След политически гръм ехото е продължително

/Поглед.инфо/ Големите скандали стават от малките неща. Стават внезапно, като гръм, но ехото им е много продължително. Никой не е очаквал скандала, предизвикан от някои лидери на БСП с в-к „Дума“. Но ето, че стана след една случайна снимка. И колелото се завъртя. И за скандала научаваме през Интернет.

Неприятно занимание е това четенето. Ама много неприятно. То навежда на различни размисли, спомени от миналото и за бъдещето. Чета си и научавам все повече подробности за проблема с т. нар. „обучение“ на млади политици от БСП. Ехото се разнася вече близо месец. И съвсем неволно се пораждат пустите му успоредици (аналогии, сравнения). Ето така. Втурвам се в необятния Интернет и чета. Там има всичко, е не винаги всичко, и не винаги всичко е вярно. Но все пак дава някаква информация и достатъчно храна за размисли. А тя, информацията де, от своя страна навежда на мисли и поражда въпроси, често без отговор. Чета дори и документи като наредби. Размишлявам и се сещам за една прекрасната малка книжка на Павел Писарев: „Георги Димитров. Националната съдба и нашата съвременност (София, 2016 г.)“. В нея намирам, това което може да се съпостави за подхода и резултатите в обучението на младите политици-социалисти в миналото и на сегашните млади активисти на БСП.

Азбучна истина е, че всяка политическа партия има необходимост от подготовка на политици, съответстваща на нейната идеология и политика, на нейните ценности, на нейните по-близки и/или по-далечни цели. И е нещо съвсем естествено всяка партия да си ги подготвя своите бъдещите кадри, да ги подготвя, но в съответствие със своите програмни документи, своята идеология и прокламирана политика. И тази дейност се води от създаването на БСП, от края на XIX век, във всеки актуален политически момент. Всеки нов етап в развитието на партията изисква и нов подход и съдържание в обучението, но винаги на основата на партийната идеология, програма и ценности. Това е главният принцип в подготовката на нови политици за всяка политическа партия, не само за БСП.

Четейки, правя успоредица между минало и настояще, между настояще и чуждестранен опит и т.н. А успоредицата е съпоставка. „Успоредицата“ като термин е използвана от края на XIX и първата половина на XX век. От втората половина на XX век и началото на XXI век бавно и неусетно прекрасната българска дума вече се замества от англосаксонска думичка „паралел“ (англ. Parallel). Но Дядо Благоев е използвал „успоредица“, той не е бил евроатлантик като сегашното поколение ръководни дейци на БСП.

В исторически план най-видният, най-значимият продукт на обучението на младите социалистически политици от времето на Дядото е израстването на Георги Димитров. Той е „син на българската работническа класа“, с което се гордее. Димитров пролетарият, тръгнал от обикновеното нископлатено работническо място и достигнал да най-високото признание на българин в Новата история на света. А как са се подготвяли младите политици по времето на Дядо Благоев? Кратък, силен и смислен отговор ни дава книжката на Писарев. Георги Димитров, необразованият млад работник, млад социалдемократ, млад синдикален деец, с помощта на своята високообразована съпруга, години наред става в 5 часа сутринта и чете и учи по учебниците по литература, история, география и немски език. Под влиянието на Л. Ивошевич не пропуска четенето на книгата на Г. Плеханов „Монистическия възглед върху историята“, на „Манифест на комунистическата партия“, книгата на Каутски „Ерфуртската програма“, трудът на Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас“, чете статии от сп. „Ново време“, от в-к „Работнически вестник“, проучва българските закони по социалните проблеми. Той едновременно с трудовата си дейност, с практиката на социалистически и профсъюзен деец, непрекъснато се самообразова. Но не само в сферата на общото знание и култура, но и в основите на политиката, на идеологията на социалистическото учение, правото. Но само това е недостатъчно за неговата подготовка като социалист.

