Само дълбоки промени могат да извадят страната от финансовата криза

/Поглед.инфо/ Любомир Дацов – финансист; Божидар Данев – председател на БСК; Петър Ганев – икономист

Водеща: Темата, която ще разискваме сега с нашите гости са икономическите и социалните мерки на кабинета, както и рисковете на държавата, защото напоследък често се говори, че икономическата нестабилност ще доведе до финансова, още по-сериозна такава. Нашите гости – Божидар Данев – председател на БСК, финансистът Любомир Дацов и Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Добро утро.

Водещ: Здравейте. Както е модерно да се казва, аз вчера изживях в това студио един катарзис, понеже професор Кръстьо Петков каза, че България е в ликвидна криза от няколко дни, че текущата сметка на държавата е на минус, не могат да се правят текущи плащания... Имате ли такава информация, задълбочава ли се кризата, или политическата или другата?

Любомир Дацов: Аз не виждам да има финансова криза или какъвто и да е ликвиден проблем в бюджета. Всеки един може да влезе на страницата на БНБ и да провери сметките на правителството. Ако професор Петков разбира под ликвидна криза наличието на...., от снощи данните, които проверих са 5 милиарда 634 милиона налични по сметката на правителството. Тоест, това е близо 2 милиарда повече отколкото беше по времето на някои от спадовете, само преди няколко месеца,на правителството на ГЕРБ, така че, 2 милиарда повече спрямо март месец.

Божидар Данев: За мен проблем няма. Единственото нещо, което е като аларма е, приходно-разходната част, текущата, как се изпълнява. Общо взето имам съмнение в подобни политически сътресения, винаги приходната част закъснява от разходната, което е едно нормално явление. Естествено, ако отидем към крайни неща, ако правителството още повече загуби доверие, приходната част винаги намалява, това са нормални тенденции и естествено, ако се случи най-крайното нещо, правителството да подаде оставка, смятам че ще имаме сериозна, не сериозна ликвидна криза, но ще имаме сериозно нарушение на приходната част на бюджета. Забавяне в получаване на средства, както на ДДС, той е свързан с както на акцизи, които са основната приходна част, както и на мита на бюджета, това са основните пера. Да не говорим за другите пера, които вървят. Общо взето, ако погледнем април, месец април беше добре изпълнен бюджета, постъпленията бяха сериозни, които постъпиха и от плащанията на физически лица, така че, няма опасения. Има друга драма, която все пак господин Дацов, е бивш заместник-финансов министър и познава добре материята. 2012 година, като процент към БВП България е събрала 4 милиарда и 700 милиона по-малко средства в сравнение с 2007 година. Говоря като дял от БВП, което е драматично намаление. Като отчетете и приходната част, другата приходна част, и от фондовете....

Водеща: Кажете, какво означава това...?

Божидар Данев: Това означава няколко неща, възможно е да има структурни промени в икономиката, но то може да бъде малка част. Втората част, която е възможно и е много сериозно- посивяване на икономиката, скриване на оборотите, което е доста може би съществено, скриване включително на другите социални плащания. И ако дешифрирате това 4 милиарда и 700 милиона по-малко постъпление то е и в ДДС, и в данък печалба, и в приходната част на НОИ, и в приходната част на НЗОК, тоест по всички пера. Единственото увеличение в приходната част е таксите и глобите..., но само за общините.

Водещ: Господин Ганев, имате ли някакво притеснение по тези цифри?

Петър Ганев: Фискални притеснения на практика нямам, това е въпрос който често се задаваше и при служебното правителство. Всички говореха, как протестите са били фискални, пък сега има фискални проблеми... Няма такова нещо. Протестите февруари месец си бяха свързани с тока, с бедността, с липса на работа, бюджетът си беше добре, по-добре от миналата година, продължава да бъде така... Има една малка червена лампичка и тя е, че в Закона за бюджета за тази година е записано ръстът на приходите да бъде по-голям от ръста на разходите. Те и двете са заложени повече, но приходи те да нараснат повече отколкото разходите. Засега е обратното, разходите растат малко по-бързо от приходите, но има и обективни фактори. Втората част на годината да е по-силна за приходите, пенсиите се вдигат, това води повече приходи, ДДС. В приходната част няма кой знае какви притеснения, тя леко изостава и е напълно възможно да навакса. Ако дойде ново служебно правителство, то последното се справи толкова добре, че още по-оптимистично ще изглежда даже най-вероятно. Проблемът най-вероятно е в разходната част, където и към момента се харчи малко повече. Ето, вчера бяха гласувани нови мерки...

