/Поглед.инфо/ Сега, може би сте забелязали, върви едно непрекъснато помпане на ликвидности както в американската финансова система, така и в британската, и в японската, вече и в еврозоната. Светът наистина е в тежка криза. А за нашата малка страна непрекъснатото товарене с кредити за текущо потребление няма да доведе до никъде.
След екзалтацията на харченето идва отрезвяването на празните джобове.
Проблемите на българската финансова система започват от това, че вече 17 г. българският лев остава без девалвация. Смятам, че към днешна дата нашият лев е, може би, най-надценената валута в света. И, естествено, когато в страната има по-висока инфлация спрямо тази на валутата, към която сме прикрепени, би трябвало периодично, на 2-3 г. или на 5 г. да се прави девалвация на националната валута, за да се постигнат някакви конкурентни преимущества в полза на родните производители. По този начин действат всички страни по света.
В последните 10-15 г. страните в еврозоната показаха, че този модел, при който имаме държави с различни типове икономики не може да работи. Например, Северна Европа с икономически мощните икономики на Германия, Холандия, Дания и др. имат действително изгода да съществуват съвместно с бедните - като Гърция, България, Португалия… Последните години наблюдавахме как буквално изтичат производства от южната част на Европа по посока север, основно - в Германия. Това стана възможно и благодарение на това, че беше преустановено съществуването на гръцката драхма.
Същият е механизмът и при нас. Българският лев вече 17 г. непрекъснато поскъпва, тъй като нашата средна годишна инфлация е средно между 5-15% . На фона на инфлацията, която е в еврозоната 2-3% е очевидно, че левът върви към все по-голяма диспропорция по отношение на еврото и това рефлектира в проблеми във финансовата сфера. За да работи една банкова система трябва непрекъснато да имаме не само вложители, които да подават пари, но и производители, които да се възползват от различни производствени кредити. В България очевидно производство не може да бъде развивано, тъй като в условия на силен лев не можем да се преборим с по-евтините продукти, които идват от различни части на света - Китай, Турция. Примерно, сравнете туристическите услуги у нас и по турските курорти. Голяма роля за техните преимущества има непрекъснато отслабващата турска лира.
Нашата банкова система действително сега е пренатоварена, прегрята именно от този дисбаланс и пълна липса на каквато и да е стопанска активност вътре в страната. А всяка банкова система съществува заради това - да акумулира свободните парични средства, спестяванията и да ги преразпределя към бизнес активните. Такива у нас не наблюдаваме. Получава се като при неравновесието при везната - всички са се качили от едната й страна, а другият край виси във въздуха.
Натоварването на държавата в момента с нови милиардни заеми е палиативно решение, тъй като днес ще запушим дупката в някоя от банките, но утре ще се наложи да запушваме още по-голяма, в друг ден - на порядък по-висока. И така докъде? Ако сме тръгнали по този път няма да стигнем до никъде.
Отдавна се опитваме, аз и мои колеги, да дадем алтернатива на инерционната политика в икономиката у нас. Тя е свързана с активна подкрепа от страна на държавата за развитието на бизнеса в софтуерните технологии. Като се използват възможностите на аутсорсинга ние бихме могли да станем нещо като световна работилница за IT сектора. Имаме достатъчно потенциал за това - младите хора масово говорят добър английски, запазени са традициите в програмирането, в компютърните науки, развита интернет структура с достъп до всяка точка на света, включително и в бизнес комуникациите. С помощта и активното съдействие на държавата може у нас да се оформи един такъв мощен IT сектор в областта на аутсорсинга. Така можем да си гарантираме едно доста комфортно място в днешния глобален свят. Въпреки че този свят продължава да затъва в голяма структурна криза, непозната от Великата депресия до днес. Мисля, че това е единственият алтернативен вариант за растеж в обозримо бъдеще за България.
Тези пари, които се пръскат сега, достигайки от порядъка на 4 милиарда евро за година, ако те бяха насочени към едно изпреварващо развитие на този високотехнологичен сектор щяхме да имаме коренна промяна в образователната система. Още от първи клас нашите деца, вместо да се учат да правят неща, които никога няма да им бъдат полезни, можеше да започнат да се подготвят за работа на компютър, но на много високо ниво. Можехме с перспектива да поставим приоритетите върху математическите науки, а не да искаме да закриваме математическите гимназии като сега, по-усърдно да се учат езици и още куп интелигентни направления. Така в края и на средното, и на висшето си образование децата ни могат директно да отидат в IT фирмите като готови специалисти. По този начин България би била способна на световна инвазия в този сектор, който и в момента е практически единственият, който се развива достатъчно динамично у нас. На фона на всичко останало в икономиката, което се руши и бележи спадове.
Нашите управници не разбраха, че трябва да се учим да ловуваме, да хващаме рибата, а не на масата, готови с вилицата, само да я консумираме. Вземането на нови дългове е ситуативна реакция на случващото се около тях, като инстинкт за гасене на пожар. Структурните диспропорции у нас, обаче, са достатъчно широки и рано или късно балонът ще се спука. Друг е въпросът дали искаме да го признаем или се опитваме като щраусите да си крием главите в пясъка.
-------------
Д-р Митко Хитов, икономист и преподавател в УНСС.