В началото на XX век предшествениците на БСП се грижат и подпомагат в подготовката и набирането на опит не само на Георги Димитров, но и множество други млади дейци на партията. Той, заедно с други млади социалисти, се обучава в създаденото от партията вечерно училище. Организатори и главни лектори в него са блестящите за времето си високообразовани хора, забележителни теоретици, практици и оратори като Д. Благоев, Г. Бакалов, Г. Кирков, Гаврил Георгиев. Има плътно съчетание между висока образованост и лекторско майсторство с практически опит в ръководната дейност в партията. Това са имена, които сега са почти непознати на съвременното младо поколение, дори на младите политици от БСП. Да вземем Георги Бакалов. Той е следвал в Женева, бил е книгоиздател, автор на множество трудове по Българското възраждане, сред които „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Превел от чужди езици на български голямо множество книги с обществено-политическо съдържание, включително и „Комунистически манифест“. Избиран е за член-кореспондент на АН на СССР. Такива хора като Благоев, Кирков, Бакалов, Георгиев са давали сериозна теоретическа, идеологическа и правна подготовка на младите политици от поколението на Георги Димитров. Сега в БСП няма личности с подобна висока теоретична и практическа подготвеност като посочените лидери от началото на XX век.

През социалистическия период обучението на младите политици по същество се извършва чрез стройна система от институции, съдържание и форми, даващи основополагащи политически и организационно-партийни знания. Като такива центрове функционират Централната комсомолска школа и Висшата партийна школа (по-късно Академията за обществени науки). Същевременно има и обучение (краткотрайни курсове и семинари) по актуални политически и социално-икономически проблеми.

По време на безкрайния преход от социализъм към див мутроолигархически капитализъм в БСП се провеждат само инцидентни обучения, предимно за новоизбрани народни представители, общински съветници и кметове и съвсем рядко на млади активисти на партията. Главното в тях бе юридическата подготовка и разясняване на актуалната политическа обстановка. По-същество младите социалисти ги пускат в активната политика на основата на принципа на пробата и грешката. Ако можеш да плуваш в политическото море, ще се реализираш, ако ли не – ще се удавиш.

Има и чуждестранен опит. Например, любимият на някои сегашни лидери на БСП опит на ГСДП. Преди доста години посетих един техен център за обучение в Северен Рейн-Вестфалия. Обучението се финансира и извършва от фондацията „Фридрих Еберт“, а основните лектори са от специализирания политически институт на фондацията и авторитетни и подготвени лидери на провинциално и федерално равнище, т.е. обучението е самостоятелно, без участие на други партии.

В исторически и международен план поне не си спомнял някъде да съм чел, че има случай две противоборстващи (управляваща и опозиция) партии да провеждат съвместно обучение на млади политици. За да има общо обучение на представители на каквито и да са две политически партии, трябва да има обща политическа основа, т.е. обща политика с доминиране на определена идеология, била тя: лява (социалистическа), лявоцентристка (социалдемократическа), центристка (социаллиберална; либерална), дясноцентристка (либерална и неолиберална), консервативна дясна (предимно национално-либерална) и свободно плаващата в политическото море националистическо-популистка. Сегашното ръководство на БСП обявява партията за социалистическа и по членски състав тя е действително такава партия. Но по устав е по-скоро социалдемократическа от „Третия път“. ГЕРБ се обявяват за дясноцентристка, т.е. неолиберална, но с множество елементи на глобалистко-популистка партия. Не е случайно, че в последните две правителства ГЕРБ е в коалиция с десни (неолиберални) и национално-популистки партии. И ако трябва да има някаква форма на сътрудничество в обучението, то ГЕРБ трябва логически да го прави съвместно с тези партии. Подобно би било и положението с БСП, ако въобще е допустимо съвестно обучение, то би могло и би трябвало да бъде с близки по идеи леви партии.

Възниква естественият въпрос: „Все пак кое е общото между ГЕРБ и БСП, за да провеждат общо обучение на своите млади политици?“ Въпрос, на който никой не дава смислен отговор. Формално няма нищо общо. Отговорът трябва да го потърсим не в джавкането в Народното събрание, не от конфронтационните слова от телевизионните екрани и страниците на вестниците, не от пресконференциите на двете партии. Отговорът е в поддържаната от тях политика. Общото в политиката на двете партии е неолибералната концепция (евроатлантическа) за функциониране на обществото. Това най-ясно проличава при сравнението на утвърдения от управляващите неолиберален бюджет и предложения от Стойнев „алтернативен бюджет“. В този „алтернативен бюджет“ има само опит чрез отделни частични промени с по 0.5 до 1.0-1.5% да се фризира неолибералния бюджет и да се прикрие със социалистическа фразеология неговата същност. И ако бюджетите са само сходни на неолиберална основа, то поредицата от гласувания в Народното събрание разкриват общите неолиберални и евроатлантически позиции. Например, пълната подкрепа от БСП за ГЕРБ за: европредседателството и фалшивия балон „Западни Балкани“, вместо бедността и неравноправието на страните в ЕС; договорът с Македония, чрез който не е защитен българския национален интерес; изграждането на АЕЦ „Белене“ от чужд инвеститор без държавна гаранция; гласуването на антисоциален военен бюджет и множество други.

