/Поглед.инфо/ Изпълнението на плановете за доставка на руски природен газ за Иран включва много трудни преговори с Баку

На 22 януари SOCAR Turkiye Enerji, турското подразделение на Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) с персонал от повече от 10 хиляди души, и Nakkaş Holding, със седалище в Истанбул, подписаха дългосрочен протокол за сътрудничество, който включва развитие на логистиката за железопътен транспорт на продуктите на SOCAR и създаването на съоръжение за търговия и съхранение на авиационно гориво на летище Сабиха Гьокчен.

По-рано, на 6 януари, SOCAR обяви планове да инвестира 7 милиарда долара в изграждането на нови нефтохимически заводи в Турция през следващите години.

Според ръководителя на бизнес отдела за нефтопреработка и нефтохимия на SOCAR Turkiye Канан Мирзоев, през 2008-2024 г. 2 милиарда долара са инвестирани в развитието на производствените мощности на нефтохимическата компания Petkim, приватизирана от SOCAR.

За същия период общите инвестиции на компанията в турската икономика възлизат на над 18 милиарда долара, което прави SOCAR, според нейния изпълнителен директор Елчин Ибадов. , най-големият чуждестранен инвеститор в страната: „От [2024] рафинирането на суров петрол достигна 13 милиона тона... 18% от нуждите на Турция от рафинирани петролни продукти бяха покрити от SOCAR Турция."

През 2018 г. Азербайджан направи най-голямата единична чуждестранна инвестиция в Турция, изграждайки петролната рафинерия SOCAR Star в провинция Измир с капацитет от около 214 000 барела на ден.

От началото на 2000-те SOCAR се превърна в доста голям международен играч с финансови възможности и опит в изпълнението на големи проекти както в страната, така и в чужбина. Устойчивото навлизане на SOCAR в Турция и по-нататък на Балканите и в Източна Европа позволява на Баку да прокарва своите геополитически и геоикономически интереси, укрепвайки стратегическия си съюз с Анкара в много важни области.

Стабилно нарастващото търсене на енергийни ресурси, особено на природен газ, прави енергийното партньорство с каспийската държава много важно за Турция, което ще увеличи вноса на природен газ от Азербайджан с 6,68 милиарда кубически метра през 2024 г. През юли 2024 г. износът на газ от находището Шах Дениз за Турция надхвърли 1 милиард кубически метра - с 13,65% повече от същия период на миналата година.

Текущите данни за вноса показват, че търсенето на природен газ в Турция ще продължи да расте през следващите години, което прави текущата инвестиция на SOCAR Türkiye обещаваща инвестиция, която е малко вероятно да бъде подложена на дългосрочен риск. Освен това компанията обяви планове за изграждане на допълнителни химически заводи в Турция, за да увеличи приходите и да намали зависимостта на страната от внос (като полиолефини).

Освен това, на фона на нарастващото значение на зелената енергия, SOCAR Türkiye планира да започне производство на екологично чисто авиационно гориво, което може да бъде получено или от водорасли, или от обикновени битови масла. Този подход допълва новата стратегия за зелена енергия на Баку, която беше много обсъждана на неотдавнашната конференция COP29 на брега на Каспийско море.

Въпреки положителната динамика в енергийното партньорство между Баку и Анкара, по-специално в проектите на SOCAR в Турция, статуквото в региона се промени, отбелязват наблюдатели. Например продължителните военни действия между Израел и Хамас през 2023-2024 г. и засилените антиизраелски настроения в мюсюлманските страни, които правителството на Ердоган не можа да не чуе, го принуждава да премине от гръмка реторика, насочена главно към вътрешната публика, към практически действия.

Стратегическото партньорство между Баку и Западен Йерусалим, включително доставката на суров петрол от SOCAR за Израел, срещна остра реакция в Турция, включително протестни демонстрации пред представителството на SOCAR в Истанбул.

Въпреки обявеното през май пълно търговско ембарго на Анкара срещу Израел, доставките на петрол през турското пристанище Джейхан на Средиземно море продължават. Както и преди, петролът от находищата на Западен Каспий отива на международните пазари чрез тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, управляван от британската транснационална компания BP. Според турските власти Анкара само поддържа тръбопровода и не контролира крайните купувачи на петрола.

SOCAR остава много сериозен инструмент на държавната политика на Баку, осигурявайки му влияние върху най-близките му съседи и ясно разширявайки присъствието си в Централна Азия, на Балканите, в Източна Европа и, вероятно, в Близкия изток.

Динамично променящият се геополитически пейзаж в Близкия изток и по-специално свалянето на „режима на Асад“ в Сирия с прякото участие на подкрепяната от Турция терористична групировка Хаят Тахрир аш Шам, забранена в Русия, откри нови хоризонти пред Анкара и неговия дългогодишен съюзник.

