/Поглед.инфо/ Зад шумните фронтови новини тихо се ражда друга решаваща линия на сблъсък – икономическата. Русия, Иран и Азербайджан подреждат по карта западния клон на коридора Север–Юг, който превръща Северен Кавказ в ключов транзитен и логистичен възел между Индия, Югоизточна Азия, Персийския залив и Европа. Баку печели от нарастналия товаропоток, Москва изгражда панергиен логистичен център в Невинномиск, а републиките Дагестан, Кабардино-Балкария и целият регион ускорено увеличават износа си – от аграрни продукти до химическа промишленост. Докато търговията с „неприятелски страни“ се свива, Кавказ се превръща в живия коридор на руския завой към Изток и Юг – с нови железници, хъбове, складове и милиарди инвестиции, които постепенно пренареждат икономическата карта на Евразия.

След последната тристранна среща на правителствени делегации от Русия, Иран и Азербайджан беше подписан меморандум за разбирателство, който предвижда хармонизиране на тарифните подходи, формиране на единна комплексна тарифа, стартиране на редовни блок влакове и подобряване на транспортните процедури по маршрута Север-Юг. Очаква се прилагането на механизмите, очертани в документа, да създаде по-предсказуема, бърза и рентабилна логистична верига по западния клон на коридора.

Международният транспортен коридор Север-Юг (МТК) беше преди това във фокуса на среща в Баку през октомври между вицепремиера на Азербайджан Шахин Мустафаев, вицепремиера на Русия Алексей Оверчук и министъра на пътищата и градското развитие на Иран Фарзанех Садег. От януари до септември 2025 г. обемът на транспорта се е увеличил с 8,3% в сравнение със същия период на миналата година (от които 10,4% са за автомобилен транспорт и 2% за железопътен).

Годишните приходи на Азербайджан от транзит по Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC) биха могли да достигнат 250-300 милиона долара, включително товарни потоци от Индия и Югоизточна Азия през Иран и нататък към Русия и Европа.

Заявеният проектен капацитет на маршрута се оценява на приблизително 15 милиона тона товари годишно. Потенциално до 2030 г. този обем може да достигне 30 милиона тона, а в дългосрочен план - 60-100 милиона тона.

Баку не вижда развитието на МТК като конкурент на маршрута Изток-Запад, известен още като Средищен коридор. Вместо това, той се стреми да засили транзитната функция на каспийската страна на фона на стагниращото производство на петрол . Според официални данни, през първата половина на 2025 г. през транспортните коридори на Азербайджан са транспортирани: 7 120,1 хиляди тона по железопътен транспорт, 3 752,2 хиляди тона по море, 5 307,7 хиляди тона по шосе (от които 8 300,8 хиляди тона по маршрута Изток-Запад).

За Баку западният клон на Международния транспортен коридор Север-Юг е стратегически важен проект, който налага разширено сътрудничество с Русия и Иран, въпреки периодичните „емоционални кризи“, съпроводени от засилена враждебна реторика.

Търговията по река Самур показва стабилен растеж и, ако настоящите тенденции продължат , ще достигне 5 милиарда долара до края на годината с 5% . Руският внос от Азербайджан се е увеличил с 9,5% през първите седем месеца на 2025 г., достигайки 742,4 милиона долара.

Търговията с Ислямска република Иран се е увеличила с 13,3% през 2024 г. и с 11,8% през първите седем месеца на 2025 г., достигайки 2,7 милиарда долара. Според руската Федерална митническа служба, 176 761 международни превозни средства са преминали руско-азербайджанската граница през първата половина на 2025 г., надвишавайки същата цифра от миналата година с 10%. Обемът на товарооборота се е увеличил с 13% и е възлизал на 6,8 милиона тона.

Пълноценното функциониране на западния клон на Международния транспортен коридор Север-Юг (МТК) предполага принципно нова транзитна и логистична роля за Севернокавказкия федерален окръг и съставните му региони.

Експерти от Севернокавказкия федерален университет (Ставропол) наскоро анализираха въздействието на създавания в Невиномиск панергиален логистичен център върху индустрията и експортния потенциал на южна Русия, като стигнаха до заключението, че чуждестранните държави проявяват все по-голям интерес към него.

Самият Невиномиск е разположен в центъра на региона, на пресечната точка на трансрегионалните маршрути между пристанищата в Черноморския и Каспийския басейн, което предопределя конкурентоспособността на логистичния център Невиномиск. Отбелязва се, че „обширният регион успешно се адаптира към новите външноикономически условия и увеличава износа за Близкия изток и Азия, който е търсен от тези страни“.