Водеща: Те са свързани с харчене на пари, тези мерки.

Петър Ганев: Но все пак, трябва да осъзнаваме, че това са като жестове към определени групи в обществото, тоест, майчинските, да, ще натоварят бюджета както и помощите за ученици. Те не могат да го съборят, не са такъв разход, който да го събори, може да го вкара ....

Водещ: Един от най-големите жестове е минималната работна заплата.

Водеща: Преди да продължим с минималната работна заплата, защото това е много важно...

Божидар Данев: Това е обещание, това в никакъв случай не е решение все още...

Водещ: Да чуем обаче думите на министъра дали е обещание или е категорично...

Репортер: Популистки ли са тези мерки, г-н Стойнев – 5% намаление на цените на тока, заговори се за повишаване на минималната работна заплата? Това явно е, което искат да чуят хората, но популистки ли са тези мерки? Всички си задават този въпрос.

Драгомир Стойнев: Не бих казал, че са популистки. Тези мерки бяха залегнали в плана „Орешарски” преди още да бъде избрано правителството. Ние следваме именно плана „Орешарски” без да сме знаели, че може да има социални протести. Защото ние смятаме, че това са наложителните мерки. Уверявам ви - не се влияем от протестите. Вижте плана „Орешарски”, там има... управленската програма вече на правителството, и там са залегнали именно тези мерки за неувеличаване на цената на електроенергията, за увеличаване на минималната работна заплата, за увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, за подпомагане на дечицата, които отиват в първи клас на социално слабите семейства.

Репортер: От първи октомври минималната работна заплата ще се вдигне според плановете. С колко?

Драгомир Стойнев: Това ще стане след ясен разчет в така наречената „тристранка” -Националният съвет за тристранно сътрудничество. Сега нашата основна цел е да се промени законът така, че да се върнат работодателите. И разбира се, след диалог както с българския бизнес, така и със синдикатите, всички заедно да вземем решението с колко трябва да се увеличи...

Водеща: Към минималната заплата, господин Дацов, може би първо към вас. Бизнесът протестира, синдикатите подкрепят, анализаторите оспорват по принцип идеята за минимална работна заплата. Какъв ще е ефекта? Има опасения от ръст на безработицата, още посивяване на бизнеса...?

Любомир Дацов: Аз винаги съм бил от страната на тези хора, които смятат, че не трябва много, много да се мешаме на пазара на труда. Тоест, трябва да има ясна регулация на правилата, но това е икономическо решение, а не решение, което определя правилно този пазар. И ако погледнете само преди една седмица ЕК публикува един специален доклад за пазара на труда в България и там заключенията са точно в три посоки. България има значителен проблем на нагаждането на икономиката към реалностите с повишаването на заплатите и увеличаване на безработицата вместо с поемането на тези ефекти, например с редуциране на тези заплати надолу...

Водеща: Дайте да го обясним, какво означава това, на по-достъпен език?

Любомир Дацов: Това означава, че се освобождават нискообразовани и нискоквалифицирани хора...

Водеща: С нарастването на заплатата, търсене на по-образовани...

Любомир Дацов: ...Те са една огромна маса хора са това.... Освен това, много неравномерно е това освобождаване по региони, което създава значителни диспропорции в страната и ако щете и от демографска гледна точка. И другото нещо, което беше отбелязано в този доклад системата на минимална работна заплата, на минимални прагове за социално осигуряване създава допълнителни проблеми пред гъвкавостта на пазара на труда. Защото едно от основните правила в тези условия е да направиш пазара на труда по-гъвкав, а не каквото и това да означава, защото това са един широк набор от мерки. Вдигането на минималната работна заплата е всъщност, ако си представите като една отсечка, вместо да я освободите, да я направите по-широка, за да има място за различни групи, различни работници, вие стеснявате диапазона. Тоест, по един или друг начин действате точно в обратната посока. И аз затова мисля, че работодателите са прави в това, казвайки че това действа отрицателно, именно в сивия сектор, увеличаване на хората, които излизат и работят без да плащат данъци... , а и създава ефекта да бъдат освобождавани тези хора, които са с ниска квалификация...

Водеща: С най-ниска квалификация да бъдат изолирани от пазара.