Следователно съвместното обучение на млади политици е част от отдавна набелязаната линия и желание на някои дейци от двете партии за съвместно управление от ГЕРБ и БСП. Въпросът е кой да води дружината – Борисов или Нинова. Съвместното обучение на бъдещите млади политици дава добра основа за съвместното бъдещо управление. Лиляна Павлова го казва ясно: „Не трябва да се делим, а да сме заедно“ … „Трябва да работим с опонента си. Той не е враг, а опонент. Трябва да сте заедно в името на националния интерес. Ако нямаме стабилно ляво и стабилно дясно, то няма да можем да вървим напред“. А К. Добрев подкрепя съвместното обучение чрез тезата, че обученията не трябва да се капсулират, а да вървят заедно: „Вие трябва да промените политиката, а не тя Вас … Ролята на вас, новите политици, е да … наложите нов вид поведение и стандарти.“ Само че не става ясно към какво и с какво младите социалисти ще променят политиката – отказа от социалистическите стандарти и възприемане на неолибералните стандарти ли? Новите стандарти включват ли например единомислието и единодействието между Вяра Емилова и Георг Георгиев? А нали общото обучение осигурява общата теоретична основа на бъдещите действия, т.е. основата на единомислието и единодействието. Не по-малко цинично е откровението на Цв. Цветанов в обръщението му към участниците в съвместното обучение: „Бъдете приятели на първо място и запазете човешки отношения, защото не знаем в живота как могат отново да ни се пресекат пътищата (к.м.)“.

Може би е прав един от авторите в Интернет (Буров), който написа: „А цялата върволица нелепици, свързани с този „институт” (Институтът за политика на Христова и Крумова – б. м.), демонстрират чудесно какво представлява „политиката” – лицемерно театро, престорено говорене и поведение, менящо се драстично в зависимост от публиката, изграждане на безпринципни връзки и зависимости, нечистоплътно преплитане на интереси и третиране на избирателите, включително на собствените привърженици, като идиоти.“ По същество в центъра на това обучение е позицията „няма ляво, няма дясно“ (Макрон, Дончева, Хр. Иванов, социаллиберали като Първанов, Калфин и т.н..), и по същество неолиберална позиция, понякога представяна с лява социалистическа или с популистка терминология.

Съвместното обучение на млади социалисти и млади герберисти дава повод да се поставят и някои други същностни въпроси. Като например: „Каква е теоретичната основа на учебната програма, какво тя съдържа, в какъв обем и от каква позиция се излага от лекторите?“. Може би поради несръчност не успях да видя в Интернет учебната програма за двата преминали курса. Вероятно не са тайна. Поради това теоретичната основа ще се опитам да определя чрез лекторския състав. А той е твърде показателен.

И започваме да разглеждаме и питаме. Какво е обучавала „класната“ на СДС Михалова, дали е разяснила как се прави грабителска приватизация, как се създават мутроолигархически структури и се ограбва създаденото от народа? Или пък на какво обучава крайнодесният комунистофоб и по съвместителство актьор Христо Мутафчиев, както и комунистофобът и русофобът Коритаров? А известния Калин Георгиев, бивш главен секретар на МВР, ще обучава младите политици на БСП как се прави срастване на полиция и организирана престъпност под егидата на ГЕРБ ли? Или пък крайно десният визитьор по телевизионните студия Антоний Гълъбов? А как се става ренегат, напуска се ръководно място в БСП и се става ръководител на Либерална партия (Кюстендил) като лице на известна борческа групировка (проф. А. Маринов)? Или пък Юрий Асланов, социалиберал по убеждения, как да си служим със социалистическата фразеология като прикритие на истинската позиция? А Менда Стоянова вероятно е разяснила на младите социалисти колко много социално е да се намаляват разходите в бюджета за образование от 4.3% при правителството на Станишев, до огромните 3.5% в последния герберастки бюджет! А пък Милена Дамянова е разяснявала как чрез парламентарен механизъм (закон) се убива качеството на българското образование и се отродяват българските деца от родина, национална памет и достойнство. Да не се спираме на „лидерските лекции“ на министър Павлова. Дори на последния лаик става ясно, че чрез подобни лектори, независимо от темата на лекциите, се формират нови неолиберали, нови комунистофоби и русофоби. Към такова бъдеще ли се стреми част от временното (до следващия конгрес) ръководство на БСП?

