/Поглед.инфо/ Какви са приликите и разликите между Азис и Сорос, синоними или не са думите „бунт” и „въстание”, докога Институтът по български език ще се помайва и не узаконява употребата на русизма „устройвам” и смятаното до оня ден за неграмотно „насериозно” и още много други основополагащи истини ще научите ако прочетете творбата на Георги Лозанов „Азис – различен или подобен?”, появила се на 28 септември в сайта „Off news”. /”устройването” и „насериозното”, употребени от автора са принос към чистотата на българския език/.
В характерния си лежерно-артистичен стил, авторът, известен като „Папионката”, се разхожда но не лежерно, а с подковани ботуши в недалечната епоха на „студената война” и още по-далечните събития, разиграли се в България преди почти едно столетие, след което без никакво усилие се връща в наше време, за да защити Сорос от обвиненията, че е гробокопач на Европа и християнската цивилизация и поради тази причина е бил обявен за персона нон грата , естествено най-напред от Путин, а после и от Орбан. Е, малко като дъвка за многократна употреба, са успоредиците, които ерудитът Лозанов „открива” между фашизма и комунизма, като прави задължителното в такива случаи позоваване на Желюжелевия „Фашизмът”. В това отношение той трябва по-сериозно да се заеме с изучаването на приноса на Антон Тодоров по темата: къде по-решително громи несъстоялия се комунизъм и откритите му и прикрити агенти авторът на „Шайката”, в която своя книжка също така успешно громеше днешните си повелители.
Правейки задълбочен лингвистичен анализ на объркването на понятията „бунт” и „въстание”, авторът доказва липсата на необходимия мащаб на „бунтовете от 1923-а”, за да бъдат окачествени те като „въстание”. Ами прав е: бунтчета в Стара и Нова Загора, Чирпан, Лом... Сарамбей и Медковец с поп Андрей – /по „Септември” на Гео Милев/. Само с поетически приумици и самозаблуда може да се обясни възгласът на поета „Народът въстана с пушка в ръката”. Къде по-достоверно, в съответствие с номенклатурата Лозанова би звучало: „Заблудени от комунягите се разбунтуваха в Стара и Нова Загора” и т.н. , какво ти тук „въстание”! То ако речеш, по логиката на нашия ерудит, и Априлското въстание не е никакво въстание, а бунтчета в Копривщица, Батак, Брацигово, Панагюрище...Да не говорим пък за такива идейни залитания на Гео като „Издигнати с устрем нагоре червени знамена”. /Съмишленици на Лозанов в Министерството на просветата съвсем правилно изхвърлиха от учебниците подривните стихове на Христо Смирненски за някакви „червени ескадрони”, приканвани да летят/.
И влизайки в ролята на една съвременна Касандра, Лозанов вещае какво го е очаквало Гео Милев, ако беше доживял Девети септември, а не го бяха удушили в Дирекция на полицията през 1925: задължително е щял да бъде репресиран подобно на представителите на руския авангард.
При такава разходка из цяло столетие, при такова прелитане от Азис на Сорос, от Желю Желев на Гео Милев, от Чичо Сам на Путин,вече никакво съмнение не буди с колко основание и достоинство носи своето прозвище /прякор по народному/ Георги Лозанов – „Папионката „: от френското “PAPILLON” – „ПЕПЕРУДКА”.