/Поглед.инфо/ От дните на така наречените „промени“ през 1989 г. в политическата рулетка на България се завъртяха толкова партии, че съвременният българин с голямо затруднение би могъл да ги изреди по име или абревиатура .

Най-често те се регистрират в началото на парламентарния сезон и умират в неговия край. Но има по-стари и устойчиви десни партии, които продължават да живеят или живуркат дълги години, храносмилайки и излъчвайки декларации за свобода, демокрация и защита на правото на собственост и на забогатяване от нея. Те са с непроменяема идеология, крайната цел на която е нищо да не се променя в света на капитала. Най-големите грижи н тези партии и партийни деятели са как да надговорят политическия конкурент на темата за европейските ценности, НАТО и зелената сделка и да го надхитрят на софрата, където се разпределят печалбите от междупартийните договорености и гешефти. Но наблюдателят без затруднение забелязва, че и те съществуват в общественото съзнание и в живота на хората само в годините, когато извисяват снага и глас в парламента.

Социалистическата партия в своята най-ранна история беше изградена от първостроителите Димитър Благоев, Никола Габровски и другите на здравите основи на учението на Маркс. С тази идеология тя десетилетия водеше парламентарни битки и битки с оръжие в ръка. С тази идеология тя се опита да изгради социалистическо общество в България. Може би не във всичко опитът беше правилен и успешен, но той беше направен с ясната цел за развитието на България. Въпрос на друг разговор е защо опитът на комунистическата/социалистическата партия да изгради системата на икономиката и управлението на държавата и обществото на принципите на марксизма се провали. Но провалът на опита съвършено не означава, че идеята за такова преустройство на света и на страната е погрешна.

Но след „промените“, за които стана дума по-горе социалистическата партия сама бързо започна да се променя. Тази промяна започна с мълчаливият отказ от марксическата основа, на която партията беше зачената , изградена и столетие се развиваше в най тежки условия. Присъединяването на България към Европейския съюз стана предпоставка за присъединяването на БСП към групата на европейските социалисти. Тя с ентусиазъм се втурна в отворените порти на една формация, която няма ясно очертана политика против господството на капитала и е фактически придатък на евробюрократите Присъединяването на БСП към този алианс се отрази пагубно на историческата същност на БСП. Тя се превърна в прислужваща, лишена от самостоятелна политика партия и сведе нейната кауза до защита на имагинерните европейски ценности. Липсата на програма за промяна на икономическата система, която законно ограбва работника и на политическата система, която със закони осигурява правото на грабеж от притежателите на парите и средствата за производство постепенно обезличиха партията и я превърнаха в сезонна партия. Пътят за никъде доведе до това, че нейните членовете катастрофално намаляха, намаляха и нейните поддръжници. Днес целите на социалистическата партия са да се класира някак си в състезанието по пътя към парламента и ако може да се закачи във властта. Там, казват ни, тя ще защитава пенсионерите, бедните, ще се бори с корупцията. Всичко това е полезно, но липсата на историческа перспектива прави тези усилия със силно ограничен ефект. Това неясно политическо лице на социалистическата партия е една от причините от 1990 г. до днес на председателското място да се сменят 6 души. Предстои пряк избор на седмия председател на ръководството на партията. Кандидатите за председател са почти или повече от 20. Може да приемем, че всички те са порядъчни и честни привърженици на социалистическата партия, но странни са предварителните изисквания към тях: да са поне 4 години членове на някакви ръководни органи. Това условие е достатъчно за назначаване на длъжност партиен чиновник, но едва ли е най-важното в личността и биографията на кандидата за председател на социалистическата партия. В този избор достоен кандидат може да бъде само носителят на идеи за развитие на партията като марксическа политическа организация, с ясен поглед за нейното бъдеще за десетилетия напред. Такъв председател би могъл да върне партията към нейните исторически корени и да й открие път в бъдещето на България. Би могъл да върне престижа и уважението на партията и нейните избиратели към изборните урни.