/Поглед.инфо/ Голословните твърдения на представители на Централната банка, на Асоциацията на търговските банки и на законотворците през последните години, че правната ни рамка в банковата сфера отговаря на всички Директиви на ЕС, се сринаха след откритата наказателна процедура от ЕК срещу България. А вредите, които нанасят върху инвестиционния климат обясненията на гуверньора на БНБ Иван Искров, че ще отнесе този въпрос до съда в Люксембург, не се нуждаят от коментар.
От средата на юни наблюдаваме поредния хаос в банковата ни система, при който институции, призвани да поддържат реда в нея се държат неадекватно. Точно преди година публикувахме седем наложителни законодателни промени, от които предишното Народно събрание след дълги колебания и големи обещания успя да приеме пренебрежимо малка част. За сметка на това същите законотворци, самопровъзгласили се за експерти без кавички, няколко месеца пишат промени в Наказателния кодекс, обсъждат "банкова ваканция", подхвърлят противоречива информация към обществеността и клиентите за поставените под специален надзор КТБ и банка "Виктория" , отказват да изпълнят вменените им от закона задължения и в крайна сметка рязко влошиха инвестиционния климат в страната. Нарушенията на правната рамка на ЕС, които те толерират, доведоха до там, че ЕК откри наказателна процедура срещу България. Вместо да се занимават с кръпки по закони и осигуряване на нови извънредни пълномощия за банките, би било добре новоизбраните законодатели да инициират ЦЯЛОСТЕН КОМПЛЕКТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ, който да включва самостоятелен Надзорен и Регулаторен орган на търговските практики на банките спрямо клиентите им, закон за Финансов омбудсман и Закон за фалита на физическите лица. Подобна специфична терминология звучеше непознато за българските граждани до преди години. Но днес едва ли някой се съмнява, че ако тези предложения бяха въведени у нас, вероятно нямаше да се стигне до патовата ситуация, при която са налице следните неоспорими факти:
УС на БНБ е абдикира от задълженията си – не взе решение за ликвидна подкрепа за търговска банка, не взе решение за изплащане на гарантирани депозити в поставените под специален надзор банки повече от три месеца, не показва визия за излизане от кризата, която сам провокира.
Умишлено се поддържа неадекватен контрол от страна на БНБ върху банковата система – няма анализ какви са основните фактори, довели до кризата, няма гаранция, че подобна криза няма да се появи отново, дори ако настоящата бъде преодоляна. Уверенията, че банковата система е с най-добрия надзор в страната нямат нужда от коментар- очевидно е,че не е така. Неадекватната информационна политика на УС на БНБ не създава условия за привличане на инвестиции, а обратно – отблъсква и малцината желаещи, не създава доверие в регулатора, подчертава липсата на професионално поведение.
Няма адекватна защита на правата на потребителите на банкови услуги. Преди няколко месеца УС на БНБ уверяваше, че се "грижи за притежателите на депозити" и с това "оправдаваше" нарушените права на кредитополучателите. Днес е пределно ясно какви "грижи" полага и за тези лица. УС на БНБ проявява селективно отношение към различните участници на финансовия пазар – държавна подкрепа за една банка и липса на такава за друга, без ясни критерии за въпросните действия. Бяха допуснати концептуални грешки в политиката на същия управителен съвет чрез толериране на банките за сметка на техните клиенти с прехвърлянето на риска към тях. Това е безспорен показател за управленска немощ . А в крайна сметка, който загърби правата на клиентите за сметка на извънредните пълномощия на банките, губи и хората и банките.
Тези оценки са особено обезпокоителни на фона на неопроверганата информация за разпродажба на парче на активи на поставените под специален надзор КТБ и банка "Виктория" и подготвяната актуализация на бюджета на държавата за 2014 г. Често споменаваните цифри за недостиг на средства за изплащане на гарантираните влогове и за оздравяване на банките /независимо от твърденията на БНБ, че докладът на одиторите още не е готов-бел.а./ навеждат на мисълта, че за пореден път сметката за волунтаристичните финансови упражнения ще бъде начислена на населението на страната, без да се иска мнението му.
Дни преди изборите призоваваме всяка политическа сила, претендираща да управлява страната и всички лица, даващи мнения и съвети за решаване на острия банков казус, ясно да заявят за наличието или отсъствието на конфликт на интереси с банковата група КТБ. Още по-важно е да заявят публично цялостната си визия за неотложните реформи в банковото законодателство.
--------------
Д-р Любомир Христов - Институт на дипломираните финансови консултанти, проф. Кръстьо Петков - Сдружение "ГЛАС", Васил Кендов - "Асоциация на потребителите на банкови и финансови услуги", Десислав Данов, адвокат Валентина Иванова и Георги Атанасов от Български финансов форум, адвокат Веска Волева и Рачо Петров, финансов консултант.