Петър Ганев: И все пак да припомним, че минималната заплатата беше вдигната в началото на годината с почти 10 процента...

Водещ: Господин Данев, една от най-големите работодателски организации КРИБ оттегли доверието си от правителството . Какъв знак това е за намеренията на кабинета, щом най-големият бизнес не го подкрепя? Създава работни места, плаща данъци, пълни хазната и накрая....

Божидар Данев: Първо, много ви благодаря за това, казахте че е една от най-големите, а не най-голямата, както те се изявяват непрекъснато. Това, което ни смущава е, че твърде много политически е оцветена тази декларация а няма икономика в нея.

Водеща: Тя е доста остра срещу кабинета, това е факт.

Божидар Данев: Вижте, тя е малко геополитика в тази декларация. Там няма икономика, това е търсене единственото место, където може да се намери геополитическо звучение в тези събития, търсене на нещата и пренасочване към президента, където единствено място, което би могло да защити геополитически интереси. Никой обаче не отделя внимание, примерно от членовете на тази организация каква част от тях са взимали обществените поръчки и защо примерно бившето ръководство на страната се срещаше само с тях.

Водеща: Тоест, подозирате..., говорите за обвързаност тяхна с предишната власт...?

Божидар Данев: ...Защо само с тях? С другите три национално представени организации, правителството никога не пожела да се срещне..., а с тях правеше четири-пет срещи. И същите тези хора, които зад тях стоят и определени медийни кръгове, които организираха тези срещи, срещу сега, говорят за подобни изменения. Дайте да бъдем по-внимателни в подобно формиране на политическото пространство, преди да сме си подредили икономически къщата. Ние трябва да си подредим икономически къщата. И това, което вие казахте, нещата могат да бъдат катастрофални от подобни политически решения отново за трудовия пазар. Трудовият пазар е крайно деформиран, оттам идват обаче и други последствия, оттам расте и битовата престъпност, оттам се увеличават социалните помощи към тези хора, които фактически ще изпаднат от трудовия пазар. Има законови изисквания, предварително преди всякакви подобни решения да се извършва оценка на въздействието. Някой да е направила оценка на въздействието на предишното вдигане на минималната работна заплата...? Едно е да вдигнеш със 100 лева, защото фактически 70 лева и 32 процента социални плащания, 100 лева вдигане на минималната работна заплата, около 100 лева...., какво е влиянието примерно в Дулово, какво е влиянието в Лом, върху работните места, какво ще доведе.... София, да, може да си го позволи, Пловдив, да, Варна, да, може да си го позволи минималната работна заплата. Но ние отново ще създадем колосални регионални проблеми и движение на работната ръка и създаване отново на условия за нарастване на битовата престъпност.

Водеща: Аз мисля ,че и във въпросния доклад на ЕК също се говореше за минимална работна заплата по региони?

Петър Ганев: Проблемът на практика е регионален по своята цел. Тоест, с минимална заплата и с минимални осигурителни прагове София няма проблем, тъй като тука има висока заетост и високи доходи, така че, проблемът е по регионите. Всеки, който е влязъл навътре от ЕК и от Световната банка, всички казват – има проблем. Ние за момента не го разглеждаме, тъй като в общи линии тази част от политиката по отношение пазара на труда е към социално министерство, към намеса на синдикатите и т.н., не към икономистки и финансисти, и в общия случай те си държат своята хардлайнер линия – да, ние ще се намесим, ние ще решаваме вместо вас... Аз съм съгласен, че трябва да гледаме икономиката, не съм много доволен че тук трябва да се влиза в някакви боричкания между работодателски организации, които въобще не интересуват голяма част от обществото.... Дошли сме да коментираме друга тема... Но, когато коментираме икономика и план „Орешарски” не трябва да забравяме, че в момента той не е в центъра на обществения дебат....

Водеща: Само да отворя една скоба, ние попитахме господин Данев за декларацията..., доста остра беше към кабината и затова беше важно да чуем лидера на Стопанската камара, какво ще каже.

Петър Ганев: Това, което е важно е, че планът „Орешарски”, който е икономически, чухме и икономическият министър за социални мерки, той към моментът не е в окото на обществения дебат. Хората се вълнуват, има протести, но няма нищо общо с икономиката. То дори и да вдигнеш минималната заплата на хиляда лева, което да не предизвика безработица и някак си всички да получат тези хиляда лева, това няма да успокои хората. Тоест, там има съвсем друг проблем...

