождаване на вътрешноземно напрежение, сеизмични вълни или „наказание божие“ за грешниците? Знанието е едно – вярата е друго. А дали министър Вълчев би могъл да изнесе урок в първи клас и да обясни на децата някои от религиозните ценности като напр. (20:17) от Изход: „Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му (нито негов добитък)“ и 20:14 „Не прелюбодействай“. В религиите има отделни общоморално възприемчиви религиозни предписвани норми на поведение като: „не кради“, „не убивай“, „не лъжи“ и др. Моралът на личността изисква класифициране на действията като: „добри“ и „правилни“, но и като „лоши“ и „неправилни“. Но това са твърде субективни личностни, както и групови или общоприети колективни оценки. Поведението и извършваните действия от филмов герой (определен артист) или естраден певец могат от една или от друга група от хора да са определяни като „добри“ или „лоши“ на основата на сходни личностни критерии. Моралът и неговите норми могат да бъдат приложими само в определен тип общества. За либералните общества е „добро“ за бизнесмените да присвояват по-голямата част от произведеното ново богатство, но същото това разпределение на богатството е „лошо“ за наемния работник.
Пето. Освен липсата на анализ на досегашната дейност по закона и на мотиви за неговото изменение, липсва и ясно определима чрез предлаганите законови норми цел пред образованието. Напоследък множество политици, училищни дейци, и особено родители, повдигат въпроса за съотношението между знания и запомняне от една страна и практически умения от друга страна, необходими за реализацията на младата личност в живота. Отдавна в България се спори за зубрачество, разбиране и полза от преподаваните в училището знания. На пръв поглед механичното зубрачество е крайно отрицателно. Има ли нещо лошо в зубренето на стихотворения? Напр. Яворов:
„От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове.“
Това е образец за гениално пресъздаване в художествена форма на природна картина. Нима това наизустяване ще попречи на ученика с нещо и в нещо в неговото образование!
Главното в образованието са знанията, придобити чрез разбиране. Но само това не стига. Министерството и лично министърът няколкократно поставят акцент върху уменията. Уменията са важни, но те се придобиват след знанията и на основата на знанията. На българския бизнес му трябват изпълнители с елементарни практически умения. Но животът бързо се променя и тези умения в условията на електронизация, роботизация и развитие на изкуствения интелект скоро може, и най-вероятно, ще са излишни, както в Китай в много големи градове вече стават излишни шофьорите на таксита.
Главната цел на българското образование следва да бъде формиране на знаеща, мислеща и можеща личност. Всичко започва от знанието, неговото усвояване и продължава чрез развитието на паметта на ученика. Интернет и Изкуствения интелект не могат да заместят човешката памет, мисъл и умения, те са механично стандартизирани и не позволяват творчество, действат в условията на програмен шаблон и без човешко отношение и човешка емоция. Развитата човешка памет е базова предпоставка за развитието на мисленото. Започва се със запомнянето. Тренировката на паметта е предпоставка за развитието на мисленето. Тя не е необходима за използването на шаблони, на ключови думи и с тях търсене из интернет. Добре е да си припомним известният италиански писател Умберто Еко в писмото му до неговия внук: „Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, и възможностите му нарастват в резултат на упражненията (запаметяванията – б.м.). А твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 и над 90 години.“ Мисленето предполага подробно разглеждане (анализ) на отделни елементи на знанието, откриване на връзката между компоненти, сравняване, търсене на причина и следствие и това по твой собствен начин, без преповтаряне на шаблони и предпазва от манипулации, които са много чести при компютърните обществени връзки и отношения. Мисловните умения да се откриват връзки и зависимости между нещата, да се прави сравнение, обобщение и изводи са най-важната част от обучението в етапа на развитие и използване на изкуствения интелект – епохата, в която ще живее сегашното поколение ученици. Уменията са много важни за практическата реализация в живота, но в условията на изкуствен интелект те се променят много бързо, а без развити знания, мислене и умения да се разсъждава не може успешно да се реализира човешката личност, без тях тя може да стане обикновен придатък на компютъра. Сегашните учебни програми, утвърдени от МОН са насочени предимно към знания и практически умения без достатъчно формиране на мислещи личности. В образованието трябва да има единство между знания, мислене и умения, основани на използването на съвременни технически средства, каквито са компютърните и компютризираните системи.
