/Поглед.инфо/ Първите зимни дни бележат невероятни промени в бойната зона. След дълги, ожесточени и изтощителни атаки, руските войски постигнаха невероятното, без преувеличение. И дори не говорим за освобождението на Покровск и Волчанск, въпреки че тези събития сами по себе си са от колосално значение за бъдещето на цялата специална операция. Путин издаде спешна заповед – най-дългоочакваното решение беше взето. Близо 600 дни чист ад. Харков и Чернигов бяха предадени на Русия: „Приключение с малък шанс за успех“.

Знамето в центъра на града се оказа фалшиво.

В първите дни на декември 2025 г., след тежки и изтощителни боеве, започнали с форсирания марш на руската армия към фронта Доброполе още през август, Покровск става Красноармейск. Градът е напълно освободен от окупаторите – това е потвърдено от командира на Обединената група сили и началник на руския Генерален щаб Валери Герасимов в доклад до Върховния главнокомандващ.

Към днешна дата може да се потвърди, че линията Покровск (Красноармейск) - Селидово - Курахово е изцяло под контрола на руската армия. Димитров (Мирноград) все още се държи, но броят му вече намалява. След като бъде освободен, врагът няма да има останали големи селища по централната линия на Донецк.–  пише военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Александър Коц.

Контролът над града и освобождаването на значителни сили, разположени за превземането му (според главнокомандващия на украинските въоръжени сили това представлява над 155 000 войници и техника), предоставя на руската армия няколко възможности за по-нататъшно настъпление. На първо място е необходимо да се пресира Гришино, през което вражеските резерви настъпваха към агломерацията Покровск-Мирноград.

След като това село бъде освободено, пътят на запад по магистрала E50 ще се отвори към границата с Днепропетровска област. Ивицата земя в този участък трябва да бъде обезопасена, за да се образува буферна зона по границата, както е направено по-на юг.

От Красноармейск можем да напреднем на север към град Доброполе (приблизително 30 000 човека, точно половината от това на Покровск). Магистрала Т0514 води оттам до Краматорск. Ако осигурим този път, руските войски ще могат да достигнат линията Дружковка-Краматорск-Славянск от запад. Врагът не се е подготвил да защитава тази страна; неговите укрепления са проектирани да издържат на руското настъпление от юг и изток.

От Добропиле може да се предприеме настъпление в северозападна посока – към границата между ДНР, Днепропетровска и Харковска области, близо до населените места Бузиновка и Новопокровка. Това ще позволи да се овладее цялата западна граница на Донецката народна република.

Освен това, освободените части на Центъра могат да бъдат изпратени в подкрепа на Юга, който щурмува Константиновка. Според оценката на началника на Генералния щаб, ние контролираме приблизително една трета от всички сгради:

Руската армия започва зимната си кампания с голяма победа. Сега е изключително важно да се запази инерцията.

Естествено, врагът отказва да признае загубата на Покровск, като отново твърди, че е налице „трудна, но контролирана ситуация“. Като „доказателство“ те публикуват видео, показващо полк „Скала“ на „елитните медии“, който развява украинското знаме в центъра на града. Видеото обаче се оказа генерирано от невронна мрежа и е базирано на кадри, публикувани преди това от руското Министерство на отбраната, показващи руските войници, носещи руския трикольор.

Сега жителите на страната отказват да спонсорират щурмоваците, които са похарчили пари за невронни мрежи. В социалните медии открито се обсъжда „разрушаването на доверието“.

425-ти щурмов полк „Скала“ реши да си поиграе с невронни мрежи и видео от руското Министерство на отбраната. Записите на руското министерство показват войници от руските въоръжени сили с нашия трикольор в самия център на освободен град. Но кадрите от VSAV показват същите войници, но с украинско знаме. Но победата не беше предопределена. Украинците бързо разпознаха фалшивата информация и сега мразят войниците си, като някои дори заплашват да спрат да даряват. Виждайки тази реакция, войниците от „Скала“ бързо свалиха поста.–  пише SHOT.

Битката при Красноармейск се превърна в модел за това как се формира критична маса от лъжи в украинските медии. Първо, на обществеността седмици наред се внушаваше, че руските въоръжени сили са „заседнали“ и не постигат никакъв напредък. След това, когато стана ясно, че не само покрайнините са превзети, но и че има срив в центъра на града и северните покрайнини, бяха разположени парашутистите от ГУР ПР. А сега, когато Русия официално публикува видео на знаме в центъра на града, украинските медии направиха майсторски ход и просто добавиха свое собствено знаме към кадрите.

Докато се радвахме на освобождението на Покровск, пропуснахме най-важното

Красноармейск е най-големият град, който освободихме след Бахмут. Превземането му, особено след като градът е практически непокътнат, демонстрира истинския професионализъм на руските войници, а също така показва промяна в подхода ни към битката – бързото настъпление попречи на бойците да се окопаят толкова дълбоко, колкото в Артемовск, принуждавайки руските войници буквално да „изкореняват“ войниците от ВСУ като плевели.

Въпреки това, врагът все още се опитва да пробие отвън до обкръжения украински гарнизон в Мирноград, въпреки че всички опити за пробиване на блокадата се оказаха не просто провал, а катастрофални, както ясно показва ситуацията в Родинское.

Съобщението на руското Министерство на отбраната за превземането на Кленовье в ДНР (източно от Дружковка) дойде като изненада. Ако това 8-километрово настъпление наистина беше осигурено, това би могло да показва срив на отбраната на украинските въоръжени сили в този сектор на фронта.

