/Поглед.инфо/ Музиката неотменно съпътства живота в българската държава още от нейното създаване. В българските народни песни се говори за т.нар.”пеяни”, които са изразявали в музика и текст победите на българските царе от времето на Борис І Покръстител, Симеон Велики, Калоян, Иван Асен ІІ... За съжаление, не е останало нищо от това музикално творчество.

Българската църковна музика в лицето на Йоан Кукузел достига големи висоти. Неговото творчеството е изследвано от професор Елена Тончева и заема достойно място в репертоара на българските хорове. Прозведението му „Полиелей на българката”, посветено на майка му, остава ненадминат образец на осмогласната византийска църковна музика-т.нар.”октоих”, изследвана от Максим Березовски, Д.Бортнянски, П.И.Чайковски, а също и от българските музикални изследователи – проф. Петър Динев и проф . Елена Тончева.

За съжаление с падането на България под турско робство се прекъсва развитието на българската музика. В манастирите се запазва традицията на Йоан Кукузел, но без да претърпи развитие.

Зараждането и първите стъпки на новопрохождащата българска музика може да се търсят през 20-те - 30-те години на 19 век, свързани са с епохата на романтизма и имат светска насоченост. Тези първи музикални стъпки се правят в средите на българската емиграция. Оформят се четири центъра, в които започва развитието на българската музика.

1. Лайпцигско-Виенски център - запазени са писма между Иван Богоров (издател на първия български вестник ”Български орел”) и Роберт Шуман и неговото списание „Ново списание за музика”, около 1840 година.
Във Виена Теофан Райнов (син на Райно Попович-учител на Г.Раковски и Петър Берон) и Атанас Михайлов (богат търговец, създал първото издание за българска музика, което отпечатва творбите на Елиза Бакалбаша и някои произведения на братя Михайлиди. Изданието се е наричало „Eckel». Част от гореспоменатите творби са били отпечатани и в списание”Летоструй”.

2. Одески център - от него произлизат Добри Чинтулов, учил музика в Одеса, епископ Натанаил, първият духовник, учил в Одеската семинария и Никола Мутев, който може да бъде смятан за първия български професионален композитор. Учил е пеене в Милано и композиция в Рим. Знае се, че е написал четири песни за глас и пиано, но за съжаление до днес не са открити.

3. Цариградски център - той е почти непроучен. Известен е с това, че през 1852 година се дава известие за първи по рода си концерт, в който са участвали две български пианистки – Анушка и Марийка, дъщери на Стою Чорбаджи от Копривщица. Свирили са на четири ръце. От програмата е спомената само увертюрата на „Ернани” от Верди (за четири ръце).

4. Браилският център е най-развит. Той е създаден от Антон Панов (1810-1850) - известен на времето си цигулар, за когото се знае, че е изнасял концерти и във Виена. В Браилския център участва Г.Раковски. Известно е, че той е организирал концерт на голямата певица Аделина Пати, който се е състоял през 1867 година. След неговата смърт Аделина Пати е била акомпанирана от Елиза Бакалбаша.

По това време Браила е космополитен град, в който има италиански и австрийски музиканти. Още от 1815 г. там гостуват оперни и балетни трупи.

В Браила се създават две музикални дружества:

„Рàли” (собственик бил българин, който имал театрална сграда) и „Муза” - българо-румънско музикално общество, в което водеща роля има фамилия Михайлиди.

За „Pàли” е известно, че организира гостуването на италиански оперни трупи (Laburno,Bili) и представя опери от Росини, Белини, Верди, с акомпанимент на пиано или малък оркестър.

Музикалното общество „Муза” създава музикално училище. Между най-активните членове на дружеството са виолончелиста Константин Ив. Попов и Добри Войников.
Между двете музикални дружества няма конкуренция, напротив, те си сътрудничат и помагат. Д.Войников представя музика към своите пиеси в театър „Рàли” (днес театър Мариа Филоти).

В музикалното училище преподават българката Мария Жанин-пиано, французинът Пиер Кербули-цигулка, чехът Ладислав Петрак-диригент. Има сведения, че през 1868 г. 12-годишният Васил Папазович от Сливен (син на Георги Папазович), изнася концерт, на който събира пари, за да продължи учението си в Пражката консерватория. Свирел е на цигулка и пиано. За съжаление, за неговото по-нататъшно развитие не са останали други сведения.

От този период е известен и първият български оперен певец, учил пеене в Букурещ - Васил Стоянов Патамански (роден в Солун), за когото се знае,че е изнасял концерти с оперни арии.

Много важно място в музикалния живот на Браила заема фамилия Михайлиди, чиито корени са от Сливен.

Първият известен представител на фамилията е Хаджи Васил (1770-1820). Бил е едър търговец в Цариград. Женен за Славка –дъщеря на Хаджи Михаил от Сливен (търговец на гюлово масло). Техният син Михаил, известен като Михаил Завераджията, емигрира в Браила. В същия период в Браила се преселва Милко Бакалбаша, който става най-богатият българин в града около 1840 г.

Хаджи Михаил си сменя името на Михайлиди. Той има двама сина –Васил и Сидер, които изпраща да учат в Сорбоната в Париж. Васил учи финанси, Сидер - френска филология.

Васил вероятно е вземал и уроци по музика, защото, когато се връща в Браила, свири на виолончело и пиано. Написва първата българска официално публикувана композиция ”Мелодия” за пиано.

Васил има трима сина - Михаил, Исидор, Георги и една дъщеря -Мария. Всички те учат пиано, а Исидор учи контарбас и тромбон, Михаил-цигулка, Георги-флейта.

Всички синове на Михайлиди завършват финанси в Белгия и Франция, а Мария завършва католически пансион в Париж.