Това обучение на млади социалисти заедно с герберисти и с десни лектори дава повод да се постави и друг същностен въпрос: Защо в обучението на бъдещите политици не се използва капацитета на ляво мислещите и ляво ориентираните университетски преподаватели като: чл. кор. Иван Ангелов – икономист; проф. Г. Ганчев – икономист; проф. Иво Христов – социолог; доц. М. Пиргова – политолог; доц. Г. Чанков – икономист; чл. кор. В. Проданов – философ; проф. М. Мирчев – социолог; Петър Кънев – председател на комисия в Народното събрание и т.н.? А и защо е пренебрегнат собственият център и лекторски потенциал на Националния съвет на БСП, на неговото научно-изследователско и анализиращо звено. Пренебрегнати са и известни членове на НС на БСП, които имат теоретичен и практически потенциал да обучават млади кадри като: Георги Пирински – водещ специалист по икономика и външна политика, главен редактор на сп. „Ново време“; доц. Янаки Стоилов правист, конституционалист, политолог; Валери Жаблянов – политолог; проф. Максим Мизов – философ; проф. Димитър Генчев – историк; проф. Румен Гечев – икономист; Костадин Паскалев – опитен мениджър и др. Не вярвам, че някой от тези супер експерти и лектори ще поиска хонорар от НС на БСП.

За финансовата страна на обучението въобще и не мога да формулирам въпрос. Няма информация (от 3 до 7 хил. на курсист). Убеден съм, че за „лидерските лекции“ лидерите от БСП не са получили хонорар. По-важното е друго. Защо с оскъдните средства на бюджета на БСП се подпомагат финансово калинките на ГЕРБ. Да, в България дал Бог институти всякакви, вероятно хиляди. А само как престижно и научно звучи – „институт“! Да, в нашата страна има почти пълна девалвация на понятието „институт“. Дори редица институти на БАН вече имат друго съдържание – по-скоро на фирми и търговски дружества, особено ако начело на такъв институт стои някоя си Христова. Калинките се появиха и в научните и обществени институти. Лесно е да си зададем въпросите: „Как така на един новосъздаден „институт“ се поръчва обучението на политици от две по имена крайно противоположни партии?“; „Некадърни ли са двете партии да подготвят сами своите политици?“. Кои лица от двете партии са в колаборация не само в политиката, но и в подготовката на млади политици?

И последен въпрос, копиран от Интернет. Няма ли обучените млади политици в този герберастки „Институт за политика“, в определен политически момент открито или прикрито да предадат социалистическите позиции?

Обучение на млади политици на БСП трябва да има. В неговото съдържание трябва да има няколко модула. Първият от тях трябва да бъде разширено по обхват и дълбочина знание за историята на БСП. Без историята не може да се разбере настоящето, не може и да се очертае бъдещето. Вторият модел трябва да бъде за теорията на политиката, политологията и съвременната политическа обстановка в света, Европа и България. Третият модул би следвало да бъде за теорията и практиката на левите движения в Европа и в света. От него младите политици трябва добре да разберат разликите между анархизъм, троцкизъм, социализъм, социалдемократизъм, социаллиберализъм и т.н. Четвъртият модул трябва да е посветен на знанията по конституционно право и съвременни икономически системи. Разбира се във всяко обучение на млади политици трябва да има лекции и семинари за актуалните проблеми на развитието на партията и на българското общество. Структурата на съдържанието, обхвата във времето и списъка на лекторите са неща от текущата работа на организаторите.

След краткия медиен гръм политическото ехо е дълго. И не бива да заглъхва лесно, както им се иска на някои социалистически лидери. Трябва НС на БСП най-после да представи пред партията цялата истина, а не да се преследва в-к „Дума“, за това че случайно е показал снимка от едно мероприятие, което разкрива дълбоките и скрити корени на отклонението от социалистическата идеология и практика.