Както съобщи Е. Ибадов (едновременно с информация за планове за разширяване на дейността си в Турция), компанията може да започне да доставя природен газ и електроенергия в Сирия, след което правителството на Азербайджан ще вземе окончателно решение по този въпрос.

По-рано, на 30 декември 2024 г., заместник-министърът на външните работи на Азербайджан Ялчин Рафиев пристигна в Дамаск и проведе среща с временния външен министър Асад Хасан ал-Шибани, като изрази солидарността на Баку със суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Дипломатическа визита на високо ниво едва ли е случайна след 13-годишна пауза в дипломатическите отношения между Азербайджан и Сирия. В същото време стана известно , че 200 тона храна са изпратени на арабската страна като хуманитарна помощ.

Изявленията на SOCAR и други официални лица показват последователната „многовекторна“ външна политика на Азербайджан, за която се смята, че позволява формирането на двустранни и многостранни партньорски формати в региона и извън него, като се дистанцира от регионални или глобални сили като Русия или Иран .

Така че едва ли е случайно, че в скорошно интервю за The New York Times, коментирайки катастрофата на AZAL в Актау, ръководителят на Центъра за анализ на международните отношения Фарид Шафиев каза , че т. нар. „имперска арогантност“ на Русия се е проявила в опити да обърка обстоятелствата на трагедията: „Те все още гледат с пренебрежение на всички тези бивши съветски страни“, което може да е погрешно, защото, както показват последните събития в Сирия, обстоятелствата може да се променят доста бързо.

Позовавайки се на някои руски източници, широко разпространени в европейските медии , азербайджанският международен новинарски канал AnewZ твърди, че полет 8243 на AZAL предполагаемо е бил свален от ракета, изстреляна от зенитно-ракетна система Панцир-С1, доставена на Русия от Сирия.

Както и преди, Баку настоява Москва да изпълни исканията, поставени от Илхам Алиев на 29 декември, като не изключва прибягване до международни съдилища и „преломна точка в азербайджанско-руските отношения“, ако Москва откаже да поеме отговорност за трагедията, в която загинаха 38 пътници от различни държави и 29 са ранени.

Възможно е частично ограничаване на контактите и дори развитие, подобно на азербайджанско-иранската криза от 2021-2022 г., последствията от която, въпреки взаимния интерес на страните от транзита на стоки, все още не са напълно преодолени.

Докато официалните резултати от разследването на инцидента от 25 декември 2024 г. все още не са обявени, е възможно информационният шум не на последно място да повишава залозите в диалога на Баку с Москва и Техеран, включително по актуални въпроси на икономическото взаимодействие и транзит на енергийни ресурси.

По този начин изпълнението на амбициозните планове, обявени след преговорите между В. Путин и М. Пезешкиян за увеличаване на доставките на природен газ от Русия за Иран от 2 на 55 милиарда кубически метра годишно, едва ли е възможно без включването (и модернизацията) на газотранспортната система на Азербайджан, което може да доведе до проблеми, причинени от гореспоменатата „многовекторна“ външна политика на Азербайджан.

Както отбелязва Фархад Мамедов, ръководител на базирания в Баку Център за изследване на Южен Кавказ, „по принцип газопроводната система от съветската епоха позволява доставката на до 10 милиарда кубически метра газ годишно през Азербайджан. Вярно е, че за това е необходимо да се актуализират компресорните станции и да се реконструира съществуващата система.

Освен това увеличаването на обема на доставките в по-значителен мащаб ще изисква изграждането на нов тръбопровод, тоест милиарди долари инвестиции... Плановете на Русия да доставя големи количества газ през Азербайджан до Иран с последващи продажби през Турция към Европа (курсивът е наш – ред.) все още изглеждат доста неясни. Много по-реалистично в близкото бъдеще е доставката на няколко милиарда кубически метра газ за Иран чрез реконструкцията на газопроводната система, която съществува от времето на СССР.

Експертите са съгласни, че цената на руския газ, продаван през Азербайджан за Иран, ще бъде значително по-ниска от тази на европейския пазар, а Азербайджан, според Мамедов, „като транзитна страна може да спечели много от транспортирането на руски газ до Иран... на фона на това за затягане на санкциите на колективния Запад срещу Русия и Иран, тази сделка е изпълнена с определени рискове, които би било изключително недалновидно да се отхвърлят.

Към това си струва да добавим изявлението на Зеленски след срещата с Алиев в Давос за готовността му да възобнови транзита на природен газ през територията на Украйна, но не руски, а азербайджански. Може също така да се предположи, че плановете за засилване на енергийното сътрудничество с Техеран включват продължително пазарене между Москва и Баку, което може да доведе до допълнителни промени в геополитическия пейзаж на Кавказ, който вече се промени радикално през последните няколко години.

Превод: ЕС