Коментар на Марчела Абрашева, социолог от агенция ГАЛЪП, с подробности около ново социологическо проучване за БНР.

Проучването ни е приключило преди събитията от последните дни. Отстранените двама министри стояха до сега сравнително добре и стабилно като рейтинги, без да са в челото. По-трудно беше за министър Константинов, поради спецификата на работата му. Случилото се в здравното министерство напомня всички останали ситуации и оставки. Вече новата министърка дори обяви, че спира реформата в здравеопазването. Това означава, че безобразията там ще продължат, но вече няма да се говори за тях, според новите управляващи в министерството. По-друго е положението в министерство на икономиката. Силната подкрепата във Фейсбук за Трайчо Трайков е съвсем различно нещо. За първи път министър в оставка се опитва да обяснява нещата с развитие на определени политики. Самият той е учуден за какво е отстранен и очаква предстоящи решения на правителството, за да разбере със сигурност на какво се дължи освобождаването му. Последствията от тази смяна са неясни. По думите на самият Трайков са възможни различни политики, различни изходи за българската държава по отношение на Белене и енергийната политика. Това, че министър Трайков проговори веднага още веднъж доказва, че той е почти единственият министър еманципиран от Бойко Борисов, а това може да се впише и в цялостния му облик на министър. Той държеше на присъствието си в правителството на експертно-управленска основа и остави усещането, че е работил добре. Опозиционните партии твърдят, че не биха подкрепили оставката на Трайчо Трайков. Това потвърждава нашето виждане. Проблемът основно се свежда на къде ще поеме от тук нататък България по отношение на енергийната си политика в отношенията с Русия и Европа. В случая с министър Трайков говорим за геополитика. Чу се и тезата, че предизборно Бойко Борисов вкарва все повече политика в иначе първоначално експертния си кабинет. Тя има някакви основания. Бих казала, че доста по-рано си отиде експертността в

този кабинет. Той се отказа от реформите, за да не понесе негативите от прилагането им. Този инстинкт за самосъхранение на много ранен етап прекрати опитите за промени. И сега към проучването. Най-общо казваме, че ГЕРБ пак е най-близо до абсолютното мнозинство. Обществото е разделено трайно на подкрепящи Бойко Борисов /ГЕРБ/, и други. До този момент, въпреки провалите в някои сектори, съотношението между тях не се променяше. Така е и сега, но вече започва да се задава въпроса дали смяната на висши управленци на всеки три месеца не се превръща в сериозен проблем на това управление. Борисов се опитва да поддържа някакви баланси в управлението без по никакъв начин да ядосва избирателите, а това е невъзможно. Обществото иска смяна на политиките при Дянков и Цветан Цветанов, а не на самите тях. Проблемът на всички смени е, че се сменят лицата, но не и политиките. Вече изглежда несъществено кой ще е следващия здравен министър и по колко време ще се задържи. Никой не работи по прозрачността и предвидимостта на управлението, поради което и няма инвеститори вече в България. Трудно е да се предвиди дали всички тези малки камъчета ще обърнат колата в останалата една година до изборите.