Това сочи доклад на Прокуратурата
Важно за работата на прокуратурата, от гледна точка на ръководството и надзора на досъдебното производство, които осъществява е, че броят на използваните за първото полугодие на 2011 г. на СРС е намалял двойно /3345/, в сравнение със същия период на 2010 г. /7198/. Трябва да се отбележи, че независимо от двойно намалялата употреба на СРС, броят на осъдените с влязла в сила присъда, по отношение на които са използвани СРС, е увеличен почти двойно - 110 /58 за 2010 г./. Налага се изводът, че прокурорите правилно са преценили голямото значение и роля, които СРС-та имат тогава, когато се използват разумно и при реална необходимост. Това се казва в доклада на прокуратурата за първото полугодие на тази година.
Внесените в съда прокурорски актове за полугодието на 2011 г. са 22 819. Тенденцията е за нарастване на броя им с над 1000 годишно.
Предадените на съд лица за полугодието на 2011 г. са 27 998. При този показател тенденцията е за активно нарастване - с над 1500 годишно.
Двата показателя говорят за повишената активност на прокурорите при упражняване на дейността им.
Съотношението между осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт /вкл. оправданите/, е завишено - 97,7%. Нарастването е в полза на осъдените и санкционирани лица, за сметка на оправданите, които са само 2,3%. По аналогичен начин стои въпросът и с делата от особен обществен интерес. Осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт по тази категория дела са 97,0%.
Цитираните данни говорят за повишена успеваемост в дейността на прокуратурата. На техния фон твърденията за огромен брой оправдателни присъди са не просто необективни, а недостоверни и явно тенденциозни. Повишава се и качеството на прокурорските актове, видно от непрекъснатото намаляване на процента на върнатите от съда дела, спрямо внесените - 5,8%, при 6,6% за 2010 г. и 7,2% за 2009 г. /за същия период/. Възможността да се протестират съдебните актове за връщане на делата допринесе за подобряване на този показател. Тук следва да се отбележи, че процентът на върнатите дела от особен обществен интерес е много по-нисък, спрямо общия - 3,2%. Следователно, екипният принцип на работа, по-малката натовареност, прецизността и вниманието, с които се работят тези дела, са дали своите резултати.
Увеличени с 6,5% са исканията на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража". За първото шестмесечие на тази година те са 2275 /2126 за 2010 г., 1545 за 2009 г./ Намалял е, макар и незначително, процентът на уважените искания от съда - 82,2% /84,6% за 2010 г./. Тази тенденция буди тревога. Неслучайно главният прокурор изказа загриженост от факта. Подчертаваме необходимостта, да се прибягва към мярка за неотклонение „задържане под стража" тогава, когато тя е абсолютно необходима.
Натовареността на прокуратурата е проблем, който се задълбочава и все повече пречи на прокурорите да се съсредоточат върху изпълнението на основните им функции. Въпреки предприетите вътрешноорганизационни мерки /заповеди, указания стр.5-7/ до радикално решаване на проблема с натовареността не може да се стигне без законодателни промени в НК и НПК, и без правилното разпределяне на отговорностите между контролните органи и прокуратурата.
Като проблеми в отчета е посочено, че както при наказателните производства /НП/, така и при бързите производства / БП/, основен проблем продължава да бъде действащата процесуална уредба, допускаща прилагане на общите правила по отношение и на тези производства. В същото време НП и БП предполагат значително по-висока интензивност на работа. Това обаче е проблем поради недостатъчния кадрови потенциал на разследващите полицаи, както и на значителната им натовареност. Сериозни затруднения разследващите органи изпитват и при изготвянето на експертизи, поради изключително кратките срокове, в които следва се приключи разследването. В тази насока е необходима допълнителна специализация и укрепване на кадровия капацитет на разследващите органи. Посочените фактори обуславят и постановяване за продължаване на разследванията по общия процесуален ред за около 25%2 от бързите и незабавни производства и потвърждава необходимостта от законодателна диференциация на престъпленията на тежки, леки и простъпки или законодателна промяна в посока на опростяване на процедурата за разследване по тези особени производства.
Относно констатираното увеличение в абсолютни стойности на оправданите лица по делата за тежки престъпления:За полугодието те са 69 при 47 за същия период на 2010 г. Броят им обаче остава незначителен на фона на предадените на съд общо 2796 лица, както и на осъдените 3 - 2240. Относителният дял на оправданите лица с влязла в сила присъда спрямо общия брой лица, с постановен окончателен съдебен акт е нисък - 3,0%, но е малко по-висок от средния процент на оправданите лица за всички престъпления в страната - 2,3%. Необходимо е, наблюдаващите прокурори да проявяват по-голяма прецизност при преценката на доказателствата по делото, съобразена с динамиката на съдебната практика и промените в законодателството. При даване на показания от свидетел в съдебно заседание, различни от тези, дадени от него в досъдебното производство, наблюдаващия прокурор незабавно да инициира образуване на досъдебно производство по чл. 290 НК. Административните ръководители на териториалните прокуратури следва да организират обсъждането на причините за постановяване на всяка от оправдателните присъди, с цел да не се допускат пропуски в събирането и преценката на доказателствата, които биха довели до нови оправдателни присъди в бъдеще.
Относно все още сравнително малкия брой осъдителни присъди, постановени за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши длъжности:
За повишаване противодействието на корупционните престъпления, извършвани от лица, заемащи високи длъжности е необходимо по-нататъшно повишаване квалификацията на прокурорите на всички нива и тяхната специализация за по-продължителен период от време. Същото се отнася и за разследващите органи.
Относно продължаващата значителна натовареност на прокурорите:
Очаква се, че, новата Инструкция за провеждане на предварителните проверки, утвърдена през м. март 2011 г. от главния прокурор и министъра на вътрешните работи /в сила от 10.03.2011г / ще допринесе за значително намаляване на натовареността на прокурорите,преди всичко в дейността им по преписките. По този начин, те биха имали повече време за същинската си дейност- по ръководството на досъдебното производство и за своевременно запознаване със съдебната практика и промените в законодателството.
Актуални остават предложенията за ясно разграничаване на престъпленията на тежки, леки и простъпки, облекчаване на процедурите за разследване на леките престъпления, както и за декриминализиране и наказване по административен ред на деяния, за които и понастоящем се налагат административни наказания, но след пълно разследване и продължителен съдебен процес. Това, наред със създаването на специализиран съд и прокуратура ще съсредоточи допълнителен ресурс от висококвалифицирани кадри - прокурори, следователи в окръжните следствени отдели и военните следователи за разследване и доказване на особено тежки престъпления.