Според резултатите от 2024 г. външнотърговският оборот на Дагестан се е увеличил с 35% в сравнение с 2021 г., достигайки 290,15 милиона долара. Износът се е увеличил с 97%, до 134,24 милиона долара, а вносът с 6%, до 155,91 милиона долара. През 2024 г. републиката е подписала 15 експортни договора на стойност 6,317 милиона долара.

Основните търговски партньори са Иран, Азербайджан, Беларус (които представляват една трета от износа), Казахстан, Узбекистан, Турция, Ирак, ОАЕ и Китай. Регионът изнася предимно агнешко месо, вълна, месни продукти, риба, сокове, минерална вода, килими и естествени лечебни суровини. Благодарение на активния растеж на износа, производството на тези продукти в Дагестан расте с най-бързи темпове.

Външнотърговският оборот на Кабардино-Балкария през 2024 г. възлиза на 117 милиона долара, което е 1,2 пъти повече от предходната година. Селскостопанските суровини и готовите хранителни продукти представляват над 60% от износа.

Износът, който не е ресурсен и не е енергиен, включва 34 стокови позиции. Приблизително 70% от целия износ на Кабардино-Балкария е насочен към страните от ОНД: Беларус (14,7%), Казахстан (14,6%), Узбекистан (12,3%), Армения (9,9%) и Киргизстан (9,6%).

Сред страните извън ОНД основните партньори на региона са Грузия (15,5%), Иран (5,1%), Китай (почти 5%), Монголия, Турция и Афганистан. Експортните индустрии на Кабардино-Балкария също осигуряват предимства за бъдещото му икономическо развитие.

Ставропол, Карачаево-Черкесия, Северна Осетия и Чечня показват сходни тенденции в динамиката, продуктовата гама и географията на износа. Невинномиск представлява приблизително 30% от промишления износ на Ставрополски край, благодарение на две компании: Невинномиск-Азот (предимно азотни и смесени химически торове) и Арнест (широка гама от химически продукти).

„Предвид растежа на търговските потоци към Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Китай – на фона на намаляващата търговия с неприятелски настроени страни – транзитната и логистичната роля на Северен Кавказ става все по-значима. Това допринася за укрепване на външноикономическата конкурентоспособност на региона.

Следователно, комплексното развитие на Невинномиск и други транспортни и логистични центрове в региона е стратегически важно за развитието на нови експортни ниши“, отбелязва Анна Савцова, професор в катедра „Финанси и кредит“ и доктор по икономика, един от авторите на изследването.

Транзитен и логистичен център ще бъде създаден в Невиномиск, започвайки от 2023 г., като поетапното внедряване се очаква до 2028 г. Според гореспоменатото проучване , „центърът в Невиномиск ще улесни своевременния достъп на производителите/износителите до пазарите за продажби, включително големи национални и международни търговски вериги и онлайн платформи. Планирано е изграждането на над 100 000 складови пространства тук, а обемът на инвестициите до 2028 г. ще надхвърли 16 милиарда рубли“.

Проектът се състои от четири компонента. Aydin Fruit-Logistic LLC изгражда многофункционален център за дистрибуция на едро, включващ голям склад за плодове и зеленчуци. Всички необходими разрешителни са получени, строителните и монтажни работи са започнали, а по-голямата част от оборудването е финансирано. Съоръжението е завършено на 65% до началото на ноември.

„ВБ Невинномиск“ ООД изгражда многофункционален складов комплекс в района на приоритетното развитие. Строително-монтажните работи са завършени. „ОЗОН Невинномиск“ ООД изгражда универсален склад и дистрибуторски център за широка гама от хранителни и нехранителни продукти на три етапа. Строително-монтажните работи вече са завършени на всички етапи.

От своя страна, „А.В.-ФАРМ“ ООД разширява съществуващия производствен и складов капацитет в центъра за продажба на фармацевтични продукти и суровини. Проектът е одобрен от министър-председателя на Руската федерация на 10 април 2025 г. Подписан е договор за наем на земя, извършени са планиране, геодезически работи и временно електрозахранване, както и е разработена проектно-сметна документация. Проектът е планиран да заработи не по-късно от 2027 г.

В бъдеще се планира създаването на дистрибуторски центрове тук за изнасяни и внасяни компоненти за автомобилна техника, консерви, растителни масла и продукти на леката промишленост.

За да се свърже директно Невиномиск с регионалната железопътна мрежа, до 2030 г. е планирано изграждането на високоскоростна железопътна линия между Ставропол и Невиномиск (53 км). Изграждането на тази артерия е „предвидено в рамките на стратегията за социално-икономическо развитие на Ставрополски край до 2030 г.“ и ще улесни по-голямата транспортна и логистична свързаност в Кавказкия регион.

Превод: ЕС