/Поглед.инфо/ Някои политически сили нямат интерес от стабилизацията на страната, защото нямат достатъчно експертен капацитет, а в спокойна обстановка няма какво да правят.

"Печатат пари!"

Обявеното решение за печат на 60 милиона банкноти е чисто техническо упражнение, което бе изведено като голяма новина. Причините за тази необходимост са технически и не са свързани нито с валутния борд, нито с инфлация или промяна на валутните курсове и пропорции. Тази техническа операция бе изведена по начин, който кара хората да се притесняват, виждайки заглавия от типа "Печатат пари!" с големи букви на първа страница.

По закон има три възможности Българската народна банка да печата пари. На първо място, това е въпросът с директната подмяна на стари банкноти с нови. Банкнотите се износват и това представлява амбалаж, макар и по-специален. Втората причина е недостиг на кеш поради промяна в предпочитанията на хората от електронни безналични пари да минат към банкноти. В този случай на практика вадиш от единия джоб и слагаш в другия, но сумата, която се управлява като парична маса, е една и съща. Третата възможна причина за печатане на пари е попълване на резерва от банкноти, който БНБ по правило държи и понякога бърка в него.

За валутния борд

Валутният борд може да бъда махнат единствено политически с решение на Народното събрание. Сам по себе си той трудно може да бъде атакуван, трудно може да бъде бутнат икономически. За да се стигне до ситуация за подобно политическо решение са необходими слухове, които внушават на хората определени неща и те променят своето поведение. След това се появяват политици, които видимо или невидимо имат интерес да променят системата. Обикновено това са хора, които искат да харчат повече пари. От 2007 година насам всички имат желание да харчат едни пари, които не са техни или просто да харчат повече, отколкото държавата може да си позволи. За да се случи истинска атака на борда някой трябва наистина много да се изплаши, а освен това само с уплах в политиката не става - трябва и интерес. Ако хората избират политици, които им обещават политика на голямо харчене, рано или късно това води до натиск върху борда. Хубаво е хората да си правят преценка какво ще им обещават политиците и какъв е механизмът на реализиране на тези обещания. За съжаление, независимо дали се кръщават леви или десни, типът на говоренето на политиците у нас е силно популистко.

Има и друг ключов въпрос - чисто политически някои партии имат интерес да няма стабилизация на ситуацията в страната поради простата причина, че разполагат с изключително малък експертен капацитет. В спокойна обстановка те просто няма какво да правят. Ако си добър в спекулацията, ти предпочиташ хаотична ситуация, когато хората са изведени от баланс. Те трябва да се успокоят, да си отворят очите и да кажат баста на онези политици, които говорят на едро и се опитват да нагнетяват ситуацията.

В тази ситуация е необходимо да не продължаваме с поведението на еднодневки. В нормалните държави има процедури, които се следват и когато нещо не сработи тези процедури се адаптират, политиците одобряват решенията и се върви напред, а не се разбива цялата система, не се търси подлудяване на хората. В нашия случай БНБ така или иначе остава единствената нормална институция и не е добре, че всички започнаха да се упражняват върху нея. Вярвам, че след първоначалното съобщение и може би медийна политика, която не одобрявам, Централната банка в последните месеци действа адекватно и прави чисто експертно и технически онова, което трябваше да прави в самото начало.

За бюджета

Когато говорим за успокоение, нека да вземем бюджета на държавата - ситуацията там изобщо не е толкова тревожна и неконтролируема. Дори изказването на финансовият министър Порожанов за очаквани 900 млн. лева по-малко приходи е съвсем нормално, защото още през септември миналата година това беше ясно. Казах го аз, казаха го и други хора - очаквахме около 1 млрд. лева по-малко приходи от онова, което е записано в бюджета и това не е откритие. Тези 900 млн. лева по-малко са чисто политическа грешка или дори нарочно предприето действие, което цели да се оправдаят по-високите разходи в бюджета. Важният въпрос е друг и той касае реалната ситуация в приходната част - ако погледнете ръста на приходите от данъци спрямо миналата година, той е в рамките на 2,9% спрямо същия период за миналата година. В ситуация на дефлация и икономически растеж около 1% това означава, че през тази година има по-добра събираемост от миналата година. Подобрена е работата на институциите и в бюджета влизат повече пари при равни други условия.

...и за митниците

Така стигаме и до въпроса за митниците. Разбира се, там има проблем създаден още през 2009 година, който е устойчив. Очевидно на някои хора тази ситуация им харесва и в този смисъл смяната на шефа на митниците от служебното правителство и назначаването на Ваньо Танов е чисто политически ход. Всички доводи за това назначение са смешни. В нормална държава при наличието на подобен разговор между премиера и шефа на митниците, независимо дали записът е неправомерно направен или разпространен, няма как едното лице да продължи да има политическа, а другото професионална кариера. Изобщо не бих желал да коментирам сегашния премиер, защото в какво точно е капацитет той? Ситуацията просто е абсурдна. Оправдава се нещо, което няма нормално оправдание. Искаме да сме нормална държава, а правим ненормални неща. Какво добро се е случило в митниците между 2010 и 2013 година, за да кажеш, че Ваньо Танов е експертът, който ще стабилизира ситуацията? Интересно е колко милиона повече приходи ще докара г-н Танов извън тенденцията, която се очертава и за която споменах? И след като е назначен като голям експерт, има ли поставена цел колко приходи повече трябва да влязат? Ами ако тази цел не се изпълни кой каква отговорност ще носи? Това решение може да е всякакво друго, но не и експертно.

Така или иначе важният въпрос касае факта, че в бюджета не се случва нищо различно от онова, което трябва да се случи и дори има положителни неща от гледна точка работата на финансовото министерство. Съвсем друг е въпросът, че поради политически решения разходната част расте повече, отколкото трябва. В този смисъл не можеш като служебно правителство да правиш реклама с това, че ще правиш актуализация на бюджета. Съставянето на централен бюджет и неговата актуализация са чисто политически процес. Не е нормално правителство, което би следвало да е експертно, да предлага политическа актуализация. За тази цел се нуждаеш от политическа оторизация, а служебното правителство няма такава от избирателите. Безсмислено е да правиш актуализация само за да запишеш с няколко реда одобряването на нов дефицит. Проблемът е каква ще бъде разходната част, но този проблем не се решава от служебно правителство, а от редовно избрано след избори правителство, което трябва да е оторизирано от народа да решава подобни въпроси.

Идва време да обърнем внимание на политиката и да помислим кой какво ни обещава и кой какво изпълнява. Друг е въпросът, че в момента в България избираме между гнили круши, а не между това коя круша е по-хубава от другата...

-----------

Любомир Дацов, икономист. Заместник-министър на финансите в периода 2003 - 2009 година.