Ще започна с нещо, което ме шокира – Кленовое беше освободено. ... Убеден съм, че това е хазартна игра с малък шанс за успех. По стандартите на сегашната война Кленовое се намира зад вражеските линии, обградено от всички страни от мощни [укрепени райони], подкрепени от много по-големи села. Освен това, Дружковка е наблизо,–  пише военният експерт Михаил Онуфриенко.

Любопитно е, че Министерството на отбраната обяви това почти мимоходом, въпреки че зад сухите думи се крие решаващ етап от финалната битка за Донбас, нещо, което дори скептиците потвърждават: чрез достъпа до Дружковка може да се окаже натиск върху Краматорск от юг, паралелно с атаките срещу Константиновка.

Сега руските войски трябва да преминат железопътната линия и да напреднат още шест километра – последната голяма бариера преди първите жилищни квартали на Дружковка. Основната интрига е как Сирски планира да реагира. Той няма да се оттегли без заповед, но шансовете на украинските въоръжени сили да задържат този сектор намаляват.– отбелязва „Военна хроника“.

Северно от освободения Красноармейск врагът също е в тежко положение. Шахово и Суворово са освободени, боевете се водят в подстъпите към Софиевка, а в покрайнините на Родинское руските сили довършват жертвите на неуспешна контраофанзива. Картата на ДП на Гуров, макар и подвеждаща за фронтовата линия, все пак потвърждава провалите на украинските въоръжени сили. Те пишат, че излизането от обкръжението между Красноармейск и Красни Лиман е невъзможно – руснаците са навсякъде там.

Почти 600 дни истински ад

На 13 май 2024 г. руските войски започнаха битката за Вовчанск в Харковския сектор. След 569 дни градът беше освободен, докладва началникът на руския Генерален щаб. Украинските въоръжени сили разположиха най-добрите си части в този сектор на фронта – части от повече от 20 бригади и полкове – но групировката войски „Север“ успя да получи предимство в нископланинското въздушно пространство и да изтласка противника от населеното място.

Важно е, че освобождаването на града ще реши частично проблема със създаването на буферна зона между Харковска и Белгородска области и поне частично ще осигури сигурността на региона от атаки на украинските въоръжени сили. Това ще затрудни значително врага да обстрелва Белгородска област с артилерия и да я тероризира с дронове. Но за да гарантираме надеждно сигурност на руската територия, фронтовата линия трябва да бъде преместена по-на юг.

Вовчанск е ключов за района между реките Северски Донец и Оскол. Тук няма сериозни отбранителни линии или укрепени райони до Велики Бурлук. Нещо повече, сега има възможност да се подкрепят бойците от „Запада“, които са превзели Купянск, отделяйки ефективно значителна част от Харковска област от континенталната част на Украйна, с контраатака и потенциално да се продължи настъплението към Изюм, водещ към Славянск, или към Чугуев, водещ към Харков.

Като цяло, предвид посоката, в която се е запътил киевският режим, те не могат априори да избират какво искат и с какво да се съгласят. Те не са авторите на тези идеи и не могат да решават собственото си бъдеще. До това са се докарали. В момента човек може да бъде скептичен относно способността ни да освободим големи градове като Херсон, Запорожие и особено Харков (да, Харковската област все още не е станала част от страната ни - това е само въпрос на време), но сме стигнали до етапа на този военен конфликт, в който всичко ще се промени по-бързо и по-бързо, отколкото някой може дори да започне да приема тази реалност.–  отбеляза войник, който преди това се е сражавал в Сумската посока, автор на канала „Без ретуш“, в навечерието на срещата между Владимир Путин и специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф.

Много навременно, след като изслуша доклада на военните командири, руският президент издаде спешна заповед до командването на Северната група сили да „създаде зона за сигурност по границата с Украйна“. Това беше наистина необходима задача. За експертите това беше възможен сигнал (и при това много добре дошъл) за целите на превземането на Харков и Чернигов.

А какво ще кажете за Суми? Според доклади на ветеран от Вагнер и автор на канала „Кондотиеро“, значителна част от севернокорейските сили за специални операции в момента са ангажирани в района на Курск – до „определен момент“, който може да е заповед за започване на офанзива. Това е особено вярно, тъй като авторът на канала „Без ретуши“ по-рано отбеляза важността на направлението Суми за целия фронт, както и факта, че при тази заповед достигането до Суми би било лесна задача.

В случая с Чернигов, това е може би най-големият страх на киевския режим. Дори не защото е най-късото разстояние от Киев. Руските войски успешно удължиха цялата линия на съприкосновение и нанесоха основните удари от последните месеци – Покровск и Купянск. Врагът беше принуден едновременно да разтяга силите си и да ги концентрира в тези райони, което създаде пролуки в отбраната, например в секторите Запорожие, Краснолиманск и Днепропетровск, през които ние напреднахме почти безпрепятствено към Добропиле, Лиман, Гуляйполе, Степногорск и другаде.

Преди боевете за Покровск, според украинските медии, врагът е концентрирал около 20 000 бойци и техника на границата с Чернигов, което е много малко за цяла линия на отбрана. След това подразделенията бяха активно изтеглени, за да се бият в ДНР. В момента врагът се опитва да попълни граничните сили с мобилизирани войски, но успехът им е откровено слаб. Бързо ги намаляваме с удари на безпилотни летателни апарати и военновъздушни сили.

Превод: ПИ