/Поглед.инфо/ „Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществото на юридическите личности /общини, дружества/, чието безнаказано „докопване” е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не само на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? Коя опозиционна партия, след като в агитацииите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?”

Познайте:

а/В кой вестник /коя телевизия или радио/ е отпечатана /произнесена/ горната констатация;

б/коя нашумяла през последните години афера е дала повод за цитираните разсъждения:

  • Ликвидирането на КТБ;

  • Десетките незаконни ВЕЦ-ове, построени върху земи –публична държавна собственост, без необходимите документи, а ние плащаме скъпия ток, който те произвеждат;

„Днес тези, които смятат държавата своя,, лъжат безобразно същата държава в данъчните си декларации и правят всичко възможно, за да осуетят плащането на определения им данък”

Според Вас, авторът има предвид:

а/ Иво Прокопиев;

б/Делян Пеевски;

в/Цветелина Бориславова;

г/Цветан Василев

„А когато няма корупция отгоре, такава е немислима и долу”

Автор на тази мисъл е:

а/Цветан Цветанов

б/Ахмед Доган

в/Иван Костов

г/ замесените в „суджукгейт”

„В това отношение казанлъшкият мемлекет-чорбаджия Груйолу и тетевенският х. Тило бяха изпреварили всички, превръщайки своето ходене по обществени работи в шествия с феодален церемониал:

1.Най-напред тичат три кучета, които лаят и предупреждават, че чорбаджията иде;

2.Ганчо, млад момък с потури, чепкен и кожена шапка на главата;

3. На няколко крачки зад Ганча – едно заптие;

4.На около десет крачки зад заптието Стоенчо Груйолу, обикновено със самурен кюрк;

5. На известно разстояние върви Митьо Коев/чибукчия/ с чибука на Груйолу, поставен в сукнен калъф;

6.3ад Митьо вървят „аазите” – българи, членове на общинския съвет. Задаването на Груйоловото шествие спира цялото движение по улицата, а тези, които са били седнали по дюкяните, веднага ставали на крака, да го поздравят.”

Това е откъс от съвременен фейлетон, написан в ретростил и пародиращ:

а/ кортежите от коли на милицията и УБО, с „буркани”, подаващи непрекъснат вой на сирени и предшестващи лимузините със затъмнени стъкла на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков;

б/ кортежите от коли на полицията и НСО, „буркани”, подаващи непрекъснат вой на сирени и предшестващи лимузината със затъмнени стъкла на три пъти премиера Борисов.

„Лансирането на една кинозвезда или млад водач на една партия като величие, държавник, спасител, авторитет днес става с едни и същи средства на рекламата. Започва се с издаването на собствен вестник, който непрекъснато се занимава с въпросната персона. Вчера заминал, днес пристигнал, посетил, бил посетен, говорил на многолюдно събрание, което с бурен ентусиазъм изслушало речта, изпълнена с мъдрост и житейски опит, бил посрещнат с музика и манифестация,направи изявления, изказал своето становище, има хрема, не приема на имения си ден, посети японска изложба, убоде се на трънче, поряза си пръста, пази стаята и пр.”

Тук е излишен въпрос за кого става дума; просто добавяме: „прерязва лента,епилира си космите на гърдите и краката, вкарва дузпа от трети опит, прегръща и целува де що му падне чужд държавник, говори за Господ като за „Началника”, три папи го галят по главата”.

„Парвенюто е успял вече да стане „голям” човек. Той трябва да изчезне като плебей и на бърза ръка, почти отведнъж да се претвори в господар с всичкото му вътрешно самочувство и външен вид. „Ех, приятелю казва Големанов на Енчо, ти си все същият, а аз не съм същият. Сега инак мисля, инак приказвам, инак стъпвам, инак ме гледат хората и всичко по-инак. Чудно нещо е това властта...Изведнъж станеш по-голям, по-тежък, по-важен. Ще трябва друг бюст”.

Разсъжденията на ниво:

а/ селски кмет;

б/околийски управител;

в/ депутат;

г/ министър;

д/премиер

е/ всички изброени

И последен въпрос: коя от изброените социологически агенции е организирала анкетата: Алфа рисърч, Галъп интернешънъл, АФИС, Маркет линкс, Сова Харис и от кое СМИ /Средство за масова информация – вестник, телевизия, сайт / е разпространена през ноември 2017 г. в публичното пространство?

Не си губете времето да търсите или гадаете, драги читателю. Всички тези наблюдения, коментари и тъжни изводи за днешната ни действителност са всъщност с давност почти осемдесет години. Те са от книгата на най-големия български социолог Иван Хаджийски /1907 – 1944/ „Оптимистична теория за нашия народ”. Разбира се, пародията на „анкета”, в която се посочват имена на съвременни политици и явления, има съвсем ясна цел: да се подчертае актуалността /за съжаление/на написаното от Хаджиев.

А тази актуалност, тези не само не преодоляни, но и изродили се в още по-застрашително размери порядки, сякаш влизат в противоречие, опровергават оптимизма на Иван Хаджийски, поставят под съмнение верността на теорията му.