/Поглед.инфо/ Няма операция „Червеи” срещу протестърите. Има червей на завистта, който ги гризе. Има и един Гном, който се оказа обикновен червей.
Толкова за мекотелите.
Много, много им се иска на момчетата и момичетата от „Протестна мрежа” да станат жертва на полицейска разработка. И все не им се получава.
Истината е, че в България открай време всеки някого подслушва. Само Асен Генов никой не иска да го слуша.
Кабинетът „Орешарски” натвори куп глупости, но едва ли е паднал дотам да отваря оперативно дело срещу маргинали. Да ги превръща насила в герои. Защо би им хрумнало да следят и подслушват тъй наречените „протестъри”? Да хабят държавен ресурс, енергия, време и човешки кадри? С какво са опасни активистите от „Протестна мрежа”?
Да не би да притежават харизмата на обществени лидери? Да не би да увличат хиляди народни маси с идеите си? Да не би да са реална алтернатива на партийното статукво? Да не би да имат висок личен рейтинг и да застрашават традиционната властова номенклатура?
С болка на сърце отсъждаме, че няма такова нещо. Казвам „с болка” без ирония. В „Протестна мрежа” имаше потенциал, имаше „хляб”. Само че водачите й пропуснаха историческия шанс от „улични протестъри” да се преродят в истински революционери. Предпочетоха да се хлъзнат по „тънката лайсна”, превърнаха протестърството в прехрана, в бит, а каузата – в бизнес. Загърбиха идеята за цялостен обществен поврат, дързостта, хъшовщината в името на котерийната амбиция да си разчистят сметките с определени индивиди, партии или конкурентни политически формирования.
С това породиха съмнения, че са просто обслужващ персонал в битката на една олигархична шайка срещу друга.
Интересен е психологическият профил на персонажа-протестър, който днес панически опитва да се изкара репресиран от „полицейската машина”.
В типологичен план се сблъскваме с декласирани социални елементи – класическа базова подплата за всевъзможни образования от тоталитарен тип. Това са хора нереализирани професионално и личностно, които търсят обществен реванш посредством деструктивни актове.
В авангарда на „Протестна мрежа” различаваме двама бивши и неуспели телевизионни журналисти, лишени от щатно препитание в БНТ. Едната пробвала в пиара, другият забил в сектантството – еднакво объркани относно собствената си идентичност, природа и ценностна система.
Провалена политичка, долазила до среден пост в държавната администрация, но с неукротими амбиции за реализация „по-нагоре”.
Посредствен сценарист на скечове, така и непотърсен от големите телевизионни шоу формати.
Посредствен поет и посредствен музикант, избиващи „комплекса на Салиери” през административно израстване до съветнически или зам.-министерски кресла в културата.
Като цяло – реваншизъм на посредствеността, маскиран като будно обществено съзнание. Кариеризъм, облечен в доспехите на гражданска доблест. Естетстваща дегенерация, пролетарски бунт на полуинтелигенцията от жълтите павета…
Кой би искал да подслушва подобни лица? Кому е интересна утайката, като можеш да изпиеш каймака?
Историята на „Протестна мрежа” е тъжната история на неслучилата се революция по български. Деградирала в бесовщина, подяждана от червея на завистта и бездарието.
http://nedyalko.bg/