Доколкото става въпрос не само за изяви на журналистически и др. под. занимания, в т. ч. с политика, преди всичко разглеждането и обсъждането на темата предполага като предпоставка познания освен в такива и др. области, така също най-вече в онази на правото. На юристите е известна както от ЮстиниановияCorpus Juris Civilis, където освен друго се казва, че: „Всички народи… се управляват отчасти от техните собствени, специфични закони и отчасти от законите, общи за всички, които естественият разум назначава за цялото човечество.“, така също от доразвитата през XVII в. от Хуго Гроций на базата на класическото разбиране за универсалното право, достъпно за разума, основана на общоприети принципи за добро и зло концепция за универсалната юрисдикция. На каквато база горе-долу по времето на Гроций в международното публично право е призната и аналогичната концепция за hostis humani generis („враг на човечеството“). Най-забележителен прецедент за проява на които е Нюрнбергският процес.
Ако не всички, по-компетентните прависти разграничават, правейки разлика от една страна между универсалната юрисдикция, основана на императивна норма (jus cogens – принудителен закон) като основен принцип в международното право, произтичащ от естествения закон, приета от международната общност и действаща erga omnes (спрямо всички), дерогация на каквато вкл. по силата на чл. 53 от Виенската конвенция за международното право (VCLT) не е разрешена. И от друга екстериториалната юрисдикция (ETJ), каквато се осъществява посредством специална процедура при съгласуване на базата на договорена юрисдикция. Впрочем, може би не би било излишно да се изтъкне във връзка със споменатото, че непосредствено след Освобождението още с първия наказателен закон на Княжество България от 1896 г., (действал да 1951 г.), тя е една от първите държави, позволила на своите съдилища да упражняват универсална юрисдикция спрямо всички дефинирани в него престъпления.
Що се отнася до предизвикалите шумотевица санкции по т. нар. закон „Магнитски“, по мое мнение в конкретния случай не се касае за посегателство върху суверенитета чрез намеса в националната юрисдикция на България, а при бездействието на компетентните органи в нея на ясна и недвусмислена, макар дипломатично заявена съобразно aut dedere, aut judicare („или екстрадиране, или съдебно преследване“) подкана, отнасяща се до изпълнение на законовите задължения на държавата в съответствие с основни принципи на международното публично право. И явно не малко от гражданите не се вайкат „… от никъде взорът надежда не види…“, но в т. ч. обсаждат съдебната палата, решени да не допускат т. нар. главен прокурор до работното му място, който така или иначе се мотае като безделник насам-натам, без да са академици, професори, доктори по право и др. под., са повече от въпросния субект и цялата сбирщина от негови потенциални клиенти наясно за какво иде реч със споменатите санкции. А така също, че при продължаващо ослушване и нищонеправене от страна на всички ония, на които е поверена и са призвани, доколкото би могло да се каже, че има такава, да упражняват съдебна власт, наченатият процес няма да приключи единствено с тях. Дали е в интерес само на някой друг освен на България е отделна тема, на която тук няма да се спирам повече, отколкото да кажа само, че днешните българи имат достатъчно достойни предци в своя пантеон, доказали не само на думи, а и на дело със своя пример как се отстояват нейните интереси.
Колкото до списъците на засегнати, за всеки способен на рационално мислене би трябвало да е разбираемо, че все пак както за страната, така и за който и да е вкл. запътил се да ги обжалва не става дума за произнасяне interdicere aquae et ignis („за забрана на вода и огън“) или caput gerat lupinum („нека бъде главата на вълк“).
