/Поглед.инфо/ Един от основните критерии за национална катастрофа е размерът на загуба на територия и население. България преживява три големи национални катастрофи – в резултат на Балканските войни, в резултат на Първата световна война и в резултат на прехода към неолиберален капитализъм след 1989 г., при който нямаме традиционно военно поражение, но бе извършен така варварски и престъпно, че размерът на загубите и катастрофата е по-голям отколкото при първите две национални катастрофи.
Първата национална катастрофа обхваща последиците за България от Балканските войни (1912-1913 г.). България търпи провал в усилията за национално обединение. С Букурещкия (28 юли) и Цариградския (16 септември) 1913 г. договор са изгубени голяма част от възстановените през Първата балканска война територии, както и Южна Добруджа. Остават запазени малка част от Македония (Пиринския край) и излаз на Егейско море (Беломорска Тракия). Последиците от провала са трагични – над 400 000 убити, ранени и умрели от болести и повече от 100 000 военнопленници, които са задържани от победителите като заложници за 3 години.
Икономическите и финансовите загуби се изчисляват на около 2 млрд. лева. Близо 1 млн. българи остават в земи, завладени от бившите съюзници Сърбия и Гърция. Там те са подложени на жестока етническа дискриминация. В България намират убежище половин милион наши сънародници – бежанци от Македония, Тракия и Мала Азия.
Втората национална катастрофа – 1918 г., е в резултат от участието на България в Първата световна война (1914-1918 г.) и претърпяното в нея поражение. България е окупирана от френски, английски и италиански войски, които трябва да издържа. В страната настава стопанска разруха. Голяма част от промишлените предприятия не действат поради липса на суровини, работна ръка и материали. Обработваемата земя пустее – няма мъжка работна сила и добитък. Цените растат, шири се спекула. Не достигат стоки от първа необходимост. След Солунското примирие (1918 г.) у нас са настанени френски, английски и италиански военни части, които България трябва да осигурява за своя сметка с продоволствие, транспорт и въглища. Запазени са военното положение и цензурата.
Националната катастрофа става пълна след подписването на Ньойския мирен договор (1919 г.). България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини (Струмишко, Босилеградско, Царибродско и села в Трънско и Кулско), както и Западна Тракия. Царството трябва да изплати тежки репарации в размер на 2.25 млрд. зл. франка, равняващи се на 27.5 млрд. лева или 20% от националното богатство към онова време, в срок от 37 години на Гърция, Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и Румъния. България е задължена да разпусне редовната си наборна армия и може да организира само наемна войска, която заедно с полицията и граничната стража да не надхвърля 33 000 души. Цялостният живот в страната е затруднен и от десетките хиляди бежанци, които идват от останалите извън царството територии. Мизеруват и семействата на загиналите, ранените и пленените във войната.
В Третата национална катастрофа, започнала с прехода към глобализиран неолиберален капитализъм след 10 ноември 1989 г. и продължаваща и сега, се стигна до над 150 млрд. щ. дол. загуби от престъпната приватизация и тоталното разграбване на българското народно стопанство. Нямаме убити на бойното поле, но имаме човешки загуби по-големи от всяка от двете национални катастрофи досега. Няма унищожено национално богатство в резултат на бомби и пушки, но мащабите на унищоженото и разграбено национално богатство са по-големи от всякога в нашата история. Ликвидирана бе държавната система за безплатно образование и здравеопазване. Към 2017 г. училищата у нас бяха 2456 – със 100 по-малко от 1885 г., когато държавата е с три милиона население. Шири се организирана престъпност, търговия с плът, наркотици, трафик на хора. Мафията се срасна с държавата. В края на юли м. г. председателят на Агенцията за българите в чужбина потвърди, че по различни причини след 1989 г. напусналите България са между 2.7 и 3.5 млн. души. Реално населението в страната е малко над 6 млн. души. Обществената сигурност и спокойствието на гражданите са проблемни. Армията е свита до 34 000 души. Войниците в нея са под 15 000. Отбранителната способност на държавата е минимална. България съществува без национална кауза! Демографският срив е ужасяващ!
