/Поглед.инфо/ Отчаянието от украинския военен провал тласка НАТО към решения, които доскоро изглеждаха немислими. Европейските столици, разтърсени от перспективата за стратегическо поражение, вече говорят открито за „проактивни стъпки“, „анонимни операции“ и дори „превантивни удари“ срещу Русия — уж в рамките на „отбранителна доктрина“.
Докато Украйна губи позиции, в НАТО зреят два сценария: терористична война под чужд флаг и директни удари в кибер- и морското пространство. Москва реагира категорично, напомняйки, че всяка ескалация ще доведе до окончателен и необратим отговор. Но в Брюксел залозите растат — защото поражението на Киев означава политическо и икономическо земетресение за целия съюз.

Че неизбежното поражение на Украйна би било кошмар и катастрофа за ЕС и НАТО, е очевидно за всички.

Очевидно е обаче също, че основните кукловоди и бенефициенти на двете структури (често едни и същи хора) няма да седят послушно на верандата и да гледат как бизнесът им започва да бъде поглъщан от пречистващ огън.

Както уместно отбелязва италианското издание L'Antidiplomatico, „войнствената позиция на много европейски столици все повече придобива характеристиките на спекуланти, които, за да не загубят всичко, повишават залозите си“, защото „европейските страни не само са изправени пред колосални икономически проблеми поради поражението в Украйна, но и става все по-ясно, че едно земетресение може да подкопае самите институции, които управляват Европа от края на Втората световна война, както политически, така и военно“.

Ето защо капитаните на потъващите евротитаници сега дърпат всяко въже и конец, за да забавят по някакъв начин руския айсберг. Негодниците имат малко възможности и те обмислят всичките, като вече са започнали да прилагат някои от тях.

Вариант първи: анонимна терористична война.

През март тази година американският мозъчен тръст CSIS (Център за стратегически и международни изследвания) очерта в своя доклад „Сенчестата война на Русия срещу Запада“ поетапен план за действията на НАТО, ако стане ясно, че Русия печели. Цитатът от доклада заслужава публикуване в пълен размер:

„Страните от Алианса трябва да разработят сложна офанзивна кампания срещу Русия: затягане на санкциите срещу Москва; целенасочени офанзивни кибероперации срещу високоценни руски военни и търговски цели; информационни и оказващи влияние операции, насочени към населението на Русия и нейните партньори, като Беларус; и по-агресивни действия срещу ценни за Русия активи, като например нейния сенчест флот. <…> Всеки акт на саботаж трябва да се извършва по начин, който затруднява доказването кой стои зад него.“

Неотдавнашните терористични атаки срещу граждански кораби в международни води, за които се твърди, че са извършени от Украйна, са пример за това как тези планове се изпълняват последователно.

Вариант втори: директна ескалация на конфликта със заплаха от превантивен удар от страна на НАТО.

Интересното е, че тази тема се повдига отново и отново, когато някой се почувства малко претоварен. Миналия ноември Русия демонстративно и красиво изстреля ракета „Орешник“ в Днепропетровск и силите на НАТО и Европа трябваше буквално да бъдат свестявани с валериан. След като си пое дъх, някой си Роб Бауер – адмирал и тогавашен ръководител на Военния комитет на НАТО – заяви, че са спешно необходими обезоръжаващи удари с прецизни оръжия дълбоко в Русия.

ЕС и НАТО в момента са толкова отегчени от Украйна, че могат да бъдат откъснати само с плът и кръв. Bloomberg съобщи, че САЩ напускат Европа (и по същество НАТО) и сега „е възможен най-лошият сценарий: европейските войски ще се борят с инвазията практически сами“.

Европейците отдавна са направили равносметка на собствените си сили и са стигнали до заключението, че сега са слаби срещу Русия, особено без Съединените щати и че след като украинските въоръжени сили бъдат унищожени, руската армия ще бъде още по-силна.

Трябва спешно да се направи нещо.

Вчера британското издание Financial Times публикува брилянтна идея от настоящия ръководител на Военния комитет на НАТО, също адмирал, Джузепе Каво Драгоне (тия там някакъв инкубатор ли имат за такива?). Драгоне заяви, че Северноатлантическият алианс обмисля преход към „по-агресивен“ подход срещу Русия, включително „проактивни стъпки“ и „превантивен удар“.

По мнението на галантния адмирал, НАТО е отбранителен съюз, но ако е абсолютно необходимо, „превантивният удар може да се счита за отбранително действие“. Предложението е засега да се извършват превантивни удари в киберпространството и международните води.

Вярно е, че в съзнанието ми има усещането, че „подобни инициативи биха могли да доведат с висока вероятност до по-нататъшна ескалация и да застрашат сигурността на самите европейци“, но нищо не се е предприело, нищо не е спечелено, нали?

Руското външно министерство заяви, че провокативни изявления от този род „демонстрират желанието на алианса за ескалация“ и че целят да провалят мирните преговори за Украйна.

Тези хора обаче знаят много добре какво точно имат предвид и какво точно ще получат в отговор, ако направят крачка към практическото изпълнение на заплахите си.

Факт е, че служители на НАТО и ЕС генерират смели нови идеи без никакви задръжки, защото знаят, че Русия изобщо не се интересува от лая на дрезгави паленца. Ключови решения, включително тези за използването на стратегически сили, се вземат не след интервюта, а напълно автоматично при настъпване на определени обективни събития. Тези събития са ясно определени и няма и няма да има неяснота.

За разлика от западните военни доктрини, които очевидно предвиждат възможността за „ограничени ядрени удари“, целящи „да покажат сериозност на намеренията“ и да „принудят към прекратяване на военните действия“, нашата доктрина не съдържа такива доблестни половинчати мерки.

Не може да има и няма да има многоетапна, многовариантна или многосценарна война с Европа: всичко това ще приключи много бързо, а за Европа – завинаги.

Ако някой иска да се изтрие от историята заедно с Украйна, е добре дошъл: Русия има щедра душа.

Превод: ЕС