/Поглед.инфо/ Новинарските емисии са пълни със съобщения за новия американски президент. Тръмп каза това, направи онова, Тръмп уволни, забрани, позволи и обеща. Всичко това, разбира се, е увлекателно и ужасно интересно, но основният въпрос се губи зад информационната обвивка: какъв практически резултат ще има цялата тази дейност?

Досега ръководителят на Съединените щати спря доставките на помощ за чужди страни, включително Украйна, за 90 дни; поиска европейците да платят за военната помощ на Киев и заплаши Русия със санкции.

Интересен момент, на който малко хора обърнаха внимание: преди да започне да заплашва Русия с нов икономически натиск и високи мита, новият собственик на Белия дом заплаши Канада, Мексико и Испания със същото. Оказва се, че Дони или класира Русия сред основните американски партньори, или прехвърли съюзниците на САЩ в друга категория – на страните, с които Вашингтон води прокси война. Интересен подход.

Да се сплашат всички

Като цяло политиката на Тръмп се свежда до сплашване на всички страни в конфликта - така че всички участващи в него страни да се страхуват и да дишат и просто да приемат предложените от американците условия, затваряйки си очите за факта, че тези условия изобщо не отговарят на техните интереси.

В момента виждаме, че Тръмп се опитва прибързано да разреши украинския конфликт. В същото време той се опитва да упражнява риторичен натиск както върху Украйна, така и върху Русия. Украйна получава сигнали, че американските военни и финансови траншове се спират. Освен това има определени атаки срещу Зеленски.

И в същото време Тръмп едва ли не публично заявява, че Зеленски уж е готов за преговори. Въпреки че всички прекрасно разбират, че именно кабинетът на Зеленски и свързаните с него политически кръгове на Запад, например във Великобритания, са основните лобисти за продължаване на конфликта.

Но в същото време изглежда, че те са поставени в неудобно положение: ако президентът на САЩ ви каже, че сте готови да преговаряте, и вие по някакъв начин започнете да се отказвате - като цяло това ще доведе до загуби на вашата репутация,

– обясни в разговор за Царград американският политолог Малек Дудаков.

В същото време експертът отбеляза, че самият Тръмп изглежда разбира, че за разлика от Украйна той има много малко реални лостове за влияние по отношение на Русия: търговията между нашите страни е ограничена до кратък списък от стратегически суровини, от които Щатите се нуждаят толкова много че те сами са си издали индулгенция за закупуването им.

И тук се вижда първият важен момент: администрацията на Байдън може да окаже натиск върху Москва със заплахата от укрепване на Украйна, предавайки й все по-модерни и разрушителни оръжия. Но Тръмп, поне засега, сам оказва натиск върху Киев и следователно не може да укрепва Въоръжените сили на Украйна, тъй като това слага край на намерението му да „прегъне“ Зеленски.

Освен това в самите щати темата за доставките за Украйна стана изключително токсична и ще отнеме известно време, докато Белият дом може да каже на избирателите: опитахме се да постигнем споразумение с Путин и руснаците, но те не искат, ще трябва да се върнем към доставката на оръжия за Киев.

Съответно по време на тази маневра на Тръмп му остава само един инструмент: заплахи за икономически натиск. Но точно на това Русия най-малко ще реагира.

Като цяло засега всичко изглежда така, че онези експерти, които твърдяха, че Тръмп няма стратегия за прекратяване на конфликта, бяха прави. Цялата му политика в тази посока ще се състои от натиск и тактически импровизации.

Поддадоха ли се европейците?

Освен всичко друго, Тръмп планира да намали военното присъствие на САЩ в Европа с 20 хиляди души и изисква европейците да харчат поне 5% от БВП за отбрана (да се чете - за закупуване на американски оръжия).

Тук също има интересен аспект от светоусещането на Тръмп: за него американските войски в Европа не са окупационен контингент, който държи в подчинение старите колониални хищници и по този начин осигурява американската хегемония над света, а услуга и служене, които Вашингтон предоставя на далечни и не много симпатични роднини. Тръмп иска услугата да стане не дейност на благотворителни принципи, а печеливш бизнес и затова изисква от „братовчедите“ си да отделят пари.

И тук най-интересният въпрос е: наистина ли Тръмп гледа на „защитата на Европа“ като на бизнес или просто се занимава с демагогия, а самият той прекрасно разбира истинското значение на военните бази в Стария свят? Първият вариант означава, че можем да видим най-интересни решения, чак до включително частична демилитаризация на ЕС, просто защото европейците няма да искат да плащат за сигурност.

На този фон европейците чрез генералния секретар на НАТО Марк Рюте вече обявиха, че са готови да платят американското оръжие за Украйна. От една страна, това решение може да се тълкува като подчинение на страни, които отдавна са се отказали от своя суверенитет и сега просто не могат да видят себе си на друго място извън фарватера на американския самолетоносач.

Но ако е вярна хипотезата, че Великобритания, чрез конфликта в Украйна, убива глобализацията, а европейците са решили да й помагат и затова през последните шест месеца се опитват да пробутат самоубийството на Америка, предотвратявайки излизането й от украинския конфликт и концентрирането върху бъдещата война с Китай, тогава споразумението за плащане на американската подкрепа изглежда като умишлено задържане на Съединените щати във второстепенно за тях направление.

Единственият, който получи удар по главата

Докато Тръмп заплашва европейците, руснаците, мексиканците и марсианците с много високи мита, единствената страна, която наистина получи удар по главата, не само на думи, изведнъж... се оказа Украйна. Тръмп спря помощта за чужди държави, включително и за нея, за 90 дни.

