/Поглед.инфо/ Не разбирам защо министърът се огъна пред субективното мнение на трима-четирима неспециалисти, а не слуша професионалистите историци, казва един от авторите на учебника на издателство "Просвета"

"Критиците ни са необективни, твърде претенциозни и твърде едностранчиво четат историята."

- Проф. Огнянов, има ли политическа акция и натиск в новите учебници по история за Х клас да се представи само като престъпен периодът на социализма?

- Има политизация в цялата тази история, тъй като не е възможно да бъде отразено в учебника всичко, което се иска. Има безспорни факти, които в учебниците са включени. Навсякъде пише например, че има Държавна сигурност, че е подчинена на Политбюро, на Тодор Живков и т.н. Искат да има броя на убитите, но никой не е доказал колко са те, казват от 18 до 30 хиляди, но това са също числа, които не са доказани. Мисля, че всичко това, което ни се предлага да включим, то просто очерня и представя в една твърде негативна светлина цялото развитие на България в този период. Твърденията  за фалити също са пресилени - тези фалити никой не ги е усетил и те не са дали отражение върху страната, тя нито е загинала, нито е спряла развитието си. Много антикомунизъм има в цялата тази атака, твърде пристрастно и едностранчиво би изглеждала историята, ако всичко това бъде написано. Трябва да се има предвид и обемът на учебника, аз например три пъти съкращавах уроците. В предишния учебник на "Просвета" те бяха 5-6 стандартни страници, а сега станаха наполовина. В две страници нито можеш събитията да отразиш, нито някакъв анализ да направиш. Но такива бяха условията, които ни бяха поставени от издателствата.

- Защо след като петте учебника са одобрени вече на всички инстанции на оценяването в МОН и от учителите, двама души неспециалисти - журналистът Христо Христов и кандидатът на археологическите науки Евелина Келбечева, ви нападнаха и се поде кампания, а министърът ви предписа да включите техните искания?

- Не знам министърът защо се огъна и защо зае такава позиция, че няма да подпише и да издаде учебниците. Обадиха ми се от издателството "Просвета" и с редакторката съгласувахме някои неща - те просто са принудени, защото министърът такова условие им е поставил.

- Един от атакуващите каза, че "комунизмът" трябва да бъде представен само като престъпен и - нищо положително. Това е изкривена представа, не е исторически подход.

- Така не може. Учебникът не отразява само политическата област, в нея безспорно има нарушения, извращения, особено в периода до 1956 г. Знаем при Червенков кампанията и срещу вътрешната опозиция в партията, срещу "вътрешния враг" и т.н. Слушам тези дни Антон Тодоров - той иска да каже, че изобщо няма икономика в България, което никак не е вярно. Тя има своите дефекти, но икономиката има безспорни завоевания във всички области, които се опитват да докажат, че ги няма - машиностроене, химическа промишленост и т.н. Не може да не бъдат отразени и другите области - наука, изкуство, култура, където има безспорни завоевания и трябва да си много черноглед и яростен антикомунист, за да не ги признаеш. Има обективни процеси на развитие, които няма как да бъдат отречени. Същото е за социалната политика - много им се иска да я няма. Но тя има също безспорни завоевания и още в онези години тази социална политика принуди някои западни страни да възприемат много неща от нея и при по-високото им икономическо развитие там се чувстват повече резултатите. Имаме политика в образованието, в здравеопазването, която беше призната в цял свят и даде у нас безспорни резултати. Същото се отнася и до външната политика, така че не може да се гледа така едностранчиво на историята. Тя не е само черно или бяло, има и грешки, има и залитания, но в крайна сметка България е имала в този период едно нормално развитие в условията, в които е съществувала.

- Като чете човек самата учебна програма, която следват учебниците, излиза, че до 1944 г. няма особени престъпления, няма погроми, няма лагери, няма я партизанската съпротива, няма антиеврейско законодателство, а после идва социализмът и изведнъж започват зверствата.

- То оттам тръгна, защото тези гласовити лица, които не са и специалисти - от Келбечева, Христов и Лъчезар Стоянов от НБУ, тръгна цялата работа. Те фактически наложиха тази програма в този й вид и въпреки всичко министерството я прие. И ние, всички автори, се съобразихме с термините, които са въведени за всеки период. Така че тази дискусия и тогава беше доколко е професионално всичко това да го има в учебника по този начин. За мен това са крайни възгледи и не разбирам защо министерството, оттам и издателствата се вслушват в гласа на трима-четирима души, които настояват за такива промени, а не на академичната общност, която по друг начин осмисля историята. В нея са специалистите, а тези хора минали, открили някой факт в архивите и - хайде да го има. Но има стотици други факти, които показват съвсем други неща. И именно ние сме тези, които най-добре познаваме и фактологията, и характеристиките на всеки период. Критиците говорят срещу нас, но не ние, а именно те изкривяват историята. Необективни, твърде претенциозни и твърде едностранчиво виждат историята и развитието на България.

- Как приемате факта, че според новия учебен план задължителното изучаване на история приключва в Х клас? Учениците масово ще останат с това, което научат до Х клас.

- Първо, това, че цялата българска история е вместена в един клас и всъщност учителите не стигат до този период, който някои толкова настояват да се изучава. Приказват, че сега едва ли не за първи път е включен периодът 1944-1989 г. Това не е вярно, аз съм автор от 1996 г. - винаги е имало в учебника няколко урока за периода до наши дни. Друг е въпросът, че в кандидатстудентските изпити бе възприето въпросите да са от периодите до Втората световна война. То е защото учители и ученици никога не смогват да стигнат до съвременната история. Много се съмнявам, че и сега в този обем целият учебен материал може да мине. Това е изключително голям обем и не е възможно да се налагат нови изисквания още нови неща да се вкарват в учебниците. Категорично не би трябвало задължителното изучаване на историята да приключва в Х клас. Младите хора, които ще продължат в университетите, за последните две години на гимназията ще забравят този материал и след това все едно че тръгват от началото. За останалите младежи, които няма да продължат обучението си, да не говорим, те нищо няма да знаят.   

* Любомир Огнянов е pоден е на 25 май 1941 г. в село Брезе, Девинско. Завършва история в Софийския университет, където след това преподава. Работи главно в областта на най-новата история на България. През 1976 г. защитава докторат, а от 1989 г. е доктор на историческите науки. Той е сред авторите на един от петте нови учебника по история за Х клас - на издателство "Просвета".


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели