/Поглед.инфо/ Напоследък БСП се държи странно и все по-трудно скрива и удържа под повърхността процесите, които се развиват от няколко месеца и които са продукт на срамни баланси и непрозрачни сделки. Всеки изминал ден ситуацията с кандидатурата ни за президент и вицепрезидент придобива все по-ясните очертания на водевил с край, който още днес е добре известен на всички. Имам предвид не само края на сагата с номинациите, а и края на самите избори, когато ще броим гласовете, които партията е успяла да привлече с действията си в момента.

Конкретният повод, с който чашата на толерантността ми към извиращата отвсякъде несъстоятелност преля, е отлагането на заседанието на Националния съвет на БСП, което беше насрочено за неделя, 14-и август. Че партията е закъсняла с подготовката си за изборите, е ясно. Но аргументите, с които се случи поредното забавяне на процедурата, са повече от спорни. Заседание не можело да се проведе сега, защото двама от основните кандидати - Мая Манолова и ген. Румен Радев", в момента не отговаряли на законовите изисквания"...

Направих си труда да прочета отново и Устава на БСП, и Изборния кодекс и без голяма изненада установих, че заседанието на Националния съвет не е отложено с ясни и прозрачни юридически основания, а вероятно, за да спечели някой-друг ден за политически пазарлък.

Преди всичко и Мая Манолова, и ген. Радев могат да бъдат кандидати, издигнати от инициативни комитети, подкрепени от БСП. И за това няма никакви ограничения в закона и Устава. Така поне казва чл. 100 от Изборния кодекс (ИК). Но дори да приемем, че формулата с независимия кандидат, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП, е неприемлива, то няма как да не се запитаме защо тогава и двете от основните имена са на хора, които дори и формално, не членуват в БСП. Явно и с повече разсъждения няма да достигнем до смислен отговор на този въпрос. Всъщност, подкрепата на независим кандидати за президент няма да е прецедент за БСП през последния четвърт век. И, докато БСП се лута в процедурни въпроси, все така неизяснен остава големият въпрос - за политиката, която ще предложи нашият кандидат. За Мая Манолова този въпрос до голяма степен има своя отговор, доказан с дейността й и като народен представител, и като омбудсман за близо една година. Но аз и до днес не мога да разбера каква лява политика предлага ген. Радев. Да, той не одобрява еърполисинга при условията, при които го е договорило правителството, и това ми допада, но далеч не изчерпва цялостната визия за България, която всеки нормален човек очаква да чуе от своя кандидат за президент. Явно обаче това няма значение за ръководството на партията.

На следващо място ми се струва важно да се отбележи, че ген. Радев вече практически е освободен от военния си пост, а за Мая Манолова, в качеството й на омбудсман, подобно изискване въобще не съществува. Не защото така ми се иска, а защото така изрично постановява чл. 104 ИК. Лицата, заемащи държавна служба, ползват платен или неплатен отпуск от момента на регистрацията в ЦИК до момента на обявване на резултатите от изборите. Забележете - от момента на регистрацията в ЦИК, а не от момента на подреждане на листите от Националния съвет. И още: говорим за ползване на отпуск по силата на закона, а не за освобождаване на заеманата държавна служба. Но това явно са някакви неудобни детайли. Не може обаче с непознаването на закона да се решават лични сметки и въпроси.

Нито в закона, нито в Устава има каквото и да е изискване при взимането на решение на Националния съвет за подреждане на кандидат-президентската листа лицата да отговарят на някакви специални условия. И това е нормално. Условията, на които трябва да отговаря всеки от кандидатите, следва да са налице към момента на регистрацията им в ЦИК. Защото такъв е изричният смисъл на чл. 112 ИК. А в този момент решението на Националния съвет вече трябва отдавна да е налице и нищо, наистина нищо не пречи то вече да беше взето. И няма никакви пречки да се решава сега, веднага, а не въпросът да се отлага, докато някакви хора си водят някакви техни разговори.

И докато досега говорихме повече за закона, има и няколко, струва ми се, доста важни неща, които трябва да се кажат и за политиката на партията. В преговорната мъгла определено се загуби дискусията за политиката. Всяка нормална партия би решила първо въпроса за политическата си платформа, а след това на нейна основа би намерила най-подходящия кандидат за президент. Не и БСП обаче. Днес ние търсим име, пазарим се за личното его на този или онзи, но никой социалист не знае каква политика ще провеждаме, ако спечелим изборите. Явно или никой не си прави илюзии, че това въобще е мислимо, или пък просто отново сме възприели неолибералния възглед за незначителността на политиката.

В цялата суматоха около злощастната за БСП кандидатура за президент, в еуфорията около странното допитване, поне за мен се загуби коалиционната формула на БСП Лява България.

Не стават ли жертва нашите традиционни съюзници на индивидуалния стремеж за власт на някого?

Дали пък странният театър не цели именно разбиване и фрагментиране на лявото пространство?

Кой и с какво основание пренебрегва коалиционния договор на БСП Лява България, който е категоричен, че коалицията се явява на президентските избори заедно?

Има ли решение на Националния съвет на БСП за търсене на нова формула за тези избори? Или решенията се взимат в някакъв неизяснен по съдържанието си, но явно доста тесен кръг от хора?

И накрая, но при всички случаи не и по значение: В БСП много се гордеем, че спазваме нашия Устав. Така поне казваме понякога. Той обаче предвижда изрично, че Националният съвет определя критериите и процедурите за издигането на кандидати за президент и вицепрезидент, в това число и политическите изисквания към кандидатите (!). А, поне доколкото на мен ми е известно, такова решение за тези избори, не е взимано.

Тогава кой и защо си позволи да загуби месеци в театрални и противоуставни действия?

Кой и защо постави себе си над Устава, който е еднакво задължителен и за Председателя на Националния съвет, и за мен като редови член?

Няма ли Контролната комисия на партията да влезе в ролята си накрая и да осигури прилагането на Устава?

Тези въпроси не са без значение. При регистрацията на кандидати ЦИК е длъжна да провери дали е спазен Уставът на партията. Интересно би било при това дали няма самата ЦИК, при липсата на решение за критерии и процедури за избор, което е грубо нарушение на Устава, да откаже която и да е партийна регистрация. Така сигурно ще се върнем отново към варианта с независим кандидат, подкрепен от БСП, защото просто няма да имаме избор.

Да, подобно неуверено лъкатушене сигурно ще е нелепо и срамно за партия с претенции като нашата. Както всъщност е срамно и обидно за социалистите всичко, което се случва с определяне на кандидатите за президент и вицепрезидент в тази кампания.

Каквито и очила да сложим, всичко това не е повод за много оптимизъм за очакваните резултати на БСП на президентските избори.

Хубаво е поне, че при липсата на заседание на Националния съвет всички ще се насладим на една хубава и спокойна лятна неделя.