Водеща: Няма да успокои хората, които протестират, но аз ви гарантирам, че в страната има много хора, много бедни, които живея наистина в тотална нищета и за тях този разговор е важен за социалните мерки.

Петър Ганев: Но за тях е важен разговорът за заетостта, а не разговор за това как ще вдигнем заплатата на тези, които така или иначе работят, и които могат да си загубят работата заради това административно вдигане на заплата. А когато не си на пазара на труда и си беден заради това, както и да ти вдигнат минималната заплата, това не ти влияе. Дори още по-голям става прага при него...

Любомир Дацов: Знаете ли, тези протести трябва да бъдат по някакъв начин овладени защото ако те не бъдат овладени, говоря в положителен смисъл, да бъде намерено решение на проблема, не зная как, това е работа на правителството..., ако те не го направят, те губят основното си предимство. Защо? Защото в момента в почти всички сектори ние имаме структурни проблеми. Като се почне от пазара на труда, та се стигне до почти всеки един сектор на икономиката, ако щете и на социалния живот. Това означава простичко едно, ме дори да знаят сега какво точно да правят и да го сложат на масата, ефекта ще се покаже след година и половина, две. Тоест, ние не може да очакваме сега каквато и да е мярка да се вземе, че ще се види веднага ефекта. От моята практика показва, краткосрочните решения имат резултати на седмия до осмия месец, а структурните мерки между две години и половина, три. Тоест, в момента моята позиция е, че е важно да се правят структурни реформи, защото всичките анализи, които ги правим показват, че ние имаме точно такъв проблем. Но правителството не може да работи, единственото нещо, което то може да направи, за да покаже положителен ефект и хората да имат някакво доверие в него, ако то даде някаква предвидимост, тоест, то е последователно във всичките си решения. За съжаление, в тези няколко седмици има стъпки напред-назад, които не говорят в тази посока... И другото нещо, което много лесно щеше да се получи, защото правителството на Борисов общо взето беше хванал както се казва бизнесът за шията... Аз мисля че преди го показвах това нещо... Направете този жест, стискайте един човек достатъчно дълго, ако сте достатъчно здрав, вие ще го държите на повърхността. В момента, в който се пусне, нормално е то да падне. За да стане, трябва малко време..., образно казано. В момента те имат този шанс да го направят, а го пропускат някак си.

Водеща: Понеже ни остават минута и половина, две. На финала нещо като обобщение. Да се върнем там, откъдето започнахме. Всякакви апокалиптични сценарий за това, че някой обмисля падане на валутния борд, за да спечели, за нестабилност в банковия сектор... можем ли да кажем, че това са както вие казвате – съчинения, и място за паника няма?

Божидар Данев: Страната е финансово стабилна, страната има потенциал да се развива. Отново не трябва да се правят подобни палиативни поклони пред електората и пред хората, които протестират. Тука този път хората, които протестират са достатъчно интелигенти и разумни, те чакат подобни структурни решения, включително това, което се прави в енергетиката – болна, смъртоносно болна система. Отново ние с подобни решения – пет на сто намаления, смешни истории, които искат да се правят, ние задълбочаваме болестта на системата, не я лекуваме. Там са структурни промените, структурни са и измененията, които са драматични и клатят цялата икономика. Те са в дъното на българската икономика. Така че, нека там да отидем към добри, интелигентни решения, които са продиктувани от икономиката на тази система, а не да намаляваме цените с административни решения, което ще доведе до още по-голямо задълбочаване на тези структурни негативи.

Петър Ганев: Аз мисля, че за първи път хората, които работят, можещите, както искате ги наречете, които бяха политически неактивни и винаги искаха структурни реформи и всички неща, за които говорим, които са смислени, поставяха тези неща на втори план, а сега искат други неща, които са свързани със справедливостта, с предвидимостта, с морала и мисля, че дебатът няма да е икономически в следващите две-три седмици, докато нямаме ново развитие.

Любомир Дацов: Получава се възел в момента и този възел трябва да бъде разсечен от правителството, иначе то няма шанс. В смисъл на това, че то трябва да бъде оставено да работи, да покаже мерки, но колкото повече не взима решения, отлага тези решения, толкова повече този възел се затяга. Така че, по някакъв начин трябва да намерят и да разсекат този възел за да вървят напред, пък и цялата страна.

Водеща: Благодаря ви.

Водещ: Благодарим ви за този разговор .

НТВ, „Здравей България”