В същото време се появи информация, че всички служители на Пентагона, които организираха и/или курираха работата по доставките за въоръжените сили на Украйна, бяха уволнени или отстранени от длъжност.

Източникът на тази новина беше повече от съмнителен – украински журналист, с когото редакцията на The Washington Post е споделила вътрешната информация. По-късно обаче стана известно за масово отстраняване от подобни позиции и на държавни служители извън Пентагона.

Най-малко 160 служители на Съвета за национална сигурност на САЩ, отговарящи за Украйна, Иран и Северна Корея, са били „изпратени у дома“ и ще бъдат тествани за лоялност към новата администрация,

- съобщава Associated Press.

Мониторинговите ресурси също отбелязаха рязък спад в активността на американските военно-транспортни самолети, които практически спряха да летят до полския Жешов, ключов логистичен център, през който Украйна е била напомпвана с оръжия и боеприпаси през всичките тези години. Има и официално непотвърдена информация, че са започнали прекъсвания в претоварването на военни товари в пристанищата на Балтика, Румъния и Полша.

Апаратните войни

С други думи, фактът на прочистване на апарата и произтичащите от това смущения в работата на американската логистична машина не подлежат на съмнение. Но това, което наистина е спорно, е реалният мащаб на техните последствия.

Екипът на Доналд Тръмп просто пресъбира отново ръководството на Пентагона, което е пълно с хора, споделящи възгледите на предишната администрация. Случилото се много повече напомня на рутинна ревизия в рамките на първите указания на новия президент на САЩ, включително за спиране на програмите за военна помощ на други страни за 90 дни,

- отбелязва Telegram каналът „Рибар“.

Това обаче е доста противоречиво твърдение. Факт е, че в първия си президентски мандат Тръмп също фонтанираше най -различни идеи и изгаряше от инициативи, но беше изправен пред системен саботаж от страна на бюрократичната машина.

Тогава някои ведомства и отдели открито застанаха на страната на президента и обявиха, че съдебните решения не са техен проблем, докато други също толкова фундаментално твърдо не отговаряха на телефона при обаждане от Белия дом и не четяха имейлите. В резултат на това за четири години Тръмп дори не успя да построи прословутата стена на границата с Мексико.

Остин Феърбанкс от Stand For Truth отбелязва огромни промени в персонала в Съединените щати или, казано на американски език, „заравяне“. Демократите се опитват да се заровят в различни институции, повтаряйки тактиката на служителите от ерата на Обама, които подкопаха първия мандат на Тръмп отвътре.

- цитира мнението на американски експерти в своя канал политическият наблюдател Юрий Баранчик

В американското правителство има около 4,7 хиляди позиции, които изискват одобрение от президента, и около 2,3 милиона така наречени „кариерни позиции“, които се попълват в съответствие с трудовия стаж или придобитите компетенции.

През последните месеци от президентството на Байдън, привържениците на Демократическата партия масово започнаха да се преназначават от „политическите“ към „кариерни“ позиции, от които не могат да бъдат уволнени със заповед на президента.

Съгласно данните от проучване сред федералните служители от 2024 г., 43% от тях биха гласували за демократите, а 33% биха гласували за републиканците. Така по-голямата част от бюрокрацията вече е против новия президент,

- добавя Баранчик.

Тръмп разбира всичко това много добре, поради което един от ключовите лозунги на предизборната му кампания беше обещанието за „пресушаване на блатото“, тоест за намаляване на бюрокрацията. Отделът за ефективност на правителството (DOGE), ръководен от Илон Мъск, е създаден специално за тази цел; Очевидно разчетът тук е, че милиардерът ще повтори с бюрократите това, което направи с Twitter (след като закупи социалната мрежа, Мъск успешно уволни 80% от служителите й).

Дали обаче американската бюрокрация (включително военните) послушно ще изчака, докато бъде унищожена и заменена с изкуствен интелект? Много съмнително.

Какво остава в крайна сметка

И ако сглобите парчетата от този пъзел, ще получите следната картина: екипът на Тръмп въведе мораториум върху помощта за Украйна и други страни - клиенти на САЩ; В същото време те демонтират управленските структури, отговарящи за логистиката, анализа и планирането, и сега проверяват персонала им за политическа лоялност.

Украйна е способна да изчака 90-дневното прекъсване на доставките поради оръжията, които предишната администрация вече е наляла в нея, а и европейците продължават да я тъпчат с какво ли не. Но уловката се крие във факта, че мораториумът ще приключи и никой няма да може да пресъсдаде повторно уж сглобената и рационализирана „логистична машина“, така че да заработи до прага.

Администрацията на Тръмп има реален шанс да се окаже в позицията на момчето, което разглобява домашния телевизор, след което го сглобява отново – и сега гледа няколкото „излишни части“, чудейки се защо не работи. Изглежда, че е направил всичко както трябва!

Както вече беше отбелязано, Тръмп няма готова и последователна стратегия за прекратяване на руско-украинската война. Освен това самата Украйна е чисто второстепенно направление за него: той трябва да реформира Америка, да възстанови отношенията със съюзниците и да разбие Китай. Тоест, колкото по-далеч отива, толкова повече проблеми ще има на други фронтове и толкова по-малко значим ще става украинският въпрос.

Може би затова от Кремъл не му отговарят грубо (въпреки че вече има защо), но и не тичат да преговарят. Времето играе срещу Тръмп и срещу Украйна, която отново се оказа заложник на вътрешно - американските борби.

Превод: ЕС