/Поглед.инфо/ Продължава инициативата по идея на ДУМА за съграждане в централната част на София на паметник на децата, жертви на фашизма. Все повече българи от цялата страна подкрепят инициативата, при това - хора с различни политически виждания, но категорично разграничаващи се от фашизма.

В цяла Европа - от Франция през Чехия, Русия и до Беларус, отдавна са изградени подобни паметници, пред които във всички сезони на годината има свежи цветя. "Не съм социалист, нито потомък на активни борци, но мисля, че щом можахме в столицата да издигнем паметник на Рейгън, вероятно ще намерим у себе си сърце и памет за най-малките жертви на войната и фашизма, които не успяха да пораснат, наказани без вина виновни", написа в писмо до редакцията Илия Върбанов от София. Много активно идеята за паметника е подкрепена от социалисти от цяла България, от цели организации на БСП, от структури на Българския антифашистки съюз. Всъщност - от всички, които искат да помнят, защото паметта е тази, която може да възпре породилите се в Европа, че и у нас, неофашистки уклони. И още - децата, жертви на фашизма и войната, могат да ни помогнат да останем и да бъдем Човеци.             

Инициативният комитет за изграждане на паметника с удоволствие съобщава, че негов автор ще бъде известният скулптор проф. Иван Славов, преподавател в Националната художествена академия, член на СБХ. В момента той завършва проекта за бъдещия паметник на децата.   

Сред най-известните скулптурни творби на проф. Славов са паметникът на Асеневци във Велико Търново (в колектив), комплексът "Създатели на българската държава" в Шумен (в колектив), "Кладата" - гр. Антоново, паметникът на Стамболов в София, "Разпятие" - Созопол и др.

Проф. Иван Славов е участник в представителни изложби в България, Италия, Германия, Португалия, Румъния, Пoлша, Унгария, Сирия, Белгия и др. Няколко негови самостоятелни изложби преминаха при огромен успех. Творби на маестрото са  притежание на НХГ, СГХГ, Градските художествени галерии в Плевен, Велико Търново, Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Перник; както и на частни колекции: Колекция Лудвиг - Германия, Колекция Вутен - Белгия, Кметството на гр. Констанц - Германия; на частни колекции в България, Италия, Гърция, Полша, Германия, Дания, Холандия. За своите скулптурни творби той е удостоен с няколко големи награди у нас и в Полша.



За осъществяване на инициативата
БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(Христо Георгиев, паметник на загиналите деца)

В последния месец за реализирането на идеята помогнаха с дарения: Доброслав Пешин (200 лв.), Рачо Илиев (200 лв.), Ангел Андонов (50 лв.), Маргарита Кемалова (200 лв.), Георги Атанасов, бивш министър-председател, и Ани Спанчева (1000 лв.), Кирил Асенов (50 лв.), Мария Петрова (30 лв.), Чавдар Танов (30 лв.), Стефан Г. Стоилов (50 лв.), Първа Стоилова (50 лв.), безименен дарител от Български пощи - Западен регион (300 лв.), Димитрина Генова (100 лв.), Иван Обретенов (300 лв.), Петранка Тодорова (70 лв.), Цветан Янкулов (100 лв.), Пламен Цветанов (100 лв.), Петко и Момчил Нелови (200 лв.), Наташа Кръстева (30 лв.), Сергей Станев (100 лв.), Данко Цветков (30 лв.), Иван Иванов (30 лв.), Силвия Гергова (50 лв.), членове на Областния съвет на БАС - София (400 лв.), Маргарита и Стойчо Мекушини (300 лв.), Недко Христов (160 лв.), Петя Милкова (250 лв.).

Във Враца е създаден регионален инициативен комитет за подпомагане на изграждането на паметника за загиналите деца по време на фашизма. Оглавява го Петър Георгиев - председател на БАС във Враца.

Инициативен комитет:

Анжел Вагенщайн (сценарист и писател), Велислава Дърева (журналист), Велиана Христова (журналист, д-р по филология), Христо Георгиев (журналист, издател), акад. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (вицепрезидент, 2002-2012), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), Лидия Иванова (д-р по философия).  


Николчо не можа да навърши две годинки
(www.marica.bg*)

Николчо Здравков Чампоев от Русе няма още две годинки, когато палачите "по погрешка" отнемат живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.

На 22 февруари 1944 г. Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост - 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви. Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 г. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка освен, че сама отглежда невръстното сираче и стария си баща, продължава мисията на съпруга си, като всеотдайно помага на нелегалните, които се борят срещу профашистката власт.

На 22 февруари 1944 г. предател донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Вентура. Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва малката стаичка.

Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, но е простреляна. Полицейската шайка нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния старец. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце. 

*Заглавието е на редакцията

Дума