/Поглед.инфо/ Интервю на Драгомира Станоева с Юлий Павлов, социолог, директор на Центъра за анализи и маркетинг
Как ще коментирате оставката на ГЕРБ?Тази оставка беше искана от малка част от протестиращите. Според проучване на няколко социологически агенции вече не само сред протестиращите, а сред цялото население на страната около 17-20% от пълнолетните граждани, искаха оставка на правителството. Това беше оставка, която по-скоро беше жест на правителството към протестиращите и то към една част от тях, а не нещо, което е било искано от обществото.
Голямата част от обществото искаше правителството и парламента да продължат своята работа до редовните парламентарни избори. Всъщност, това беше и по-добрият начин тези искания на протестиращите, които са изпълними да бъдат постигнати.
Какви задачи стоят пред служебното правителство?
Първата задача непосредствена е да намерят някакъв начин да отговорят на исканията на протестиращите, покрай които започнаха протестите, а именно намаляване сметките за ток. Основната задача, разбира се, е да се осигури нормално провеждане на свободни и честни избори, и освен това трябва да се поддържат нормални отношения с нашите партньори в ЕС и НАТО. България да участва във взимането на важни решения, които предстоят на ЕС и, разбира се, що се отнася до вътрешната политика – продължаване на финансовата стабилност, но и начало на по-разумна политика по доходите за разлика от изключително рестриктивните мерки, които налагаше Симеон Дянков.
Според вас, какви хора трябва да бъдат избрани в служебното правителство?
Експерти, които са равно отдалечени от политическите сили. Но мисля, че това е избор, който е изцяло в прерогативите на президента и никой не трябва да му се меси при този избор.
Кой печели и кой губи от предсрочните избори?
Не мога да кажа, че някой печели, тъй като резултатът едва ли ще е по-различен отколкото, ако изборите бяха редовни.
Губят протестиращите, защото изпълнението на техните искания се затруднява. Също така по-трудно ще бъде и за нови политически сили, които са в процес на организация и регистрация да се включат в кампанията. При това кратко време, което остава, изборите са на 12 май това значи, че регистрацията на партии и коалиции ще бъде позволена до началото на април. За един месец много от новите политическите сили, едва ли ще успеят да се организират и да се регистрират.
Какъв парламент очаквате след изборите на 12 май?
Парламентът, в който за първото място ще се борят ГЕРБ и БСП. Те стартират горе-долу от изравнени позиции в тази надпревара, но никой от тях няма шанс да получи пълно мнозинство. За третото място ще се борят ДПС и „България на гражданите” на Меглена Кунева, и вероятно ще участва и „Атака”, която покрай протестите подобрява своя резултат особено, ако направят коалиция с ВМРО тогава влизането им в парламента е сигурно.
При това положение ще се водят сложни, тежки преговори за съставяне на правителство.
Мислите ли, че те ще могат да решат проблемите на хората?
По начало повечето анализатори предвиждат неособено дълъг живот на следващия парламент, но сега никой не може предварително да бъде сигурен. Някой път временните неща се оказват най-трайни.
Очаквате ли някаква по сериозна преднина на ГЕРБ пред БСП?
Преднината, която ГЕРБ имаше преди една година пред БСП, до началото на протестите се беше свила до 2-3%. С оставката на правителството предполагам, че и тази преднина беше стопена, така че затова моите очаквания, че те стартират от равни позиции. Оттук нататък вече зависи кой каква кампания ще успее да направи.
Според вас някоя от партиите ще заложи ли на това – да вкара нови лица в избирателните си листи?
Предполагам, че повечето от партиите ще заложат не само на познатите лица, но ще направят някаква смес от познати лица, които имат доверие и нови лица, които да представляват интересите на протестиращите.