/Поглед.инфо/ Някога, в ранните години на социализма, имаше един лозунг, който гласеше : „ помни 9 юни, пази 9 септември”. Това не бе лозунг само на комунистите, а на целия народ, с които две дати е драматично свързана неговата съдба.

След това, по времето на развития социализъм той поизчезна от общественото полезрение. Тогава трябваше да се решават актуалните всекидневни проблеми. Бъдещето бе оставено на обществената закономерна неизбежност - то щеше така или иначе да дойде и щеше да бъде такова, каквото си го представяхме.

…А миналото? То бе сложено във фризера на рубриката „Било, каквото било”.

Днес сигурно все още има някои , които помнят тези неща и те ще си спомнят за кървавия военнофашистки преврат, извършен от обединените сили на българската буржоазия на 9 юни 1923 г.. Повечето ни съвременници нямат нагласата да помнят каквото и да е , което не ги интересуват. Но има и такива, които енергично и последователно фалшифицират историята на изпадналия в будна кома български народ.

Именно за него со предназначени тези редове.

* * *

В ранните часове на 9 юни 1923 година в София бе извършен държавен преврат. Свалено бе правителството на законно избрания само преди 20 дни премиер Ал. Стамболийски. С подписа на тогавашния млад монарх бе назначен кабинет, оглавен от бившия социалдемократ и тогавашен професор в Софийския университет Ал.Цанков. В продължение на 10-на дни страната бе залята от кървава вълна. По списък бяха ликвидирани водещи дейци на БЗНС. Арестувани бяха десетки. А действащият лидер на управляващата партия – А.Стамболийски бе зверски убит.

С този преврат бе ознаменувана първата решителна проява на българския фашизъм; той бе първото негово упражнение в масов терор.

С този преврат бе сложен край на първата държава на народната демокрация в България. Родена от Войнишкото въстание през есента на 1918 г. , с развитието си до деветоюнския преврат тя показа, че българската буржоазия е изчерпала своя градивен потенциал и е престанала да играе каквато и да е положителна роля в българската история. Между нея и народът повече не можеше

* * *

Същността на такова повратно обществено събитие като деветоюнският военнофашистки преврат не може да бъде определена, ако не се отбележат действащите факторите, довели до него. А те носят особеностите на третата българска държава. Социално-класовата структура на българското общество в края на ХIХ век не се отличава съществено от тази на освободените преди това съседни страни.

Тази прослойка от българското общество, която с доста условности можем да наречем буржоазия изиграва изключително прогресивна роля за възкресението на българската държавност. Със своята енергична и всеотдайна дейност за църковна независимост и висока образованост на младите поколения тя неусетно създава и обществено-политическата структура на бъдещата държава, чийто концентриран израз бе Търновската конституция, пропита от народно-демократичен дух. Точно този дух, който и скрито , и явно не харесваше нито на Александър Батенберг, нито на Фердинанд Сакскобургготски.

В продължение на три десетилетия българският политически елит , с малки изключения, отстояваше ограниченията, които Търновската конституция налагаше на монарха , за да не се допусне негов личен режим.,”

Този елит, въпреки неговото разделение по линията „русофили-русофоби, успяваше две десетилетия да укротява авторитарните въжделения на княз Фердинанд. В най-голяма степен това се дължеше на икономическите успехи на българската буржоазия - до Първата световна война България бе най-развитата страна на Балканите.

Но напредъка на капитализма бе съпроводен с неотстранимите му тогава недъзи – експлоатацията, растящото социално-класово неравенство и бедността.

А това правеше неизбежна появата на партиите на трудовите хора – социалистите и земеделците. В началото на ХХ век към фронтът на двете фракции на буржоазния политически елит се прибави нов фронт, създаден от партиите на народа.

Връхна точка на политическия възход на българската буржоазия бе обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. А избухналата след четири години Балканска война бе последна проява на пълно съвпадение интересите и въжделенията на народа и „неговата” буржоазия. След това бавно, но сигурно започна да се задълбочава отчуждението между тях, превърнало се през летните месеци на 1923 г. в яростна кървава вражда.

* * *

От обявяването на независимостта спечелиха всички – най-малко трудовите хора, повече буржоазията, но най-много монархът - княз Фердинанд, койтовече добиваше правото да се нарича цар…. Така, трийсет години след Освобождението българската държава вече имаше статут на самостоятелен международноправен субект.

Сега предстоеше тези промени да се узаконят. Според Търновската конституция това можеше да стори само Велико народно събрание и то бе свикано на 9 юни 1911 г. и заседава точно един месец – до 9 юли.

Но кое накара княз Фердинанд, известен с колосалните си суета и амбиции да чака почти три години преди да стане цар, си остава загадка.

За този кратък срок в Търновската конституция са нанесени много и съществени промени, от които най-важни, дори съдбоносни за България са две поправки .

Едната се отнася до член 24 § 5 и урежда процедурата по наследяването на трона. Интересен е мотивът на тази промяна: „ създаване на царстваща династия на цар Фердинанд”. Което означава увековечаване на Кобурките в България.

И все пак, дори така поправен , този текст не осигурява автоматичното наследяване на монарха, при абдикация или смърт, от неговия син...

Другата промяна е на чл. 17, даващ изключителни права на монарха да сключва тайни международни договори и заеми от чужди банки без знанието на Народното събрание и Министерския съвет.

