/Поглед.инфо/ Очаквах че концепцията на МОН за изучаване на нови предмети ще предизвика оживени дискусии, ще даде насоки за развитие на тази идея и в крайна сметка чрез разговори и обсъждания ще се изясни- нужен ли е нов предмет в училище, в кои класове и какво точно да се учи. Останах силно изненадан, че група академични преподаватели са тръгнали на поход срещу тези идеи точно както в средновековието са излизали с хоругвите начело за борба с нечестиви помисли. Съжалявам, но днешното време предполага повече и по- компромисни разговори по всяка тема. А не викове „анатема“ и заклинания в полу-политически план. В този смисъл радикалните мнения- и от едната, и от другата страна са крайно безполезни.

Писал съм не веднъж по темата за образованието, което е нужно на нашите ученици, на децата особено от 1-4 клас, когато се формира тяхното разбиране за понятията „добро“ и „зло“. Тези понятия трябва да бъдат дадени в специален предмет, те не могат да бъдат заместени от информация за развитие на обществото, за историческите процеси или само като мисли на велики писатели. Мисля си , че колкото по-рано запознаем децата със задълженията им на граждани и членове на демократичното, правово общество толкова по-добре ще се борим в бъдеще с корупцията и беззаконието. Всеки път, когато някой побеснял шофьор ме задминава като нарушава поне няколко членове на Закона за движение и се опитва да предизвика поне няколко катастрофи си мисля, че на този човек явно никога не е му е било обяснявано, че законите са задължителни не само когато крадеш или лъжеш, но и когато трябва да спазваш Правилника за движение. Именно този и други подобни примери от ежедневието ме карат да мисля, че ние трябва да въведем подобен предмет от 1-4 клас задължително! Дали той ще се казва „Религия и добродетели“ или „добродетели и етика“ или нещо друго- това могат да го решат специалистите от МОН и учители с голяма практика Но, че има нужда от подобен предмет, в това нямам никакво съмнение.

Защо говорим за религия в този случай? Защото е добре в стремежа да научим децата на основни добродетели (между другото в Концепцията никъде не видях между основните добродетели понятия като „закон и задължения на гражданина“!) да използваме добрите практики на религията. Все пак, тя в продължение на хилядолетия е помагала на човечеството да изгражда именно тези качества, които наричаме добродетели. Мисля, че всички деца в началното училище без изключение трябва да изучават този предмет- задължително, без изпити и без да им се слагат оценки. Не е нужно да въвеждаме предмет „религия“ в тези класове. Но, в новия предмет трябва да има часове, в които учениците да се запознаят с основните религии и тяхното съществуване от древността до наши дни, да знаят защо празнуваме Коледа и Великден, какво имаме освен украсени елхи и шарени яйца и т.н. Днес много семейства у нас са кръстени, без да са религиозни. Това е съвсем нормално- поляците, които са известни със своето усърдие в религията имат подобно понятие. На въпрос :“Вярваш ли“ всеки млад поляк ще отговори „Вярвам, но не практикувам“ което означава, че той приема основните религиозни догми, но не ходи всяка неделя на черква, не се изповяда и общо взето си припомня за задълженията само по време на семейни празници. В това няма нищо лошо- важното е, че и тук религията (която и да е тя) играе обединяваща и омиротворяваща роля. И това е достатъчно!

В Сингапур, която много често се представя като държава с прекрасно образование, не се изучава религия. Въпреки че различните националности са силно религиозни. Но там това познание се формира от семействата- китайците са конфуцианци, малайците са мохамедани, а индийците- хиндуисти. Има, разбира се, и християнски черкви за живеещите европейки или американци. Но там има специални часове по добродетели- в гимназията учениците са задължени да се занимават практически с действия по милосърдие към някоя организация. Да не говорим, че строгата дисциплина отрано приучава децата към разбирането, че законите са задължителни, без значение за какво става дума. Не случайно в Сингапур казват, че имат нулева корупция. Който се занимава с този въпрос може да потвърди каква изключителна икономическа сила е нулевата корупция!.

Не мисля че в първите класове трябва да запознаваме подробно децата с различните религии. Но това е задължително в гимназиалните класове. Моето предложение е след началното училище, в което този предмет да се преподава 1 час седмично, както казах, без изпити и оценки, той да влезе с нова програма в гимназията. Ако ученик реши да прекъсне училищното образование в 8 клас и да продължи в професионално училище (което е прекрасна идея за днешно време) той няма задължително да изучава световните религии, защото няма да има нужда от подобно познание в своя бъдещ професионален живот. Но ако ученикът иска да завърши гимназия и по-късно да продължи образованието си като се стреми да стане юрист, политик, общественик, историк, преподавател- това е задължително. Ние в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ въведохме преди десетилетие предметът „Световни религии“, дори нашият преподавател написа учебник по този въпрос. Много добър учебник и студентите с особен интерес посещават тези лекции. Защото ние смятаме, че не може да има сценарист, режисьор, писател, продуцент който да иска да формира мироглед и устойчиви нагласи в хората , да не познава световните религии. Смятам, че подобен предмет е задължителен в 9 клас- този път с изпити и оценки. Предложенията на някои преподаватели, че подобни теми могат да бъдат изучавани в часовете по история, общество и знание, етика, естетика и т.н. не са достатъчно основателни. Ако всичко това можеше да стане защо досега не е направено- защото обемът на тези предмети не го позволява. Фактът, че някои теми се учат и обсъждат в часовете по история не е лош- предметите в училище вървят паралелно от година в година и са свързани- математика и физика, история и литература и т.н. Така ще бъде и с предмета „Световни религии“ или както и да се казва той.

Аз мисля че задачите на образованието в училище са обединени в две съставни части – информация и изграждане на мироглед (възпитание). Еднакво важни и еднакво необходими ако искаме да имаме здраво, демократично общество. Както казах, част от проблемите на днешното общество са в липсата на достатъчно добре формирана задача по възпитание на децата. Убеден съм, че един нов предмет ще допълни тези възможности. Затова на въпроса, който противопоставя някои хора „Религия или светско образование“ отговарям- и едното, и другото. Важното е да се намери точния обем на нужните знания. И разбира се- да се подготвят добри учители. Без добри учители никоя програма няма да проработи. Надявам се тази информация да стигне до МОН и да се добави към мненията на обществото.

Затова към лозунга, с който започнах ще добавя: Радикали, занимавайте се с нещо друго, оставете образованието на децата на хора, които могат да намерят общ език. Аз вярвам в тази възможност!