/Поглед.инфо/ Татяна Буруджиева, политолог, пред "Всеки ден"

- Доц. Буруджиева, на лидера на БСП Сергей Станишев му предстои утвърждаване на кандидатурата за постоянен председател на европейската левица. Това бетонира ли го на родна почва, или може да му подлее вода в бъдеще?

- Това е първият български политик, който ще разполага с изключителен ресурс в Европейския съюз. Това е от огромна важност за България. Освен това му дава голяма възможност да създава перспектива за собствената си партия. За първи път имаме ситуация, в която тя, като опозиционна партия, има възможност не просто да критикува и да казва какво да прави властта, а реално да показва на избирателите си, че има механизми да осъществява политиките си. Това са двата несъмнени плюса. Негативи също има и те се коренят във вътрешнополитически план.

Много е важно как Станишев Върви в БСП, как върви партията му към изборите. С избора му на президент на европейско ниво той става основна асоциация на Европейския съюз за състоянието на България. Превръщането му в център за власт го натоварва с ангажимента да показва какво правят институциите у нас. Има един голям проблем, пред който ще се изправи в този смисъл - всички институции са в ръцете на ГЕРБ и няма лостове, с които това да се промени до изборите. Така Станишев ще отговаря и за тяхното състояние.

- Как ще изглежда потенциалната му загуба на парламентарния вот догодина в очите на евросоциалистите? Може ли да му поискат оставката?

- Доколкото имам наблюдения как се избират председателите на ПЕС, това не се случва на базата дали някой в момента печели вот, или го губи, а дали има достатъчно политически опит и какъв е политикът. Сложна е системата, в която хем да балансираш интересите, хем да създаваш каузи за всички тези толкова различни партии, макар и от едно политическо крило. Станишев явно се е справил за една година, така че се съмнявам да има аргументи против него. И по принцип в европейските държави властта не се разглежда като самоцел. Да, много е важно да се побеждава, но има значение и как се случва това, и дали се е случило по правилата на демократичния избор.

- Кои са основните подводни камъни за Станишев в самата БСП?

- Проблемите са изобщо в политическия свят, защото у нас той вече не е обективен, а субективен. Това се изразява в две крайности - или сме склонни да преувеличаваме и да превръщаме родния политик извън България в някакъв месия, както се случва с еврокомисарите ни, или да омаловажаваме събитието и да подлагаме успеха на жестока преса. Точно такива опити вече има и в БСП, и извън нея за успеха на Станишев.

- И пак ще се стигне до опит темата за лидерството да се вкара в дневния ред?

- Тази тема никога не е спирала, но си мисля, че този път няма да се случи.

- Нима близките до бившия президент Георги Първанов най-накрая ще осъзнаят, че Станишев е победителят?

- Съмнявам се нещо такова да осъзнаят от такъв личностен порядък. Но те знаят, че за БСП би било абсолютно неприемливо да повдигат въпроса за лидерството. Това би означавало да се откажат от едно голямо преимущество - че лява Европа е приела да бъде ръководена от нейния лидер. По-скоро ще видим друго от опонентите на Станишев, защото те ще питат дали той може да обедини хората в БСП зад себе си.

- Първанов пак напомни за себе си, като каза, че готви завръщане. Как ще изглежда то и защо никога не е ясно формулирано?

- Най-важното е да каже дали ще бъде кандидат за депутат и ще продължи като Петър Стоянов - по пътя, по който сега се развива, или ще поеме по другата писта. Той сам я очерта - да реагира като бивш президент

Най-накрая обаче да вземе да спре да говори в бъдеще време. Омръзна ми. Вече трета година той приказва, че ще се намеси в политиката, и то така, че категорично да промени обстановката. И това все не идва, а ние по няколко пъти на година да анализираме какво би направил.

- А ако Станишев загуби връзка с реалността, окрилен от големия пост в Евролевицата? И сега политическото му говорене се променя спрямо София и Брюксел.

- Тежко е съвместяването на постовете. Но трябва да признаем, че всеки човек се променя много, когато напусне границите на Балканския полуостров. И връщането, и адаптацията, също е много трудно. Тук трудностите на Станишев не са времеви - колко време може да отделя за Европа и колко време за България. Това е едно лично изпитание за него, от което ще видим и как се развива като политик. Досега показа характер, който не подозирахме преди това.

- Тук обаче ще трябва да се бори не само с основния си политически опонент, а и с един по-скрит фактор - националистическия вот. Очаквано ли е това консолидиране на партиите от този калибър напоследък?

- Тази радикализация в цяла Европа е тревожна. Даже в България е по-малка по размер. Но опитите, които се правят у нас от тези партии в последните 22 години, винаги водят до крайности. Имаше един такъв период, когато започнаха да се появяват по-радикални патриотични организации

и това засили влиянието на етническите партии -от групата на „Евророма". Никак не харесвам факта, че големите и сериозни партии у нас някак се отказаха от полето на патриотизма. Тяхното отдръпване и превръщането им в европейски администратори, притеснява и ромите, и българите. Големите партии оставиха възможността на радикализирани организации да се заиграват с обикновеното население.

- Затова сега предизборно и ГЕРБ, и ДПС, а и БСП обърнаха поглед към турските изселници?

- Нормално е това да се случи, защото българските политици са им длъжници. Така и не се създаде национална политика за изселниците ни за емигрантите. От една страна, ние изобщо не се интересуваме от диаспората ни, а от друга, като изпаднем в криза, дори нямаме идея как да обединим усилия с тях. Към изселниците в Турция се гледа като на компактна маса, която да гласува.

- Доц. Буруджиева, имате ли усещането, че референдумът за „Белене" ще става почти митологизиран, докато се проведе?

- Не. Действително има време дотогава, но съм сигурна, че ще бъде побългарен, както всяка друга демократична процедура. Виждате изключително негативното отношение към въвеждането на вътрешнопартийните избори. Още откакто бламираха Желю Желев, та и до ден днешен. Протестите ни дори не са в нормалното си русло. Та подписката за „Белене" също е странен израз на протест но е изключително постижение.

- Как може да рефлектират такива в идните месеци на парламентарните избори догодина?

- Народът не протестира, докато не опре ножът до кокала. Но ситуацията у нас е взривоопасна и никой не може да прогнозира какво може да предизвика национален протест. Причината може да бъде и много далеч от политиката, както често се случва. Обаче трябва да знаем и друго - българинът все още има какво да смята в джоба си и затова вероятно няма да излезе на улицата.