С тези промените депутатите на V ВНС направиха последен опит да избегнат личния режим на цар Фердинанд, но след две десетилетия борба Кобургът създаде своя дворцова камарила, чрез която доведе българската държава до две национални катастрофи.

Българската буржоазна политическа върхушка изпадаше във все по-голяма зависимост от двореца. Поднови се старото противопоставяне на русофили и русофоби. Смият цар Фердинанд все по-открито се проявяваше като германски агент. С присъщото му високомерие иковарство той морално ерозира българската буржоазия , особено набиращата сила прогерманска част от нея .

След бляскавите победи на българската армия през Балканската война. Самозабравилият се Кобург пропиля тези победи, обезсмисли десетките хиляди жертви на обхванатият от благороден ентусиазъм български народ. Вследствие на бездарната си еднолична политика цар Фердинанд прикачи България към колесницата на кайзерова Германия и фактически уби българския национален идеал, очертан от Русия със Санстефанския предварителен мирен договор. Безумната Междусъюзническа война предшестваше предварително обречения съюз на България с Централните сили. А с въвличането на България в Първата световна война доведе страната до разгром, а народа до невиждана дотогава бедност и разорение на народа. Това съвсем естествено до разпадането на фронта, до Войнишкото въстание и абдикацията на цар Фердинанд. С това бе дадено началото на българска гражданска война, която ту затихваше, ту се разгаряше, но не спря цели тридесетгодишна.

* * *

Войнишкото въстание от септември 1918 г. бе жестоко потушено. Юнкерите от военното училище, подкрепени от немски части избиваха измъчените български войници, геройски защитаващи Отечеството кръгли три години при ужасяващи условия. Това доведе до два взаимно изключващи се резултата : абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1018 г., последвано от заемането на трона от синът му Борис - един акт с много спорна легитимност, която влияеше върху неговото поведение до самата му смърт през август ,943 година..

В същото време , въпреки разгрома на Войнишкото въстание неговите ръководители А.Стамболийски и Райко Даскалов действаха за установяването на власт на БЗНС, т.е. власт на народа. На състоялите се на 17 август 1919 г. избори за 18-то Обикновено народно събрание БЗНС получи 77 мандата и стана първа политическа сила в страната. Следваше ги създадената през пролетта Българска комунистическа партия / тесни социалисти/ с 27 депутати.

По парламентарен път в страната се установяваше народнодемократична власт, въпреки че в парламента имаше 6 буржоазни партии, три от които подчертано русофилски.

България живееше в пределно политическо напрежение. В края на ноември бе подписан злощастният, грабителски Ньойски мерен договор .

Народното недоволство от престъпната политика на буржоазията довела до двете национални катастрофи набираше страховита сила. На 28 март1920 г. бяха проведени избори за19-то Обикновено народно събрание с още по убедителна победа на левите народни сили : БЗНС спечели 110 мандата, БКП /т.с./- 50 .Всички останали 14 партии получаваха общо 71 депутати.

БЗНС нямаше парламентарно мнозинство, но заедно с комунистите можеше да състави стабилно правителство. Но комунистите плащаха данък на някои отживели времето си догми за „лишеното от революционен дух селячество с неговия дребнобуржоазен манталитет”...

След тригодишно управление на БЗНС , при което бяха гласувани множество закони, доказващи народнодемократичния характер на неговата власт на 22 април 1923 г. бяха проведени избори за 20-то ОНС.

Победата на БЗНС бе абсолютна – 212 мандата; БКП /т.с./ - 16. Или общо – 228 депутати. Освен тези две партии имаше само още две - отскоро формирана буржоазна коалиция , наречена Конституционен блок с всичко на всичко 15 депутати и БРСДП /ш.с/ с двама депутати.. Сякаш буржоазната демокрация безвъзвратно си отиваше и на нейно място идваше новата,народнатадемокрация.

* * *

Българската буржоазия, която пропиля националния идеал, подчинявайки се на един безроден циник и развратник, бе в паника. Застрашено бе не само престъпното ѝ богатство, но и животът им – през ноември 1922 година с референдум нейните главни политически представители бяха подведени под съдебна отговорност за престъпленията си спрямо нацията.

Това положение бе нетърпимо за буржоазията, защото тя знаеше какво ѝ готви БЗНС. То бе нетърпимо и за Борис Сакскобугготси, с неговата спорна царска титла. В обществото се носеше мълвата, че Ал. Стамболийски готви републиканска конституция. Време за губене нямаше.Трябваше да се действа бързо и решително. Русофилите и русофобите загърбиха своите стари вражди и се обединиха в единен фронт . Те приеха младия Кобург за свой вожд и застанаха зад него – всички против БЗНС, показвайки на какво са способни щом техните интереси се заплашени..Само комунистите на бха против, но не бяха и за БЗНС. Те бяха неутрални !

Така, в ранните часове на 9 юни превратът бе извършен. Действащите сили на Народния сговор и Конституционния блок, съставен от Демократическата партия, Обединената народно-прогресивна партия и Радикалдемократите. Военният съюз бе въоръжената сила на преврата, а ВМРО осигуряваше контингента на поръчковите убийци-садисти. След Междусъюзническата война тази някога славна националноосвободителна армия се бе превърнала в Преторианска гвардия на дворец, в криминална структура от закоравели убийци.

* * *

След преврата последваха въстания, още един преврат, бял и червен терор, които забравихме. И една славна дата на народния триумф – 9 септември 1944 г- която не опазихме.

Затова сега сме там, където сме !