Сега на Найденов хич не му пука какво мислят хората, защото отдавна е разбрал, че те въобще не мислят. Иначе нямаше кой да му търпи кудкудякането. Пак при социализма комунистите от братска социалистическа страна бяха вдигнали цената на млякото. Мисля, че беше в Полша или Чехословакия. Коментар на в. „Галерия”.
Хората си купуваха и демонстративно го изливаха в уличните канавки. Властите се уплашиха от бунтове и върнаха старата цена. Вместо две седмици да говорим за цената на яйцата, просто трябваше да спрем да ги купуваме и тя щеше да падне. Както вече казах, и преди тридесет години у нас недоволството се изчерпваше с няколко вица за Тато, разказани шепнешком в кухнята. Въпреки че сега уж има свободен пазар и държавата няма как да се намесва в ценообразуването, управляващите все се изхитряват да намират вратички и да го правят. Забелязали ли сте, че когато земеделският министър прояви активно отношение към някой сектор от хранителната промишленост, цените веднага се вдигат. Така стана с месото, сиренето, кашкавала и хлебните изделия след въвеждането на прословутите стандарти. Отдавна не съм виждал някъде да се продават продукти с етикет „Стара планина", но цените, които скочиха след въвеждането на този стандарт, си останаха високи и продължават да растат. Никой не може да обясни защо, най-малкото самият Найденов. Колкото повече обяснява, толкова по-неясно става защо в България цените на храните са по-високи от тези в Германия и други страни, но за сметка на това са далеч по-некачествени.
Отскоро мои познати организираха и разработиха канал за внос на сирене от Сърбия. По-евтино и „истинско", както се изразиха те. Събират пари, един отива с кола и докарва по няколко килограма. Също като във филм по сценарий на Георги Мишев. Откакто се помня, в България доминират битовите сюжети. Така беше по времето на социализма, така беше в края на миналия век, както и в първото десетилетие на новия, а по всичко изглежда, че така ще бъде и в бъдеще.
Докато пиша този коментар, дойде новината и за ново поскъпване на парното, което със сигурност ще отключи поредна порция дискусии за топломерите, щранговете, хоризонталното и вертикалното измерване на парата и т.н. Обзалагам се, че и този път няма да се разбере по каква логика сметките за отопление и ток скачат през половин година и много често надвишават една средна работна заплата. Не е ясно и защо политици и експерти са категорични, че цените на всичко могат да се вдигат, но заплатите и пенсиите - не
Не подхващам по-пулистки разговор, а само казвам, че досега не съм чул смислен отговор на този въпрос. Именно липсата на смисъл прави битовите разговори непоносими.
Ние не ги водим, за да решаваме даден проблем, защото повече от 30 години периодично говорим за едно и също.
Думите не носят нищо, а от скандалите няма никакви последствия. Погледнете какво стана с цените на лекарствата под внимателните грижи на друга щастлива министерска кокошка. Три седмици продължи битката между банкера Цветан Василев, спонсор на медиите на Делян Пеевски, и Огнян Донев, издател на конкуренцията, благодарение на която медиите се сетиха, че в Гърция българските хапове са по-евтини, отколкото у нас, но след като двамата се разбраха да не воюват, темата умря. Цените на лекарствата си останаха високи, една зам.-министърка си отиде, а министър Стефан Константинов обиколи всички телевизионни студия, за да ни обясни, че не може нищо да обясни. Илачите, както обичат да се изразяват някои колеги, не станаха по-евтини, но иначе се вдигна голяма дандания. Съвсем като в кокошарника на Бойко-Борисова-та майка, когато любимото куче Борко влизало да закусва. Ако не сте проследили и този кокоши, селскобитов сюжет, ще ви го разкажа набързо. В сутрешния блок на Би Ти Ви премиерът сподели, че преди години майка му била изключително привързана към домашното си стопанство и си познавала всяка живинка в двора.
„Бог да я прости майка ми, Борко, като беше малък, обичаше да й яде кокошките. И аз, докато го дресирам да спре да го прави, няколко сутрини - заварвам ги, бързо ги събирам, отивам, купувам от пазара, слагам нови кокошки. А тя плаче за тях като за деца", разказа Борисов.
Той добави, че искал да подчертае колко привързани са много от българите към животните, които гледат вкъщи. „Искам да дам пример - на майка кокошките, които й носеха яйца, тя ги познаваше и си ги търсеше: „Не, това не са моите кокошки. Няма я онази сивичката". Аз откъде да знам коя е била сива и коя не. Гледам съставът да е същият", каза премиерът и така в шеги и закачки приключи няколко текущи скандала - за бонусите, които неговото управление си раздаде, за космическите цени на яйцата и за катастрофата в здравеопазването.
Много вероятно е в близко време той да смени една-две щастливи кокошки от министерския си съвет, за да отпуши малко парата, та да мирясат всички останали патки в двора. Този курнишки сюжет обаче няма нищо общо с нормалните човешки отношения в една модерна държава, а всеки приличен човек би се изчервил от срам.