/Поглед.инфо/ На нашата улица имаше един милиционерски старшина, който се грижеше за реда в квартала. Викахме му Малкия Мук, защото беше много дребен. Веднъж си спомням, че Малкият Мук гонеше някакъв хулиган, който се криеше по вътрешните дворове на квартала. А ние, децата, тичахме след него и викахме. Ще напомня, че става дума за началото на 50-те години и провиненията на тогавашния хулиган сравнени с агресията на някои днешни ученици са просто смешни. Обаче когато не гонеше хулигани Малкият Мук се разхождаше по улиците, внимателно наблюдаваше дали някъде няма нарушители на реда и сякаш казваше: „Внимавайте! Виждам ви!“. Всъщност, това беше зоркият поглед на властта. Ние, децата, не се страхувахме от него, но възрастните доста сериозно се оглеждаха като го видеха. Защото по онова време милицията първо арестуваше, а после обясняваше защо.
По същото това време когато пътуването в чужбина ставаше по особени правила съществуваше един инструмент, с който някои си служеха без отчетно. Ако някой от специалните паспортни служба ти имаше зъб, той трябваше само да премести твоя международен паспорт от шкафа с документи „разрешено“ в шкафа с документи „не се разрешава“. Никой не искаше обяснение защо се прави това. Попаднеш ли в лошия шкаф – никой не можеше да ти даде разрешение за пътуване. Такава беше силата на бюрокрацията, която действаше без да дава обяснение на гражданите.
Спомних си за онези времена защото през последните няколко месеца управляващите ни заринаха с купища закони, които непрекъснато се променят, прекрояват или просто отпадат с цел подобряване (неясно по какви критерии). Като резултат ние, гражданите, се чувстваме непрекъснато подозрително смачкани от неясните правила на тези закони, които непрекъснато ни забраняват нещо. Вместо да ни облекчи както изисква демокрацията и XXIв, държавата с тези закони неспирно ни дебне да сгрешим и сякаш отново зад законите поглежда зоркото око на старшината и ни предупреждава- внимавайте какво правите! Вярно е, че в затвора сега няма да те хвърлят просто така, но да ти заведат дело, да ти пратят поредица от проверки или да те обвинят без доказателства както показват последните разкрития по живота и смъртта на някои нотариуси- това може да стане. Затова внимавайте и не се пречкайте на нашите закони- сякаш казват управляващите- ние ще решим кога да ги използваме, а кога да ги поправяме.
Ето, вече се оказа че 87% от обвинените във взимане на наркотици шофьори били невинни! Ако наистина е така, представяте ли си каква лавина от съдебни дела срещу държавата ще поведат те! И накрая ние ще плащаме наказанието! Впрочем, по въведените с този закон промени ВСС казва, че „коментираните промени в закона са произволни, хаотични, противоречащи на самата юридическа негова същност, като чрез тях са въведени мерки, оставащи извън стандартите на наказателното право, на Наказателният кодекс и на Конституцията. Те посочват, че промените изправят съдилищата пред промени в тяхната правораздавателна дейност.“ Има ли нужда от по-подробна оценка на приетия от НС закон?
Съдът отмени запора върху имущество на В.Божков на стойност 20млн лв. Сигурен съм, че съдебните разноски по делото ще ги плаща държавата, т.е. ние с вас. Без да имаме вина затова, че някои магистрати и прокурори някога са имали глупостта да изпълняват политически поръчки. Разбира се, за наша сметка!
Или един иначе величествен закон – срещу незаконното строителство. И не въобще незаконното строителство, а срещу един паметник на това строителство по средата на държавата, една недовършена магистрала. Ако използваме сравнението на поета ще кажем, че това е паметник неръкотворен. Който, за съжаление, струва над половин милиард на държавата. И представете си, най-големите юридически умове на страната (предполага се в Парламента!) се събират и създават закона. Но, оказа се че пак не е както трябва. Оттеглят го за по-добри времена. А това, че някакъв мъж междувременно изтеглил петдесет милиона от една малка банка в провинцията, сложил ги в торба и си заминал- това е от друга опера, това никого не вълнува, то няма нищо общо с този закон и с тази магистрала. Задачата е да се създаде мащабен закон, не да се гони дребната риба!
Или друг случай – въпреки масовото недоволство на гражданите нов гигантски небостъргач ще изникне в София. И както предупреди един експерт – недейте да съдите фирмата, защото държавата ще плаща неустойки. Всичко е много, ама много законно! Друг въпрос е защо най-добрите експерти юристи (предполага се в общината) са допуснали този проект който явно се разминава с мнението на гражданите да бъде толкова, ама толкова законен. И отново, като ни предупреждават да не пипаме въпросния небостъргач, аз съзирам зоркото око на старшината, което дебне някъде около нас да не би да направим фатална грешка и да започнем протести и спиране на този толкова важен за властта строеж.
