/Поглед.инфо/ Безкомпромисно и методично се притискат политици, журналисти, университетски преподаватели, анализатори и цели групи, които дръзват да излязат от коловоза на либералната политическа коректност
Съвсем очаквано ситуацията около нелегалните емигранти нажежи страстите в българското общество. Въпросът е с дълготрайни последици и решаването му ще изисква поне минимален обществен консенсус. В дебатите обаче изплуваха някои мнения, които нямат общо с демократичния политически дебат. Една от страните налага агресивно своята позиция, която звучи като: който не споделя нашия прочит на случващото се, е против обществото и разпространява словото на омразата, което може да означава почти всичко според витиеватите либерални постановки. Политически коректното говорене (език, който се приема от говорещите го за единствено приемлив в публичния изказ) се използва като инструмент за насаждане на страх и всеки, който не се съобразява с него, рискува да бъде стигматизиран и към него да се отправи обвинението: Той/тя (за да сме политически коректни) говори с езика на омразата!
Във флагман на тази цензура се превърна Българският хелзинкски комитет, който подобно на средновековен цензор бди (осъществява мониторинг) над чистотата на обществения език. И ако открие разминаване между своята вяра и твърденията на инакомислещите, незабавно организира поредното аутодафе над провинилите се. Процедурата много напомня сталински другарски съд, където върху провинилия се от няколко страни се изливат (медийно) набор от обвинения, докато накрая смазан започне да се разкайва, а целият спектакъл завършва със заключението: Не се разкайва искрено!
БХК бди като средновековен цензор
Един от циничните моменти в случая е, че БХК и споделящите идеологията му са най-яростните критици на МВР и правосъдната система, които определят като нереформирани, корумпирани, неефективни. Когато трябва да действат обаче, не се свенят да превърнат същите тези прогнили институции в свой инструментариум, който сезират, сигнализират и насочват по най-рафиниран начин.
Така бавно и полека, но безкомпромисно и методично се притискат политици, журналисти, университетски преподаватели, анализатори и цели групи, които дръзват да излязат от коловоза на либералната политическа коректност. Създават се опасни изкривявания на социалните отношения, провокират се подмолни процеси. Подобен радикализъм е неплодотворен, а наблюдаваният либерален фанатизъм изключително опасен.
Едва ли е случайно, че една от любимите им теми е Държавна сигурност, по отношение на която с лекота използват езика на омразата и общия знаменател (при положение, че тотално го отричат). Вероятно, защото все повече използват нейните методи и заприличват на нея. Постоянното плашене с Брюксел напомня на една лоша практика от миналото. Брюксел би трябвало да сме всички ние, независимо добри или лоши. А мечтаното от тях „отворено общество“, макар и в по-натурален вид, е безспорен факт - който и както иска, влиза и излиза от България през виртуалните й граници.
----------
Авторът е политолог и бивш лидер на младежкото СДС.