/Поглед.инфо/ Във връзка с въведения от Платон като основен въпрос на политиката: Кой трябва да управлява?, на който той отговаря – философите (мъдрите, знаещите, компетентните), както отбелязва Кант, притежанието на власт извращава свободата за разсъждения на разума.

В предишна публикация, във връзка с отказа след парламентарните избори от 4 април на ИТН на мандат за съставяне на правителство, споменах за неоспоримостта тогава на техния аргумент относно непоисканата, засвидетелствана потенциална подкрепа като зависимост, а не действителна поддръжка. Както и за залога на въпросната формация с цитирания акт, доколкото е основан на почтеността, а не на стремеж към сдобиване с власт на всяка цена. Като оставим настрана легитимността с оглед избирателната активност в тях, резултатът от изборите на 11 юли нареди ИТН като първа за възлагане на мандат за съставяне на правителство. Но, без значение дали са се надявали или не, не ѝ беше предоставено мнозинство, при което да е възможно да направи това самостоятелно. Което обуслови вече търсенето от ИТН на подкрепа по техен избор от други парламентарно представени партии и коалиции. Безусловна, обявената явно от ония, от които се иска, а неогласявана публично и поради това неизвестно при какви условия – неявната. Ситуация, която за разлика от тази на Платон, независимо дали кандидатът за министър-председател е какъвто и да било философ, потвърждава тезата както на Монтескьо, така и на Попър, че по-важен за политиката е въпросът за системата от институции, осигуряваща публичен контрол върху властта и при необходимост смяна на управляващите. И тъй като „… притежаването на неограничена власт… разяжда съвестта, втвърдява сърцето и обърква разума.“ (Джон Актън). От тази гледна точка, ако разглеждаме партиите, чиято роля съгл. ал. 3 на чл. 11 от Конституцията (К.) е да съдействат при формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, като елемент от политическата система, доколкото тя е публична, а не тайна, опитът на ИТН чрез прилаганите методи за постигане възлагане на управлението не би могъл да бъде окачествен иначе, освен като стремеж към домогване с власт, която според ал. 2 от чл. 1 на К. произтича единствено от народа. Осъществяване на чийто суверенитет съгл. ал. 3 от същия не може да бъде присвояван от никоя негова част, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност, вкл. при изричната забрана на ал. 4 от чл. 11 на К. Дали освен ония, които са го излъчили и „философът“, кандидат за премиер, е наясно с всичко това е отделен въпрос, на който тук няма да се спирам повече, освен да отбележа, че това, с което се е захванала групировката т. нар. ИТН не е от сферата на абстрактното. А на конкретна реална действителност, в която освен тях участват множество други, все едно сдобили се или не по един или друг начин с дипломи по каквато и да е философия. Които и без да са чели и изучавали Аристотел от практически опит знаят, че качествата на човек се отпечатват не в един или друг сертификат, а в неговата дейност. Затова, ако ИТН търси не каква да е, а явна, не само от други парламентарно представени политически партии и коалиции, но освен от своя електорат и широка обществена подкрепа, всички техни действия трябва да бъдат публични. В т. ч. без претенции за безусловна подкрепа. Защото институционалната система не е тяхна, а на обществото. И ако имат намерение и желание да се впишат в нея, трябва да се съобразяват с нейните правила. Съгласие като легитимност според които се постига посредством взаимодействие, а не чрез изключване.