Ами новият закон за крайбрежието- той не е ли подобно недоразумение. Разбрах, от блесналия поглед на един министър, че този път те ще спечелят, няма начин да не спечелят. Кои са ТЕ и срещу кого ще спечелят не стана ясно. Може би срещу хилядите граждани, на които въпросният закон ще отнеме земите без обяснение и без да им предложи нищо в замяна. Както между другото, вметна министърът, тепърва ще мислим как ще ги компенсираме, но това е сложна тема. Значи излиза, че да вземеш земите на хората не е сложно, а да помислиш преди това как да направиш така, че да ги компенсираш е сложно. Защо? Ако господата управляващи искат да национализират частни земи, те могат да го направят като ги заплатят по пазарни цени. Все пак живеем в пазарна икономика! Не може в рамките на двайсет години едни земи ту да се връщат, ту да се изкарват от поземления фонд, ту след това отново да се вкарват в него, а сега да се национализират. Да не говорим за факта, че в този казус си противоречат със страшна сила Законът за устройство на територията, Законът за защита на черноморското крайбрежие и Законът за защита на земеделските земи. Който може да се оправи в междузаконовите отношения- да не влиза в НС, там с това не се занимават! Там по-скоро създават споменатите проблеми.
Специално за терена до Корал, община Царево, за изкупуване на тези земи от държавата по груби преценки на местната власт трябва да се дадат десетки милиони! Нека господата Петков, Борисов, Иванов и Пеевски (вносителите на закона- по реда на подписите) да решат кой точно ще плаща този масраф. Последно се чу, че държавата милостиво ще прехвърли на общината задачата да се оправя с гражданите. Аз мисля, че не е редно да се плаща от народните пари за да си задоволят някои политици желанията за изчистване на „зеления“ имидж. Но преди да зададем въпроса отново с гърба си усещам зоркото око на старшината, което ни предупреждава да не се занимаваме с този закон, защото управляващите казаха, че няма да отстъпят и непременно ще победят. Кой пил, кой плакал- вие внимавайте!
Много подобни асоциации ми навежда и законът за електронните рецепти. Колко време оттогава, а все още по някои аптеки чувам реплики от рода на: „ Пак говорете с вашия лекар, нека да ви напише правилна рецепта!“ Кой решава какви да бъдат рецептите, защо е толкова сложно и личните лекари не могат вече месеци да усвоят тези правила, защо Министерството първо издаде закон, а след това започна да го съобразява с дигиталната реалност у нас- отново никой не отговаря.
Въпросът на въпросите е защо тези и много други закони се предлагат и приемат против интересите на гражданите. Или по-точно- първо се приемат, а после започва тяхното неустойчиво нагаждане към реалността. Само да напомня, че законите трябва да се създават за да облекчават живота на гражданите и да помагат на тези, които си плащат данъците и спазват законите. Защо много често тези закони просто пречат на нормалния живот- за мене това е неясно! Защо трябва при всяка поправка на вече утвърден закон гражданите да треперят и трескаво да търсят съвети на юристи дали няма да пострадат от новите промени. Което много често става! Нима стотиците юристи, които държавата обучава не са достатъчни така, че да бъдат създавани добри закони, които да издържат поне по две десетилетия? Ще напомня като гражданин (без да съм експерт и да анализирам!) че някои закони за последните години са променяни 27 пъти (закон за обществените поръчки) , 48 пъти (гражданско-процесуален кодекс) и дори 106 пъти (НК- от 1989 до сега). Примери много! А нещастният изборен кодекс така и не може да попадне на подходяща почва и да даде здрав плод вече години наред. Май пак му готвят промяна! И вместо уважаемите депутати да се извинят генерално на българския народ за този хаос в законите, те се заканват от екраните на телевизията и подозрително ни гледат като Малкият Мук.
Нима никой не съзнава, че честата промяна на законите не само вгорчава живота на българите, но ще прогони от държавата и последния инвеститор без значение колко ниски са заплатите и данъците. Кой нормален бизнесмен би вложил пари в държава, в която законите се променят по-често от времето в планината през април. Въпрос без отговор.
И сега за това, за което става дума. Моето обръщение е не толкова към политиците, а към редовите граждани. Искате ли да живеете пак под зоркия поглед на старшината и непрекъснато да се страхувате, че поредната поправка на поредното изменение в закона ще ви накара да се страхувате за своите граждански прави, за своя бизнес, за своите имоти, за своите права на автомобилисти и пешеходци, за презастрояването на градовете, за унищожаването на градинките, за ежедневните лекарства и т.н. и т.н.
Аз не искам. А вие трябва да решите, защото идват избори.