Държавата няма съюзници, които не на думи, а реално да гарантират нейната териториална цялост в случай на агресия от юг – Уставът на НАТО не позволява намеса в случай на конфликт между страни-членки. Български военни миротворци гинат по света за чужд интерес и за сметка на националния бюджет. Издържаме чужди военни бази на наша територия и пълним офшорните сметки на големите транснационални компании. Привидно животът на хората стана по-разнообразен, строят се пътища, метро. Роят се молове на известни световни вериги – пълни със стоки. Хвърчат лъскави коли. Мобилните телефони са навред. Това, обаче е „фасадното“ впечатление. Вътре, в българския дом нещата са плачевни. КНСБ публикува данни, че към май т. г. над 70% от домакинствата в страната са с общ доход под необходимите средства за издръжка за живот. Деветдесет процента от пенсионерите мизерстват и са на ръба на оцеляване. Държавната администрация и властта работят с нисък коефициент на полезно действие. Техните усилия не са насочени към цялостно решаване на проблемите, а към тяхното замазване и отлагане за следващ управленски цикъл.
В 2018 г. вече сме свидетели на пълно подчиняване на българския политически и стопански живот на интересите на САЩ, ЕС и НАТО. Фразата на лидерът на ГЕРБ – „вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ е опит да се профанизират и прикрият фактите за започнатия от негови предшественици премиери и шефове на партии и коалиции и продължен от него самия курс за обедняване и лумпенизиране на народа, за концентрация на стопанските и партийни мощности в ръцете на няколкостотин души, за окончателно налагане на фасадна либерална демокрация. Подлизурството и слагачеството на българските политици далеч надхвърлят изискванията на новите ни съюзници. Анализ на решенията на държавните органи, по внушения и предложения на българските политици и чиновници, които по принцип са длъжни да работят за интересите на собствената си държава, показва колко пагубни са те всъщност за българското национално стопанство и за обществения живот във всички сфери – от енергетиката, промишлеността и селското стопанство до външната политика, образованието, здравеопазването, сигурността и морала на българина. Водещите партии станаха генератори на корупция с т. нар. квотен принцип, който узаконява тяхната намеса в дейността на призваната да бъде независима съдебна власт. От тук и видната за всеки гражданин формула – колкото по-високо си и колкото повече откраднеш – толкова по-недосегаем ставаш за българското правосъдие. В квотния инкубатор за корупция са включени и структури на народното събрание, президентството и държавния апарат. Хора от прокуратурата, следствието, МВР, разузнавателните и контраразузнавателните служби забогатяват благодарение на услуги, които оказват на „приятели“ от сивата икономика и престъпния свят. Български и чуждестранни медии от години коментират свързаност на заместник-министри, на министри – дори на министър-председатели със спекулативни сделки по приватизация, обществени поръчки и договори с електроенергия. Става дума и за наркотърговия, трафик на хора, проституция и контрабанда на оръжие, горива и цигари. В държавните структури бяха създадени политически кабинети, за да може всичко да бъде под контрола на съответната управляваща партия или коалиция. Администрацията нарастна с 10 000 души. Въпреки постоянната критика от ЕС по повод голямата корупция в България, властта не предприема никакви съществени мерки. Народът очаква реформи, които едва ли ще се случат в близките години. Освен ако нови сили, необременени от миналото не пометат по законен начин днешните политикани, които убиват държавата.
След 10 ноември 1989 г. и до днес българското население е обект на тотално икономическо насилие по всички „правила“ и методи на хищническото натрупване на капитал чрез отнемане на собственост и драстично налагане на социално неравенство. По същество новата политическа класа – властта, криминализира всички сфери на човешкото съществуване в Република България. Тя прие Конституция и последващи закони, които позволяват демагогстване, безстопанственост и безотговорност. В Конституцията не се акцентира върху социален характер на държавата. Всяко поредно Народно събрание допълва юридическата уредба на страната по вкуса на лобитата, които обслужват едрия и спекулативния капитал, в т. ч. престъпни групировки и самите партии в парламента. От немай-къде се гласуват и закони, засягащи интересите на населението, но те са крайно недостатъчни, необхватни и не решават трайно неговите проблеми. Вече 29 години властта не работи пълноценно за гражданите, с предимство обслужва интересите на чужди корпорации и местна полумафиотска политико-икономическа прослойка, която доограбва България.
На всичкото отгоре вината и отговорностите за катастрофалното положение на държавата периодично се прехвърлят върху някакво „тежко комунистически наследство“ и Държавна сигурност, която впрочем бе заличена със закон в далечната 1991 г. Целта на тези нагли манипулации е неизменна – да се прикриват престъпленията през последните 29 години, да се стигне до „спасителния“ срок на давност за тяхното извършване, да се запази съществуващото статукво – зад завесата и под чадъра на глобалните и регионалните интереси на САЩ, ЕС и НАТО, без които България била обречена на смърт. Резултататът е виден – държавата е вече полумъртва!
Откъс от „Измамата. Турският въпрос и държавната сигурност“ – книга втора, представена неотдавна.