/Поглед.инфо/ Интервю на Драгомира Станиева с Йордан Бакалов, експерт по сигурността
Какво очаквате да се случи след тази прокурорска проверка за подслушванията в МВР?
Въпросът не е толкова до очакването, колкото /.../ до законодателство в България. Така че мога да очаквам проверката да продължи и да се установят има ли закононарушения, както и да се потърси наказание на отговорните лица. Другото, което очаквам е да се разшири проверката, след като се провери в МВР, да се провери и в други служби, които по същия начин са използвали СРС-тата, защото се оказва, че в МВР явно правилата не се спазват.
Резултатите не са ли обезпокоителни за това подслушване?
Естествено, че са обезпокоителни, но управляващите, които водеха през последните почти 4 години министерството... те се опитват да казват, че не са знаели, въпреки че незнанието им не е оправдание, не е оправдание и пред съдебната власт. Няма как да не са обезпокоителни, че при положение, че аз специално съм бил два мандата председател на комисия по жалбите и петициите на гражданите, при положение, че СРС е разузнавателен способ.
Така че аз не разделям хората на политици, журналисти и всички останали, за мен и един човек да е подслушван е неправомерно. Това означава, че е нарушен закона.
Според Вас Цветан Цветанов трябва ли да поеме отговорност за случващото се?
Няма министър, който да поеме тази отговорност, въпреки че в закона изрично е записано в чл.36, че носи отговорност за разполагане на СРС и той да казва, че не знае... Единственият извод, който може да си направи човек от всичко това е/.../ Ще дам един пример.
Тогава, когато разузнаването през периода 1997 - 2001 въведе принципа на работа със СРС в системата на МВР, точно това беше една от причините за неговото прилагане. Именно политическите лица да извършват процедура по контрола на прилагането на тези средства.
Така че при това положение аз мисля, че някой хора може би не са знаели за толкова време какво да изпълняват. Оправданията от този род за МВР обаче не важат. Защото всичко това е въпрос на организация. Ще дам още един пример.
Ако министърът на вътрешните работи бе организирал да се изработят законите за прилагане на СРС и с това бе задължил шефовете на службите да му докладват всеки месец по график – какви СРС, които записват и кои СРС-та са прилагани, кога автомобилът е излизал, кога се е прибирал и всичко това да е свързано с документи от съответната служба.
Тогава той в момента нямаше да има нужда да се оправдава, а просто щеше да покаже тези справки и да каже: ето, на мен ми е докладвано това и това. И, ако действително това му е докладвано, но има разминаване между справките и излизането на автомобила, то тогава този случай нямаше да го коментираме. Оттам вече щеше да стане ясно кой е виновен и кой не.
Организацията в МВР лоша ли е?
Аз мисля, че тя дори не подлежи на коментар.
Трябва ли да бъдат променени законите в МВР, така че да няма политически кабинети?
България след всеки един случай отива от едната в другата крайност. При положение, че има установени практики в цял свят и тези практики са точно за тези министерства /.../
Ще дам един пример. Човекът, който е разписвал СРС е министърът на вътрешните работи, няма прокурорско или съдебно разрешение. Министърът на вътрешните работи много добре знае, че трябва да има култура на прилагане на тези СРС-та и още по-добре знае, че това са специални методи, които са срещу организираната престъпност и тероризъм, а не срещу политическите опоненти.