Какво да се прави? Категорично следва да се изостави идеята за обучение по религия и добродетели в българското училище. Не че добродетели не са необходими. Напротив те са много потребни, но следва да се формират предимно чрез промяна на цялостната обществена и семейна среда, чрез учебните програми, особено тези по литература (световна и предимно българска), история и цивилизация (чрез материал за история на религиите), чрез география и икономика (чрез география на религиите), чрез философските науки (етика) и др. Тези сега активни хора в българското общество, които не са учили в българското училище религия и добродетели, включително и министърът на образованието и науката, министър-председателят, Президентът, Председателят на БАН, десетките хиляди учители, научни културни и просветни дейци, публицисти, журналисти или сега пенсионери, второ качество хора ли сме?
Авторът на тези редове не е религиозен, но е благодарен на православната културна среда, в която е израснал и се е оформил като личност, благодарен е за усилията на българската църква в миналото да съхранява бългалското и българската нация и духовно-културна обществена среда. Религиозно обучение не бива да се налага на личността със закон. Изборът ученикът да се занимава с изучаване на религия трябва да бъде личностен и семеен в извънучебно време, а не в задължителни редовни учебни часове. Разрешението да се учи религия в училище отваря вратите към ада – промяна на духовно-културната среда чрез масовото изучаване на ислям и други религии. Познайте в селата в Източните Родопи, Лудогорието и в община Руен дали ще се изучава православието или исляма!
Знам, че соросоидният натиск към министъра е огромен, но в такава ситуация проличава мъжеството и достойнството. Странно, че т. нар. националистически формации са заринали глава в партийно-политически проблеми и не обръщат внимание на дълбоко национално-културен и духовен проблем, какъвто е изучаването на добродетели и религия в българското училище. Дано най-после тясното ръководство на БСП разбере, че повече не може да прислугва на ГЕРБ и брюкселските соросоиди под измисленото мото за „стабилност“ и „държавност“, която обрича българската духовно-културна и историческа идентичност. Още повече, че съответната комисия на НС на БСП е отхвърлила целия проект на ГЕРБ министъра. Българското образование се задъхва от безсмислени и съсипващи го поредица от реформи. За 35 г. образованието бе така „успешно“ реформирано, че от първата десетка, по международните измервания на PISA, вече достигна седмата десетка от страни в света.
Категорично трябва да се подкрепи в проекта за закон вземането на допълнителни законови мерки за обучението по български език. То е огромен общонационален и държавен пролем, дължащ се на промяната на етническия състав на населението. България не е многоезична страна като Швейцария. В нея трябва да има само един държавен език – българският. Качественото обучение по български език трябва да се чрез проекта за изменение на закона да се прехвърля като отговорност само на училището, но и на цялата обществена среда, предимно на семейната среда и като задължение на родителите (настойниците). Много от предложени мерки са добри, но не може законовите мерки за избягват задълженията на родителите за подготовката на техните деца за образование. Никой в България, независимо дали идва от Великобритания или от Сирия не трябва да получава българско гражданство без владеенето на литературния български език, не само лично, но и неговите деца и внуци трябва да знаят български език. Глобалисткото неолиберално и нихилистично пренебрежение към националния език и националната държава трябва да се преодолеят, за да се съхрани България.
Обществено обсъждане има, когато голяма група от заинтересовани хора се изкажат по проекта за изменение на закона. Така както той е предложен с изменения на отделни части от изречения, запетайки и точки е непригоден за обществено обсъждане. Той става само за задоволяване на юридическото его на написалите проекта. Добре би било на разбираем език тези неща да се изложат и в началото на следващата учебна година след масова разяснителна работа да се чуе мнението на педагогическите съвети, на учителите на учителско-родителските срещи в училищата. Така, както сега министерството бърза, може да се достигне до народното умотворение, че „бързата кучка слепи ги ражда“.