/Поглед.инфо/ Наистина бях втрещен от факта, че толкова много хора ми се обадиха по телефона, а много други непознати просто ме поздравяваха на улицата след текста ми по повод смъртта на Шарл Азнавур, който бил публикуван и в някакъв вестник, не знам кой, наистина - "Бохемски живот - това вече не е възможно (Шарл Азнавур, Бог да го прости)"!...
Не знам дали е редно, защото не съм питал моите приятели, но поемам риска да споделя и да кажа, че въпреки всичко, въпреки 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на нашия творчески и приятелски кръг, това е възможно, Бохемският живот е възможен дори и в рамките на всеобщата нищета, не само българската, разбира се!...
Снощи се събрахме пак, този приятелски кръг, спазвайки многогодишната традиция - проф. Дончо Градев - доайенът на българската социална психология, проф. Павел Александров - доайенът на българската психология изобщо и съпругата му доц. Тинка Митева, проф. Ваня Матанова - безспорното гуру на българската клинична психология, проф. Клавдия Сапунджиева - уникален социален учен, проф. Сашо Маринов - блестящ анализатор и теоретик на политическата действителност, проф. Соня Карабельова, която вкара в Университета модерната магистърска програма "Психология на здравето", а също и ние двамата - моята любима доц. Мая Чолакова и моя милост! Събрахме се на традиционното ни място при наш приятел , в неговото заведение! Почти като в студентските години, ако някой си ги спомня - годините, в които любовта и творчеството бяха най-важни, а всяко бъдещо творческо намерение беше обсъждано с невиждано въодушевление!...
Снощи празнувахме втората ни колективна монография: "Поглед пред себе си - личните мрежи на общуването", която предстои да излезе тези дни, след първата: "Другите в биографията на личността" (2016), а също и моята книга: "Критическата психология на българската история", която вече излезе, а и трите издадени от нашето Университетско издателство "Св. Климент Охридски"! Освен това, обсъждахме и следващата ни обща книга: "Загубата на личната автономия", спрямо която всеки споделяше собствените си намерения какво точно да напише в своята глава! Може би малко прекалихме с търпението на нашия домакин , но той ни изтърпя стоически - все пак си ни знаеше, че възрастни хора като нас се държат като студенти?!... Сиреч онзи, Бохемският живот, за който пееше и Шарл Азнавур...
Все си мисля, че този наш приятелски кръг не е изключение, че такива има и в други градове на България, че такива има също така в Берлин и други градове на Германия, че такива има в Париж и други градове на Франция, че такива има във всички европейски столици и други градове на техните страни, че такива има дори във Вашингтон и други градове на САЩ, че такива има в Москва и други градове на Русия, и т.н.!...
Въобще не искам да кажа, че българското и останалите общества трябва да знаят за съществуването на подобни интелектуални приятелски кръгове, още по-малко да се съобразяват с техните оценки, пророчества и рецепти за бъдещето!...
Искам просто да споделя, че любовта, приятелството, идеализмът и желанието за творчество, тоест Бохемският живот, са възможни и до края на всеки един конкретен живот, за който те, а не парите и богатството са единственият смисъл!...
За съжаление, подобно метафизично успокоение от личното пребиваване на този свят, по необходимост ограничено от смъртта, едва ли е възможно да бъде промислено въобще, не само от "елити", но и от "народи", поради което тъкмо страданието е иманентна характеристика на цялата бивша християнска цивилизация, на двете Европи - бившата католическо/протестантска и възраждащата се православна!... Парадоксът, уникалният парадокс в случая е, че страданието се облича във въобразените одежди на нормалността и щастието, които няма как да скрият възпроизвеждащата се драма на всяко отделно съществуване в отчуждените от себе си България и Европейски съюз?...
Но това е друга, съвсем друга тема!...
Тук исках само да подчертая отново, че любовта, приятелството и онзи непомерен повик за творчество, образуващи Бохемския живот, са най-важните смислообразуващи компоненти на щастието, на щастието от самото ни съществуване!... И нищо повече или по-малко...
Ако някога разберете какво ви говоря, то това ще е предпоставката за нашето лично и на държавата ни успокоение!...
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!...