Междувременно бащата на Елиза Бакалбаша изпраща дъщеря си да учи в парижката консерватория, която тя успешно завършва през 1869 година.

Милко Бакалбаша купува за дружество „Муза” роял „Бьозендорфер империал” (такъв инструмент са притежавали Брамс и Лист), който и до днес се пази в театър Мария Филоти (бивш „Рàли”). Същият роял Милко Бакалбаша купува и за дъщеря си Елиза. Когато се преместват в София, тя го дарява на Оперната дружба. За съжаление, след това роялът изчезва и следите му се губят.

Братята Исидор и Миахил Михайлиди участват в дейността и на двете музикални дружества в Браила, а също и в новосъздаденото румънско музикално дружество „Лира”. Освен това, те също подпомагат материално дейността на тези дружества.

Братя Михаилиди, заедно с баща си Васил, са участвали в Добродетелната дружина и са съоснователи на Българското книжовно дружество.Те предоставят своите средства и знания в услуга на новоосвободена България, без да търсят лична изгода. Били са истински Будители.

Исидор е началник на Тулчанското губернско управление, а от 1878 е финансов контрольор във финансова дирекция - Варна.

От 1880 Исидор става първият директор на Българска народна банка, без да получава заплата. ”Имам достатъчно срадства, за да се издържам!”- казва той.

През 1885 г. Исидор създава клон на БНБ в Русе, а през 1886 г. и във Варна. Умира през 1895.

Георги Михайлиди, брат на Исидор, е министър на обществените сгради и земеделието в првителството през 1882. През 1883 е началник на строежите в България. През 1885 умира в Букурещ.

Музикалната дейност на фамилия Михайлиди е преди всичко в Браила. От запазени афиши може да се види, че са свирили Кройцерова соната, обработка на увертюрата на Ернани, увертюра от Флотов .

Елиза Бакалбаша, след завръщането си от Париж, изнася солови концерти, а също и с румънския баритон и композитор Гавадия. Тя поставя началото на камерното музициране в Браила и България.

На всички афиши братята Михайлиди и Елиза Бакалбаша се посочват: Родом българи.

За съжаление българската емиграция не винаги откликва на техните изяви. По този повод Д.Войников пише: ”Онова, което даде най-цялостно впечатление на този концерт, беше, че нашите българи не почетоха с присъствието си тази музикална вечеринка”.

Репертоарът на братя Михаилиди е слабо познат. От това, което се съобщава, научаваме, че Исидор изпълнява предимно Бетовен и Шопен и свири много музикално. През 1866 г. се запознава с Роберт Фукс (ученик на Лист), възможно е дори да се е срещал с Лист и Тлаберг.

Любимият композитор на Елиза Бакалбаша е Шопен. Има сведения, че през 1891 е изпълнявала Втора рапсодия от Лист и произведения от Талберг. През 1896, след смъртта на съпруга си Исидор Михаилиди, тя основава първия български камерен състав, в който участват:

Елиза Бакалбаша - пиано

Иван Танев - флейта

Швертнер - първа цигулка

Ат.Божанов - втора цигулка

Творчество

Михал Михайлиди

Полка –мазур Оревуар

Полка Еужени

Полка Илюзион

Сувенир валс

Кри-кри полка

Люсил полка (изгубена)

Исидор Михайлиди

Полка - мазур Аме

Полка Петцали

Реминишенс полка

Фарфала

Констанс полка - мазур

Матилде полка

Есперанс валс

Елиза Бакалбаша е третата жена-композитор в Европа след Възраждането, след Фани Менделсон и Клара Шуман.

Първо българско ноктюрно - Надежда

Цикъл от 6 валса

Творчеството на братя Михаилиди и Елиза Бакалбаша е повлияно от танцовите жанрове, господстващи в този период, които са много разпространени в творчеството на Лист, Шопен, Дворжак.

Елиза не отстъпва на двамата братя по професионализъм в писането на музика, даже може да се каже, че понякога ги превъзхожда (например, с написването на цикъл от 6 валса). Нейният валс „Миосотис“ със своята трудност показва високата и професионална клавирна подготовка.

Музикалното творчество на братя Михайлиди и Елиза Бакалбаша принадлежи на нашата възрожденска епоха, а формирането на техния музикален вкус и стил е в резултат на музикалната среда в този период в Париж и Виена. Някои характерни черти в техните композиции показват националната им принадлежност като българи. От друга страна, начинът на композиране е европейски, отразяващ характерния музикален език на епохата.

Стилистично, творчеството на братя Михайлиди отразява епохата на романтизма, но не му липсват и елементи от сантиментализма. Те използват малката форма (полка, валс, ноктюрно). Важно е да се отбележи, че за своята музикална дейност те не получават материално възнаграждение. Това е характерно и за Добри Войников.

Независимо, че зад граница видовете музициране - домашно музициране, семейни концерти, са доста по-развити, първите стъпки в областта на композицията и изпълнителското изкуство на братя Михайлиди и Елиза Бакалбаша показват бързото приобщаване и доближаване до европейския музикален стил и стремеж в музикално отношение България да бъде неотделима част от Европа. Тези техни стремежи са много важни за създаване на първите оркестри, на българската опера, на българската музикално-педагогическа дейност и нейното развитие след 1890 г. в свободна България на базата на градската музикална култура.

Нека отдадем заслуженото на тези достойни българи, положили основите на професионалната музика в нашата страна, наред с техните високи човешки и граждански достойнства и да не позволим техните имена да потънат в забрава. Времето, в което живеем, така бедно откъм истински извисени личности, има особено голяма нужда от нашата родова памет .