/Поглед.инфо/ To the attention of
Mr. Johann Bihr, Head of Eastern Europe & Central Asia Desk, "Reporters Without Borders" and, Mrs. Nina Ognyanova, CPJ Europe and Central Asia Program Coordinator

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО
Г-н Йохан Биър, Директор на бюро „Източна Европа и Централна Азия”, „Репортери без граници”, Г-жа Нина Огнянова, координатор на дирекция „Европа и Централна Азия”, „Комитет за защита на журналистите”

Уважаеми г-н Биър, Уважаема г-жо Огнянова,

Казвам се Станислава Гайдажиева и от скоро се занимавам с журналистика, но преди всичко аз съм един обикновен човек, гражданин на Република България, който е дълбоко потрсен от начина, по който свободата на словото в България и правото на журналистите да изразяват позиция, различна от общоприетата „политически угодна”, биват всекидневно потъпквани.

На 8 септември 2014г. водещият на предаването „Деконструкция” по Българското Национално Радио (БНР), известният български журналист Петър Волгин, съобщи във Фейсбук, че ръководството на БНР е взело решение предаването "Деконструкция" да не се излъчва по време на едномесечния предизборен период.

На 5 Октомври 2014г. в България ще се проведат парламентарни избори, които социолозите определят като „важни” за бъдещето на страната ми и за нейната вътрешна стабилност и външна политика. Г-н Волгин и неговите колеги представят гледна точка, различна от общоприетата и от тази, с която българските граждани са свикнали да бъдат „облъчвани” от останалите медии.

Неговото предаване напоследък допълнително нашумя и с критиката си към една определена политическа партия (ГЕРБ) и с несъгласието си с начина, по който протестиращите срещу кабинета "Орешарски" се опитваха в продължение на няколко месеца да наложат една единствена гледна точка относно случващото се в държавата и да сеят нетърпимост към правителството на Пламен Орешарски. Изненадващо, предаването „Деконструкция” беше цензурирано.

В подкрепа на г-н Волгин и неговите колеги и с искания за незабавно връщане в ефир на предаването се обявиха редица от най-изтъкнатите български журналисти, медийни експерти и граждани. Освен това, СБЖ излезе с позиция, според която случващото се е в ущърб на слушателя и „точно преди изборите слушателите на радиото, за което плащат с данъците си, ще бъдат лишени от сериозни публицистични предавания”. В тази връзка да спомена, че не само предаването на г-н Волгин беше свалено от ефир, но и редица други, измежду които „Неделя 150“, „Събота 150“, „От петък до петък“ също бяха застрашени от отпадане.

Като че ли единствената медия, в която предизборно се заглушават журналистически гласове е именно БНР. Вероятно това е поради факта, че всички останали така или иначе вече лишават българските граждани от плуралистични анализи, критични коментари и следват оеднаквена „политика на подбор” в името на добрия имидж на една или друга партия, формация или индивид.

Един такъв премер е шоуто „Господари на Ефира” по Нова телевизия, което би трябвало преди всичко да забавлява зрителите си. Това предаване обаче все повече се занимава с политичеки теми и редовно оплюва лидери на водещи политически партии с изключение на една - ГЕРБ. Няма да се занимавам с пристрастията на „Господари на Ефира”, а само ще кажа, че това предаване продължава да се излъчва по време на едномесечния предизборна кампания. Не че може въобще да става някакво сравнение, но защо едно предаване като „Господари на Ефира”, което очевидно непрекъснато прави политически неугодни коментари за отбрани партии и персони по време на едномесечния предизборен период, е в ефир, а това на Петър Волгин не е?

Пиша Ви това писмо, защото в България се извършва безнаказана цензура върху свободата на словото и плурализмът в медиите, два от най-важните елемента на демокрацията.

Пиша Ви и за да Ви попитам защо мълчите? „Репортери без граници” и „Комитет за защита на журналистите” бяха едни от първите, които излязоха писмено в защита на абсолютно неизвестни до този момент блогъри и протъстъри през 2013г. по време на вълната от протести в България. „Репортери без граници” строго осъдиха предполагаемото (и струва ми се все още недоказаното) полицейско насилие срещу тях, а Нина Огнянова от „Комитет за защита на журналистите” изписа доста редове за това как хиляди българи излезли, за да настояват за промяна и „истинска демокрация”.

Е, г-жо Огнянова, къде тогава е коментарът Ви в защита на вече доказалият се журналист Петър Волгин? С присъствието си в ефир той не е ли олицетворение на „истинската демокрация” или Вашите коментари се появяват само, когато е удобно?

Истинската демокрация не зависи от множеството, излязло на улицата, а в България тя е толкова крехка, че забуленият в мистерия „случай Деконструкция” е доказателство за това как тя може да бъде потъпкана с убийствено мълчание. И Вашето, както и това на „Репортери без граници” е точно такова - мълчание, което иначе би трябвало да е силен вик в подкрепа на свободата на словото и журналистите.

Станислава Гайдажиева